Женен съм от шестнайсет години" Скука!

Реших да си поиграем - аз, жена ми и децата. На държава.

Кой ли не си игра през тези години. Защо и ние да не опитаме?I

Събрахме се в хола.

- От днес ние сме държава! - заявих безапелационно. - Знаете правилата, нали?

Всички мълчаха.

- Естествено аз съм държавният глава и по съвместителство всички останали държавни органи"

- И полицията ли си ти? - попита ме малкият син.

- Да!

- Може ли аз да съм Мафията тогава - прекъсна ме големият . - И без това от време на време ме шамаросваш показно.

- И какво от това? - намръщих се аз. - Ти да не би да си престанал да пушиш?

- А аз каква съм? - скръсти ръце жена ми.

-Ти нали се занимаваш с децата? Преглеждаш им домашните, ходиш на родителски срещи?

- Така е"

- Значи представляваш учителското съсловие"От време на време ще вдигаш символични стачки - например няма да слагаш сол в супата или няма да прибираш вечерята от масата" И аз ще ти вдигам символично възнаграждението" Ама внимавай да не ме ядосаш.

- А откъде ще взимаш пари? - попита тя.

- Как откъде? Ти нали работиш? Цялата заплата - тук, при мен"

- Нали и досега беше така? - обади се големият. - И пак нямаме пари.

Замислих се.

- Вдигаме данъците! - отсякох. - Кифла и мляко дават ли ви през голямото междучасие?

- Ъхъ - кимна малкият.

- Половин кифла ядеш, половин кифла носиш тук" А ти - обърнах се към големия, - половин кутия пушиш, другата половина при мен" Ясно ли е?

- Ясно - каза той. - Значи трябва да си купувам още една тайно" Ама на кого да вдигна данъците?

И погледна въпросително към малкия.

От което на всички стана ясно, че малкият ще остане съвсем без закуска през голямото междучасие"

- А външната политика? - попита с надежда жена ми. - Кой ще се занимава с тази дейност?

- Как кой? - изумях. - Досега кой гледа по цяла вечер телевизия?Аз! Приоритет във външната политика имат САЩ, затова наблягаме на "Шоуто на Слави", но за да не се сърди Европа, ще обръщаме внимание и на "Биг брадър". Ясно ли е?

- А чалгата? - обади се големият.

- Е как без чалга, как без българско"Разбира се, нали сме патриоти! - плеснах с ръце и всички седнахме пред телевизора.

Преди да си легнем, жена ми се притисна до мен и нежно ми прошушна:

- Все пак е хубаво да си намериш работа... Държава, която не произвежда, не е държава!"

Не мигнахме до сутринта.