Болонската декларация за развитие на висшето образование приведе просветните началници в състояние на бързотечна треска.

Самата декларация не влиза в детайли. Тя принципно настоява за действия, насочени към съвместимост на европейските образователни системи. Европейските чиновници обаче я изтълкуваха преди всичко като апел за налагане на триадата "бакалавър-магистър-доктор". Българските им колеги пък се оказаха отличници в скоростното й прилагане.

Спешното й въвеждане носи днес всички ефекти на начасничавата работа. Както се вижда по всичко, тя скоро ще бъде подложена на пореден ремонт.

Вече няколко години родните студенти са натоварени на заветните три ешелона. Те обаче продължават да чакат на гарата, защото не са обявени посоките на движение.

Няма ясна стратегия относно задачите, поставяни чрез тристепенната структура. Оттук следва липсата на добре формулирани приоритети.

Най-напред трябва отчетливо да се очертаят положителните и отрицателните моментни ефекти от безогледното въвеждане на схемата. За щастие, у нас се намериха институции, които успяха да докажат нейната



неприложимост в определени сфери



Имам предвид образоването по медицина, право и архитектура. Не е възможно тези професии да бъдат овладени в осем (още по-малко в шест) семестъра. Това важи и за други дисциплини, макар и не така пряко свързани с непосредствената сигурност на човешкия живот.

Не толкова щастливо стоят нещата в някои западноевропейски страни. Германия например въвежда схемата поголовно, вследствие на което бе пожертвана (пак например) световната слава на университетското обучение по психология там.

В друг ред специалности тази схема има положителни ефекти, ако се отчита спецификата на всяко от нивата.

Преди това обаче следва да се попита за един друг критерий. Върху коя от тези степени благоволява да постави акцента висшето образование в България? Какви специалисти желае да произвежда то най-вече? Изпълнителски кадри, среден научен персонал или висококвалифицирани изследователи?

Моето схващане е, че едва преследвайки най-амбициозната задача, става възможна подготовката и на качествено работещи в по-ниско специализираните сфери. Ако приемем тази перспектива, която впрочем е естествена за всеки що-годе сериозен европейски университет, вижда се, че у нас процесът е обърнат с главата надолу.

В споменатите университети мярата на обучението се задава от най-високата, докторската степен. От този хоризонт се програмират подготвителните за нея нива.

По само привидно парадоксален начин при това положение основната тежест пада върху обучението на магистрите, когато се формират специализираните умения, необходими за самостоятелната работа по докторската теза.

Напук на това, ударението при нас пада върху бакалавърското равнище. Всички изчисления взимат за база това ниво. Доскоро даже хабилитирането на преподавателите зависеше от наличието на редовен курс в тази степен. Дори планът за заетостта на аудиториите цели най-напред осигуряването на бакалавърската програма.

Студентите в магистърските и даже в докторантските програми се таксуват



едва ли не като натрапени кръжочници



Възпроизвеждането на това недоразумение неизбежно ще превърне университетите в някакви постгимназиални школа, подготвящи за солидно образоване там, където се предлага такова.

Отидат ли нещата по местата си, ще се видят и плюсовете на тристепенната схема. Те са поне три.

Така се дава възможност на студента да специализира качествено в своята дисциплина, да добие специфични знания и умения в направлението, в което е решил да търси професионална реализация.

На второ място схемата отваря хоризонти към лелеяната интердисциплинарност. Прехождането към магистърска програма в дисциплина, различна от тази на бакалавърското ниво, дава такива шансове, стига да бъдат ползвани пълноценно. Самите програми също могат да бъдат интердисциплинарни.

Третата положителна страна е подкрепяната по този начин мобилност на студентите. Смяната на университета с друг, независимо в страната или извън нея, не е прегрешение, а академична добродетел.

Всички тези плюсове стават действителни, ако настъпи яснота по задачите пред всяка от степените.

Бакалавърската степен е нивото на общата подготовка. Там трябва премерено да се полага широката рамка на научните компетенции. Максимално пространното поле на възможната реализация в съответната дисциплина.

"Magister" се превежда с "майстор".



"Майсторлъкът" в науката



не може да бъде постиган с общообразователни курсове. Визията, според която магистърският курс се състои в бързо преговаряне на бакалавърския, трябва да бъде отхвърлена като животоопасна. Добиваните дипломи следва да имат действителната тежест на майсторско свидетелство, защото много скоро изразът „без конкуренция в България" ще изгуби смисъл.

Програмите трябва да се структурират около онези дисциплини, в които университетският потенциал „диктува модата" или поне е „в крак" със световните стандарти. Писаните на коляно програми, пълни със съблазнителни думички, но без покритие и без такава специфика, която да дава предимства пред всички сродни проекти в глобален мащаб, скоро ще се видят излишни.

Ако бъркотията в магистърската степен е голяма, на следващото ниво тя преминава в хаос. У нас май никой не знае как точно трябва да изглежда обучението на докторантите. Не е ясно дори какво изобщо представлява този тип студент и дали той не е по-скоро преподавател, пък ако да - докъде.

Успешният опит на докторантското училище, организирано от Ивайло Знеполски в СУ, трябва не само сериозно да се подкрепи, но и да се разгръща. Във всеки случай схващането, че в България има излишно много доктори по разните науки, е просто оптическа измама.

Нека накрая се каже и онова, пред което образователните началници все още си заравят главата. Стана очевидно, че европейските университети възприемат схемата на шестсеместриалния бакалавърски и четирисеместриалния магистърски курс. Няма как да избегнем прилагането на тази пропорция.

Това обаче ще доведе до сериозни промени в цялата структура на висшето образование, включително болезнени. Позволявам си да се надявам, че печеливши ще се окажат поне студентите.

-----

*Професор по философия в СУ "Св. Климент Охридски".