Българското средно образование има добри солисти. Гласовете им са мощни и прехвърлят високи стени. Не така стои въпросът с хоровото изпълнение и обяснението не е само в личните способности на учениците. На децата в хора са раздадени различни партитури, с различно нотно съдържание и темпо. И резултатът, по общо впечатление, няма нищо общо с красотата на полифонията.
Зад фалша на това изпълнение стои ключова за образованието опозиция - централизация срещу децентрализация, униформеност срещу шарения. Ако има поле, на което сблъсъкът да е текъл малко по-тактически, това безспорно са учебниците. Споровете текат от години. От едната страна стоят поддръжниците на тезата, че многото учебници водят до плурализъм на пазара и раждането на по-евтин и по-добър продукт. От другата страна е отборът, който временно и частично спечели, след като парламентът наложи ограничение за до 3 учебника по предмет на клас.
Масло в огъня наскоро наля и МОН. Според просветния министър Даниел Вълчев между учебниците съществуват недопустими разминавания - както в броя, така и в заглавията на самите теми. Това налага по-сериозна централизация на съдържанието, считат от МОН.
И най-беглият преглед на действащите в момента учебници потвърждава констатацията на министерството. Да вземем например учебниците по обществените дисциплини за 9-и клас, задължителна подготовка. Тези книги служат добре за илюстрация, защото са издавани преди въвеждането на ограничението за 3 учебника и би следвало да онагледяват предимствата на плурализма. При тях изтече и 4-годишният забранителен срок за внасяне на промени. Какво показва възможно най-механичното сравнение на книгите - на описаното в началото им съдържание?
Държави като бели петна
Общо 6 учебника се използват от учителите по география в 9-и клас. "Сега" успя да се снабди с 5 от тях - без учебника на издателство "Иван Богоров". Изводът е един - учебниците превръщат в бели петна цели държави. Учениците навлизат в дебрите на различни географски ширини, в зависимост от авторовата преценка.
Ето какво например се случва на родна територия - така нареченият Източноевропейски регион. Авторският екип на издателство "Анубис" не е счел за важно да представи целия Източноевропейски регион с отделен урок и вместо това се е задоволил само с темата "Балкански страни". Ни дума за Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Литва, Латвия, Естония.
Според учебника на "Просвета" пък в Източноевропейския регион попада и Русия, наред с Украйна, Беларус, Молдова, а "Сиела" праща Русия в Евро-Азиатския регион. Интересно какво би се случило, ако подобен въпрос фигурира във важен изпит.
Разнобоят продължава и извън Европа. В учебника на "Нова звезда" например Австралия и Океания не фигурират като отделен урок за разлика от останалите книги. Авторите на "Анубис" пък единствени са счели за нужно да предложат на учениците задълбочени знания за ЮАР. Нефигуриращ в останалите учебници урок е включила и "Сиела" - Арабско-ислямският регион.
Различно количество съдържание се предлага и в други раздели. В учебника на "Просвета" например различните хидросфери са представени в 5 урока срещу един при "Анубис" и "Нова звезда".
Историята - тематично
или хронологично
Учебниците по история за 9-и клас, задължителна подготовка, са само 2 - на "Просвета" и "Анубис". Малкият брой е за сметка на голямото разминаване - предлагането на два различни подхода при представяне на информацията - тематичен и хронологичен.
Така например в учебника на "Просвета" обединението на Германия и Италия е включено в голямата тема "Европа в рамките на Виенската система - 1815 - 1870 г.", и се учи преди раздела за Балканското възраждане и освобождението на България. В учебника на "Анубис" темата е след урока за извоюваната духовна независимост от българите, преди урока за гражданската война в САЩ и този за Освобождението на България. Това разминаване между последователността на уроците е налице и при много други теми. Така ученик, решил да се премести в клас, учещ по другия учебник, би срещнал сериозни трудности.
Още по-сериозни последствия може да има от различния акцент, който поставят двата екипа върху историята на България в този период. В учебника на "Анубис" "България след Освобождението" фигурира като отделен раздел с 5 урока. В учебника на "Просвета" такъв раздел няма, а за развитието на България след Освобождението е отделен един урок. Балканската и Междусъюзническата войни пък са включени само като подтема на урока "Кризи и дипломация - Европа по пътя към войната".
Литературата - 300 стр.
текст без илюстрации
На фона на съвременните тенденции в графичното оформление, учебниците по литература (с 1-2 изключения) изглеждат като реликви от друг век. Изсипаните страница след страница, ненакъсвани от никакви графични елементи текстове са откровено нечетивни. И тук има различни версии за това какво включва задължителното учебно съдържание. Според учебника на "Просвета" например "Прикованият Прометей" на Есхил се изучава задължително. При "Булвест 2000" и "Слово" се отбелязва изрично, че Есхил се учи само от учениците в профил литература. За сметка на това от учебника на "Просвета" липсва друго задължително произведение - "Електра" на Еврипид.
И тук авторите са слагали различен акцент върху различните раздели. В учебника на "Просвета" например на "Илиада" са посветени 9 урока, в тези на "Булвест 2000" и "Анубис" - 4. В учебника на "Диоген" пък има много силен акцент върху митовете.
Разминаване има и в раздела "Старобългарска литература", като учебникът на "Булвест 2000" е с 20 урока, срещу 14 в този на "Слово".
Един учебник?
На фона на всичко това, без да сме слезли на съдържателно ниво, категорично може да се твърди, че учениците, учещи по различни учебници, не са равнопоставени, и то в рамките на задължителния минимум от знания, изискван от МОН. Голяма част от тези разминавания се дължат тъкмо на държавните изисквания към съдържанието на учебниците. В тази връзка открай време съществува мода да се говори не за знанията, които учениците трябва да натрупат, а за уменията, които трябва да развият. Едва ли не се приема, че е без значение върху какъв корпус от знания се развиват уменията.
Държавата има 2 основни хода - да се опита да състави много ясни изисквания какво точно следва да съдържат учебниците и да не се интересува от броя на одобрените учебници, или обратно - да остави по-голяма свобода на издателите по линия на това как да е е съставен учебникът и да одобри един от тях. Първото би представлявало относително формален плурализъм от различни издания, второто - един учебник с цената на плурализъм при състезанието кой да е избраникът. Настоящото решение - да се одобряват по отвлечени критерии и на килограм всички проекти, а учителите да избират 3 от тях, е половинчато.











