Отговорът на Израел на безпощадния обстрел на израелски градове от "Хамас" и "Хизбула" и отвличането на трима военнослужещи от израелските сили за отбрана е съразмерен и всъщност ограничен. Освен това Израел е твърдо решен да не обмисля размяна на заложници и терористи - затворници в Израел. Много неща зависят от изхода от сегашната криза. Всяко решение, което не е безусловното освобождаване на войниците, взети за заложници, и пълното, постоянно разоръжаване на "Хизбула" и "Хамас", ще бъде победа за тези терористични организации. Такъв изход не само ще бъде сериозен удар по надеждите за мир в района, но и ще означава продължаване на страданията на ливанския и палестинския народ.

Отговорът на Израел на непредизвиканите нападения, извършени срещу него, трябва да се разглежда в цялостния му контекст.



Залогът е много по-голям от тримата израелски заложници



Стотици хиляди израелски граждани буквално са държани затворници през последните седмици в скривалища под усиления обстрел с ракети "Касам" и "Катюша", които удрят израелски градове, а стотици хиляди други прекараха дълги месеци - дори години - под атаката на ракети, които удряха техните домове, училища или местните магазини. Коя страна в света би търпяла такова положение? Ако правото на самоотбрана, закрепено в устава на ООН, има някакъв смисъл, то със сигурност се отнася за такова непоносимо положение.

"Хизбула" и "Хамас" оправдават нападенията си с довода, че Израел "окупирал" тяхна земя. Тези твърдения са непочтени. Ракетните атаки и отвличанията идват от два района - Газа и Ливан - от които Израел се изтегли напълно, съответно през август 2005 г. и юни 2000 г. Трябва освен това да се помни, че по начало Израел навлезе в тези райони единствено в отговор на неспирния тероризъм, който произхождаше от тях (Газа през 50-те години и Ливан в края на 70-те и през 80-те години). Тези прости факти опровергават често повтаряното обвинение, че така наречената "окупация" на арабски земи от Израел е в основата на конфликта. И "Хамас", и "Хизбула" са напълно откровени, когато призовават към унищожаване на Израел и по този начин не оставят съмнение, че когато говорят за "окупация", имат предвид самото съществуване на Израел.



Трагично е, че в битките попадат много цивилни



От само себе си се разбира, че за всички цивилни жертви трябва да се съжалява. За разлика от "Хизбула", която съзнателно изстреля стотици ракети срещу израелски центрове с цивилно население, израелските сили за отбрана вземат на прицел единствено бази, които служат пряко на терористичните организации при техните нападения. Пример за това са пистите на международното летище в Бейрут, през което "Хизбула" получава оръжие и боеприпаси, както и запасите от ракети по цялата територия на Южен Ливан. За съжаление, терористите съзнателно - и дори цинично - са разположили себе си и оръжието си в жилищни квартали. Въпреки че Израел прави всичко възможно да избягва жертви сред цивилното население - не на последно място като разпространява предупредителни брошури, преди да нанесе удар - не може да се очаква, че ще прави това до такава степен, че да застрашава своето най-основно право на самоотбрана.

Редица причини лежат в основата на отказа на Израел да преговаря с терористите за размяна на затворници. От една страна, сравнението между обитателите на израелските затвори и отвлечените заложници е неиздържано. Затворените в израелски затвори не са невинни цивилни, отвлечени неоснователно. Всички те са замесени в различна степен в терористични действия срещу израелци и ръцете на много от тях са окървавени с невинна кръв. Докато самите израелски заложници са били обект на непредизвикани терористични нападения. Никаква словесна мъгла не може да затъмни тази принципна разлика между агресори и жертви. Това е същото основно различие между престъпността и закона, което е



сърцевината на цивилизованото общество



и при което се прави разлика между оправдана и неоправдана употреба на сила. Както между организираната престъпност и полицията не се слага знак за равенство, така не може да сложи знак за равенство и между терористите и израелските сили за отбрана. Второ, и не по-малко важно, не само Израел, а всъщност всички миролюбиви страни в света, обединени в борбата срещу международния тероризъм, имат интерес да гарантират, че тероризмът, отвличането на хора и изнудването не си струват.

"Хизбула" и "Хамас" обричат ливанския и палестинския народ на кръвопролития и отчаяние за кауза, която не бива и няма никога да постигнат: унищожаването на Държавата Израел. Колкото по-скоро ливанците и палестинците разберат това и отстранят и двете терористични организации, толкова по-скоро те ще могат да изградят процъфтяващи, благоденстващи държави за себе си и за своите деца. В това начинание в лицето на Израел те ще намерят партньор, чиято решимост е не по-малка от решимостта, с която той се бори срещу силите на терора.