В опит да гарантират максимална прозрачност на процедурите за прием в гимназиите, медиите, включително и аз самата, престъпиха забранена граница. От анализатори на правилата и наблюдатели на прилагането им те се превърнаха в техни ковачи, в еднолични повелители. Уви, без особена полза за обществото.
На пръв поглед новината, че журналистите ще проследят разпределението на седмокласниците по зали, в които да държат изпитите, е добра. Това беше последният, поне в София, сумрачен бастион на приемната процедура в гимназиите. Години наред се говори, че правилните деца лесно могат да попаднат в правилните изпитни зали, при правилните квестори, впоследствие - при правилните оценители. Под натиска на медиите разпределението на писмените работи на случаен принцип между проверителите м.г. стана пред журналистите.
Да наблюдаваш обаче е различно от това сам да разпределяш деца в изпитни зали, по създадени от самия теб правила. С лекотата на по презумпция справедлив съдник вместо да откажат, медиите се наеха със задачата. Така, под крилото на прякото им участие, недомислиците в процедурата минаха на заден план. Каква задача постави на репортерите просветният инспекторат в София?
Седмокласниците от София подаваха т.г. документи за явяване на изпитите в 23 училища-гнезда. Няма ограничение в кое училище-гнездо да подадеш документи, решението вземат родителите в зависимост от собственото си удобство. Така например в 96 СОУ в Люлин са събрани заявления от 396 деца, докато в 11 ОУ в Изгрев документите са 155.
Репортерите получиха 2 списъка: първият - с данни за събраните документи по гнезда; вторият - с училища, в които ще се провеждат изпитите, и местата, с които разполагат. Медиите трябваше да решат в кои училища да държат изпитите децата, подали документи в дадено гнездо.
Поради липсата на каквито и да било писани правила репортерите прецениха сами, че е редно децата, подали документи в даден квартал, по възможност да държат изпит в друг, но наблизо. Целта е да не пътуват много в деня на изпитите и да не са в собственото си квартално училище. Тази "справедливост", разбира се, е условна, защото родителят може да е подал документи в гнездо близо до работата си, а не до дома си. Справедливостта допълнително е ограничена от капацитета на училищата, разположени в близки квартали. Въпреки това този вариант бе предпочетен.
Така например решихме 165-те деца, подали документи в 25 ОУ в район Красно село, да бъдат разпределени чрез компютър в 13 СОУ в кв. Възраждане (91 места) и 17 СОУ в Красна поляна (90 места).
Цялата тази процедура не е лека и изисква постоянна комбинаторика между квартали, брой деца и капацитет на училищата. В един момент училищата в близки квартали се изчерпват и разстоянията стават по-несправедливи. Така например поради липса на свободни по-близки училища пратихме децата, подали документи в 38 ОУ, кв. Средец, в две училища - едното в Слатина, другото - в Студентски град.
Съвсем очевидно е, че не следва медиите да решават такива неща и да носят отговорност за тях. По-притеснителното обаче е друго - няма никаква гаранция, че в останалите градове, в които ще има изпити, ще се следват същите принципи. Не е ясно дали репортерите там участват и с какви правомощия. Не е ясно и дали тази процедура, на практика оставена без правила, но лично наглеждана от медиите, някога ще бъде подобрена.
На заден план остана и въпросът защо децата, подали документи в едно и също училище-гнездо, трябва да вървят в комплект. Много по-лесно е да се създаде програма, която на напълно случаен принцип да разпредели всичките деца. Или пък, отново случайно, да ги разпредели в близки до гнездата училища.
На фона на всичко това намирам за себе си едно успокоение(признавам - дребно) - ако не бяха участвали репортерите, цялата тази субективна по същността си преценка щеше да се направи от анонимни чиновници. И пак щяхме да се чудим какви правилни неща са се случили на правилните деца - не че сега има 100% гаранция, че изпитите ще текат в напълно равнопоставена среда. А на родителите, на които ще се наложи да пътуват дълго, искрена молба за извинение.
.