С наближаването на кандидатстудентската кампания отново остро се поставя въпросът за наглото и с нищо необезпокоявано съществуване на нелегитимни наши и чужди университети, колежи и техните филиали. Още по-остър обаче е проблемът със студентските права на заварените студенти и колежани в такива незаконни структури.

В Закона за висшето образование (ЗВО) липсва категоричната забрана и санкция за работата на нелегитимни висши училища. Освен това държавата не е разписала задължението на всеки кандидат-студент, докторант или специализант да се информира писмено, че ще се обучава само в удостоени висши училища.

В България висше образование се придобива във висши училища, получили акредитация и създадени при условия и по ред, определени от ЗВО. Акредитацията е само част от законното присъствие на пазара на образователни услуги на съответния университет и е признаване от Националната агенция за оценяване и акредитация на правото на висшите училища да дават висше образование по образователно-квалификационни степени в определени области, професионални направления и по специалностите от регулираните професии.

Дори студентите да се съмняват или разкрият, че вузът, който им взема парите, е незаконен, те не разполагат с компетентност да оспорват статута на "висшите училища", не могат да обжалват наличието или липсата на акредитация по реда на ЗВО, както и да оспорват легитимността на организационните им звена. Най-важният държавен орган, който е призван от закона и морала да следи за законността в системата на висшето образование и трябва да осъществява националната политика във висшето образование, е министърът на образованието и науката. При него се води и съхранява регистър на висшите училища, в който се вписват данни относно техните основни звена, филиали и откритите от тях професионални направления и специалности. Всеки кандидат-студент може да провери дали неговият университет/колеж присъства в този списък в Министерството на образованието и науката на бул. "Дондуков" 2-а в София или в интернет страницата на МОН.

Частните вузове като че ли са по-големите измамници на образователния пазар. Студентите в частните висши училища сключват т. нар. "договори за обучение" и на основание на тях превеждат и дължимите такси. Неизпълнението на договорите може да доведе до съдебни процеси, в които студентът да защити правата си, ако договорът не се изпълнява и няма необходимото ниво на образователната услуга. В тази връзка неуместни (некомпетентни) са препоръките на министър Даниел Вълчев студентите от нелегитимните вузове да търсят имуществени и неимуществени (морални) вреди от шефовете на училищата по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Това е невъзможно (недопустимо) - в ЗЗД става дума за непозволено увреждане, което не може да се претендира на договорно основание, а само на извън договорно неправомерно поведение. Министърът незабавно трябва да се замисли за възможността студент да осъди държавата за бездействие по чл. 1, ал.1 и ал. 2 от Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани - заради това, че МОН не предприема адекватни действия по неутрализиране на незаконните университети, колежи и институти. Не може младите хора да бъдат упреквани за това, че самото министерство търпи/създава условия да бъдат лъгани.

Младите хора, които искат да кандидатстват, трябва да знаят, че висшите училища са университети, специализирани висши училища и самостоятелни колежи и се откриват и закриват с решение на Народното събрание. Филиалите, с които най-често се спекулира (заблуждава), са териториално изнесени структури на акредитирано (легитимно) висше училище. Без разрешението на парламента чужди висши училища не могат свободно да си създават филиали в България.

Огромна е манипулацията, която в последно време се извършва с административната автономия на висшите училища. Академичната свобода не е свободия. Тя се изразява в свобода на преподаването, свобода на провеждането на научни изследвания, свобода на творческите изяви и свобода на обучението, но не и в наказателните измами заради желанието на българина да има висше образование.



Варианти за излизане от кризата:

1. С решение на парламента да се признаят студентските права на обучаваните в нелегитимни висши училища (по подобие на закрития Славянски университет) с прехвърляне на студентите в различни държавни и частни висши училища, и с право на перманентни сесии за допълване на хорариума от задължителни часове по основните дисциплини.

2. Незабавно образуване на предварителни производства по жалби на пострадали студенти за въвеждането им в заблуждение от лицата, представящи се като ръководители на незаконните вузове.

3. С еднократна поправка в ЗВО да се даде възможност на измамените да се явяват на кандидатстудентски изпит по съответната специалност в легитимни държавни или частни университети с правото на запазване/признаване на студентски права с оценка от изпита "издържал/неиздържал".

4. С допълнение в ЗВО да се даде право на просветния министър и на Националната агенция за оценяване и акредитация основателни жалби за липса на акредитация да спират по административен ред работата на нелегитимни вузове и техните подразделения и да се запечатват помещенията им.

5. Органите на реда по разпореждане на министъра да могат да влизат в нелегитимните вузове с цел предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление и за залавяне на извършителите му.

6. Присъединяване на граждански искове от страна на засегнатите студенти в рамките на наказателния процес срещу ръководителите на лъжливите университети.

7. Изнасяне на периодична информация на уебстраницата на МОН за легитимните университети и колежи и тиражирането й в медиите.