|
"И това ако не е изненада! Уве Колбе, роденият поет, е написал криминален роман или по-скоро мистериозен роман, загадъчна история.
Германски турист е убит. Двама хамбургски полицаи се отправят за Пловдив, за да разследват с българските си колеги случая Олаф Д. Полицаят Бернд Льович през 80-те е избягал от ГДР на Запад - обстоятелство, което свързва героя с автора на романа. Спомените и съвременността на посткомунистическите отношения се редуват.
На паркинг в Родопите са намерени частите на човешко тяло - ръце, крака, труп. Главата и половият член липсват. Загадъчна история!
Митът, разказан накратко в този криминален роман, е за тракийския певец Орфей. Най-поетичният образ на древна Гърция произхожда от Родопите, казва не без гордост българският поет Иван Вазов. Края на Орфей - обладани от екстаз, вакханките го разкъсват. Да разследва случая с Олаф Д., който е също поет, а както издава дневникът му, и еротоман, отнема много време и нерви на Льович. Група български жени познават жертвата. Те се занимават с антично-езически култове и се опитват да го привлекат. Льович е податлив. И криминалният комисар, поне в душевните урви на Балканите, е поетично създание. Всеки човек е двойствен. Всеки играе някаква игра. Това не се отнася толкова до Льович, макар и той да играе роля. Представящ се за германски учител и любознателен пътешественик, той всъщност прави разследвания, направляван недотам добре от българската полиция. Дали наистина дамският кръжок, почитащ двойствения живот, е отговорен за престъплението, след като намерената глава обаче не принадлежи на Олаф Д.?
Авторът си играе с читателя. Докато последният си блъска главата над трудно смилаемия мит за разкъсаното тяло, Льович го поучава. Всичко това са глупости. Предпазна реакция срещу халюцинациите.
Стилът на Уве Колбе е почти делови. Същевременно в него се примесват ирония и сарказъм. От друга страна, между другото, почти мимоходом авторът очертава българската история, култура, манталитет. Чрез героя си, който е непрестанно на път по следите на една загадъчна история."
(Радио "Дойче веле")
Голият Бог е характерен за старогръцкото изкуство, за траките той е Божествена идея, син на Слънцето и Богинята Майка и не е бил изобразяван. Митът го представя като певец, лечител, поет, пророк, но приписваните му мистерии-посвещаване във вярата-е старогръцка версия. Култът към Орфей е бил разпространен в Филипопол-Пловдив, Адрианопол-Одрин, Троянопол в Гърция и територията между тях. Траките обожествяват царя жрец-Орфей е митичния цар на одрисите-който след смърта си става херой-посредник между смъртните и Бога