Само вътрешният министър Румен Петков откликна на призива на набедения за агент Виктор Петър Стоянов за пълно изчистване на името му. Главният прокурор Борис Велчев и президентът Георги Първанов отказаха да се занимават със случая.

"Крайно време е политиците, които имат държавническо чувство, да преустановят водевилната дискусия, свързана с досиетата", заяви в Своге Първанов.

"След извършена проверка в архивите на МВР се установи, че за председателя на СДС Петър Стоянов няма данни за принадлежност към структурите на бившата Държавна сигурност", съобщи МВР. Румен Петков обясни, че лидерът на СДС е бил разработван от структури на ДС заради биографията на баща му Стефан Стоянов. Шефът на МВР обеща да не позволи да бъде омаскаряван който и да е президент. Така вътрешният министър за пореден път влезе в ролята на съдник. Преди това Петков посочи като агенти на ДС няколко журналисти и политици, като на част от тях се извини, а други похвали като отговорни хора, работили за националната сигурност.

Директорът на НРС ген. Кирчо Киров също обяви, че в службата му няма данни за папка "Виктор", затова пък разказа подробно какво се съдържа в папка "Гоце". Там имало една докладна записка и една справка от оперативния работник за две срещи с Първанов, както и разписка за 7 лв., изхарчени вероятно за кафе и кола.



----КОМЕНТАР----

Голямо почистване пада покрай досиетата. Уж нямаше законови основания да се отваря архивът на ДС, а пък вътрешният министър Румен Петков и директорът на Националната разузнавателна служба (НРС) Кирчо Киров се надпреварват да обясняват кой какво е вършил или не е вършил за бившите тайни служби.

И ако на МВР шефа не му е за първи път, то как да си обясним поведението на разузнавач N1, който до онзи ден отказваше да отговаря на каквито и да е въпроси за архива на Първо главно управление на ДС, защото законът му забранявал, а вчера подробно разказа какво е имало в папката "Гоце", какво пише в докладите на оперативните работници и т.н. Всичко това е грубо нарушение на закона за защита на класифицираната информация, където пише, че са държавна тайна всички установъчни данни за бивши и настоящи сътрудници.

Упоритостта, с която властта открехва избирателно досиетата, е сигурен знак, че тя няма сериозно намерение да отвори всички архиви и да даде възможност всеки сам да прецени кой е от "добрите" и кой - от "лошите". По-удобно е някой да се изживява като съдник и да раздава индулгенции. И то в нарушение и на закона, и на морала.