Пишещият тези редове повече от 40 години се занимава с хумор. В което няма нищо смешно. И може би е крайно време да си каже: "45 години стигат!"
Всеки гледа от опита на собствената си камбанария, макар никога да не става ясно за кого бие камбаната. Особено при положение, че са й откраднали клепалото, т. е. езика...
Знам, че не ми отива, но към мисловния процес ме тласна Денят на народните будители. Отмина този ден и вече можем да се прозяваме на воля...
Странна страна сме ние - страна, която страни от другите страни! Самият факт, че силно любим родината си, но пък и силно мразим държавата си, е показателен.
Мигар има друг народ, който да се похвали с ден на народните си будители? Колкото и да се оглеждаме, няма да се натъкнем на такава екстра. Май само (да ме прощавате) един заспал народ може да си го позволи.
Но може ли да бъде иначе, щом един народ, за да изтъкне, че нещо е наред, казва: "Работата спи!"...
Или кога реши да върши нещо интимно, вика: "Айде да си лягаме!"
Ех, както го е написал Левски - "Народе????", туряйки няколко въпросителни, сякаш да ни подсети, че и ние можем да добавяме и да не спираме да се питаме и чудим.
Връщайки се назад в историята, попитах един културен възрожденец:
- Ти аджеба, защо стана народен будител?
Пък той ми отвърна най-некултурно:
- Щото жена ми беше п.... заспала!
Е, все пак му прави чест на този възрожденец, че не обвини народа си, както го сторват някои днешни... Като тоя политик, дето го сравняват със Стамболов. Обаче между тях наистина има нещо общо - и двамата ни докараха по цар.
Та връщайки се назад в историята, видях, че този наш народ не е спирал да верва в добрия цар. И я колко лъжеивайловци са се появявали... Както казваше един академичен историк: "В тая царщина е имало голяма свинщина!"
Навервахме се и на цар, но филмът продължава. "Цар и генерал". Дойде му времето да се надаме и на добър генерал. Щото на този народ сигурно му писна да му викат "Свободно!" и чака вече някой да му ревне "Мирно!"...
Сега се сещам как преди повече от 40 години една комшийка рече на майка ми:
- Другата седмица, ще знайш, почвам генералско чистене!
Каква пророчица се оказа тя всъщност, без и да подозира що е лапсус лингве! И то при положение, че мъжът й беше обикновен фелдфебел.
Важното е работата да спи. Ще има кой да караули!
