Парадоксална страна сме ние. Хем държавата постоянно говори за оттеглянето си от пряката намеса в обществените дела, за гражданска инициатива и финансова децентрализация, хем не престава да се меси и тежи навсякъде. Народът също - хем мрази държавата и всяко нейно решение априори, хем иска тя да е силна и да се усеща на всеки ъгъл.

Така е във всяка една сфера. Пряката работа в здравеопазването все повече се ръководи от здравната каса - институция обществена и независима по закон. Касата плаща за почти цялата лечебна дейност в страната, тя поема и голяма част от контрола върху парите и качеството. И се издържа от осигуровките на гражданите. Държавата, в лицето на Министерството на здравеопазването, все обяснява, че тя трябва да участва в сектора само като правене на политика и наблюдаване отгоре.

Така да е. Само че май някой започва да става излишен. "Държавата започва да субсидира здравната каса", обяви оня ден зам. финансовият министър Кирил Ананиев. На пръв поглед решението е добро и оптимално удобно за всички - бюджет, народ и управници. Последните



упорито се пазят от увеличение на здравната вноска,



с която се плаща дейността на касата. Осигуровката няма да скочи и догодина.

Извън политическите съображения - у нас избори има почти всяка година - за ниската вноска има и прагматични причини. Просто Министерството на финансите не вижда смисъл да увеличава и без това гръмко одумван данък, след като няма гаранция, че увеличението ще отиде по предназначение. Дали поради законови пропуски или от нежелание, здравната каса не може да контролира добре парите, които плаща, и част от тях просто изтичат по джобовете на лекари, болници и чиновници. Само че догодина НЗОК остава без пари.

6-те процента осигуровка не могат да покрият 1 млрд. лв., нужни за лечението на българите, което от тази година е почти изцяло в ръцете на касата. Сега касата харчи пари от резерва си в БНБ. През 2007 г. обаче там ще останат само 300 млн. лв. Повечето експерти смятат, че за да се осигури стабилност на касата, този резерв не трябва да се пипа. В този случай решенията са три - да се увеличи вноската, да се орежат услугите, поети от касата, или държавният бюджет да даде рамо.

Държавата се е спряла на третото. Нелошо решение, тъй като парите все пак ще се плащат за извършено лечение, а не като чисти субсидии, което предполага повече субективизъм и възможности за корупция. Но, от друга страна, щом може държавата да налива пари в НЗОК,



защо изобщо трябва да плащаме здравни вноски?



Така и така плащаме данъци - защо всяка година да не се отделя сума за касата и да й се дава? Още повече че и сега бюджетът покрива осигуровките на 56% от населението - бедни, възрастни, деца. Друг процент от населението пък не смята за нужно да се осигурява. Остават 20-30% работещи платци, които издържат цялата система - с данъци, осигуровки и доста често - кеш, когато им се наложи да ползват здравни услуги. Най-справедливо спрямо тях е да се отмени директният данък здраве.

Което ще доведе до съкращаване на администрация и съответно ще се спестят пари. Здравната каса си има изградени структури и капацитет, с които финансира и контролира системата. При това положение Министерството на здравеопазването



става излишно и може спокойно да се закрие



Част от неговата работа може да се прехвърли на НЗОК, друга част да стане дирекция в Министерство на финансите, а трета - в социалното министерство. Е, касата ще загуби независимостта си, дадена й по настоящия закон, но едва ли и сега някой вярва, че институция, която разпределя 1 милиард лева, може да бъде политически автономна.

Звучи екстравагантно, но това произтича от решението бюджетът да дофинансира здравната каса. Следващата крачка е да я финансира напълно. Кръгом, и пак напред. Ужасяваща равносметка след 7 години опити да се реформира здравеопазването. И много, много скъпа.