По набраната инерция Елена си е възрожденски от годините, когато така се именуваше всеки български град, който помни историята си от що-годе два века и има запазени възрожденски къщи и калдъръмени улички. А Елена е учителска, че защо не и даскалска, което би трябвало да напомня за онова време, когато даскал е най-престижната професия в обществото. Повече от сто възпитаници на нейното, а и първо българско педагогическо училище в средата на по-миналия век просвещават децата в 66 български града и 59 села от Тулча до Охрид и от Враца до Бургас, Одрин и Цариград. Освен да учителстват те основават и класни училища, та и навремето правят една образователна реформа без решения на правителството. Заради всичко това дори и цар Фердинанд се произнася: "Аз зная, че няма град в България, в който да не е учителствал някой еленчанин."

Като ученик в Еленското класно училище през 1848 г. Славейков го нарича "Даскалоливница", по подобие на църковната свещоливница, защото според него както в църквата се леели свещи, така в това училище се "леели" даскали.

Още през ХVII век в Елена съществува метох, в който учители били монаси таксидиоти от Света гора. Килийното училище е открито около 1700 г. След около век



училищата стават три в

градче от едва 600 къщи



За да плаща възнаграждението на учителите, училищното настоятелство събирало пари от бащите на учениците. Възрожденският учител Юрдан Ненов, една любопитна фигура в българското образование от онова време, пише за един от годишните изпити: "Слушал съм между неволните вдовици и сиромахкини да казват: "Кърпата си от главата ще продам, само да ми се изучи детето." Така си е и до днес.

Даскал Юрдан е от махала Райновци, но е бил учител на литературния патриарх Иван Вазов в първо отделение около 1857-1858 г. Самият Вазов пише в "Даскалите, спомените из ученическите ми години": "Една трайна диря остави там изпъкналата, самообразованата личност на учителя в класното училище (тогава наричано главно), при когото минах от взаимното. И по-надолу: " По покана на карловския главен учител, даскал Димитър, той отива с учениците си от горните класове да присъства на карловските изпити. Там, не знам как, залавя пред захласнатото множество учена препирня с даскал Димитра върху въпроса: има ли у животните разум. Даскал Димитър доказва, че има, понеже "като посегнеш да хванеш една муха, тя бяга!". Даскал Юрдан поддържал, че тя има само нагон."

Тук спираме с цитата на дядо Вазова и ще допълним, че това прение се пренесло и в цариградските вестници, а учените хора отдали правото на даскал Юрдан.

Но да се върнем в учителска Елена и да караме поред. През 1817 г. е основан училищен фонд, а след три години е построена



първата училищна

обществена сграда



Между първите килийни учители, които, като нямали сграда, обучавали децата в собствените си домове, били Стоян (Стойно) и Дойно, наречени заради чувството си за учителска мисия Граматик. Син на Дойно Граматик е Андрей Робовски (1801 - 1858 г.), учител, книжовник и приятел на Неофит Бозвели. През 1830 г., след като обучавал децата 5 години в еленското килийно училище, отишъл в Свищов, макар и вече женен, с две деца, за да се учи в училището на Христаки Павлович, защото сметнал, че знанията не му достигат. Връща се в Елена и въвежда взаимоучителната метода и първото делене на класовете. Той променил програмата така, че да отговаря на интересите на еснафите и търговците, които трябвало уж да имат по-високо образование и култура.

При Робовски учил и роденият през 1819 г. Иван Момчилов. После заминал да си доучва на остров Андрос при гръцки философи и педагози, при баварски професори в Атинската гимназия и в Херсонската семинария. Там се разболял и не могъл да завърши. Вместо свещеник, България спечелила учител. Връща се в Елена и през есента на 1843 г. преустройва килийното училище в класно. Обединява в едно съществуващите училища, разделя учениците по възраст и подготовка на две групи. От малките образува познатото взаимно училище, а от по-големите деца пък образува подготвително училище. Иван Момчилов въвежда и биенето на звънеца преди началото на всеки час и двамата дежурни по клас. Събира и първата у нас училищна библиотека и пръв говори пред учениците за делото на братята Кирил и Методий. В учебната му програма са включени "свещеная история, свещений катехизис, догматическо богословие, църковно-славянски език с граматиката му, география политическа, математическа и физическа, аритметика, част от алгебра и геометрия, логика, психология, физика, всеобща история, руски език, начало на просто-гръцки език". Той опитва



да свърже знанията

и реалния живот



и сам изработва нагледни пособия. Доста неприятности с тогавашните градски първенци му създават уроците по гимнастика, защото турците ги смятали за военно обучение.

Иван Момчилов е и автор на редица учебници. Той издава през 1847 г. първата си книга "Писменица на славянский език" в Белград. С "Граматика на новобългарския език", издадена през 1868 г., пък създава основите на Търновската книжовна школа в новобългарския език.

Както при всички големи хора, и при Иван Момчилов природата не пестила, като му правила кройката на душата. От Русия донесъл модата на европейските панталони - дотогава еленчани ходели с потури. Иван се оженил за Анка и вдигнали голяма сватба. Довчерашната булка обаче се залюбила с братовчед си Йордан Миланов и напуснала Иван. Владиката не им дал да се оженят, поповете си слушали началника, а влюбените ходели от град на град. Едва в Твърдица попът ги оженил, но скоро бил отлъчен от църквата. След този позор на парясник Иван Момчилов станал учител в Горна Оряховица. Там се оженил за богаташката щерка Андони Малечкова и имал трима синове.

Делото на Иван Момчилов в Елена развива Никола Михайловски (баща на автора на "Върви, народе възродени" Стоян Михайловски) след завръщането си от Москва през 1848 г. Той се дипломирал в Историко-филологическия факултет на Московския университет и станал доктор по философия. В спомените си Иван Кършовски пише, че Никола Михайловски "придума еленчани да отворят висше училище в Елена, в което да следват възрастни ученици и повече бивши учители, не по-млади от 20 години, които можаха да удовлетворят голямата въпиюща нужда от учители в България."

След смъртта си Никола Михайловски, дългогодишен депутат, завещава голяма част от състоянието си за общоградски цели. Това си е традиция - училият в Даскалоливницата д-р Христо Момчилов, по-късно главен лекар на Клементиновската болница в София, е нападнат и прострелян от разбойници в родния си дом през 1928 г. Като лекар му е ясно, че раната е смъртоносна. Преди да умре, той



завещава цялото си състояние,



възлизащо на около 4 000 000 лв., за електрификация на града, построяване на градска баня и болница.

Даскалоливницата е първата българска гражданска постройка в Елена. Тя е създадена по настояване на Иван Момчилов през 1844 г. Сградата е двуетажна. В приземния етаж са разположени три големи, добре осветени мази, всяка със самостоятелен вход, и две други по-малки помещения, които по всяка вероятност са служели за дюкяни. Изградена е изцяло от камък. Етажът се е ползвал само за учебни цели. Тук са се намирали стая за учителя, две класни стаи и отделна стая за учебни пособия.

След Освобождението сградата известно време е била използвана за държавна болница. После "произвежда" учители, но за местните училища. През 1968 г. е възстановена в първоначалния й вид. Сега в нея се намира музейната експозиция "Елена през епохата на Възраждането".