В 13.10 ч. вчера от Бейрут тръгнаха първите автобуси с български бежанци към Сирия. В тях успяха да се качат само една трета от тези, които декларираха в посолството ни, че искат да се спасят от войната. Отчаяни от бездействието на родината си, повече от стотина наши съграждани решиха да се спасяват сами и тръгнаха към границата почти на автостоп. За останалите нямаше място на спасителния рейд до съседната държава. В късния следобед бе съобщено, че Георги Първанов е уредил чартърен полет за сметка на Министерството на транспорта, който да прибере онези, които имат нерви да го дочакат. Реакцията на държавния глава щеше да заслужи адмирации, ако не беше закъсняла с дни. За /без/действието на правителството всякакъв коментар е излишен.



Странен инстинкт имат българските политици при криза



Първата им реакция е снишаване. Точно в стила на онази прословута реч на Тодор Живков по повод перестройката. "Ние ще се снишим и ако не отмине, ще видим дали ще се реформираме..." Така реагира БСП по време на кризата от 1996-97 г. И кабинетът на Иван Костов при ареста на медиците ни в Либия. И правителството на НДСВ при наводненията миналата година и при нападението над нашата база в Ирак, когато дадохме за пръв път жертви от първия ни контингент. Знаете ли как може да се визуализира това? Един бележник, пълен с двойки за властта по предмета "грижа за гражданите на страната, изпаднали в беда".

В момента сме свидетели на поредното снишаване. Няколко десетки българи са заложници на войната в Близкия изток, а вместо решителни действия регистрираме някакви хаотични, неефективни импровизации. Вероятно дипломатите на място хвърлят доста усилия и късат много нерви - свои и чужди, само и само да помогнат на сънародниците ни, но без държавната мощ зад гърба това си остава кауза пердута.



Какво се случи до този момент?



Преди седмица Израел започна бомбардировки над Южен Ливан и Бейрут. Още първите прогнози за кризата са доста мрачни - продължителна, кръвопролитна. За анализаторите е достатъчно да видят, че еврейската армия удря инфраструктурни обекти, за да предвидят пълно парализиране на Ливан и много съпътстващи щети - иначе казано, цивилни жертви. Нормалните европейски държави започнаха почти веднага подготовка за евакуация на своите граждани - по море, въздух и суша. Британци, норвежци, гърци, американци и всякакви други нации изпратиха кораби - пътнически и съпровождащи ги военни. Хиляди чужди граждани напуснаха Страната на кедрите безпроблемно, а след това дори им беше организирано настаняване по хотели (предимно в Кипър) и окончателно прехвърляне в родните държави.

В същото това време нашите управници започнаха да гадаят има ли криза или няма. Веднъж достигнали до извода, че има, започнаха да се държат още по-лежерно - също като пресаташе на футболен отбор през трансферен сезон. В нашия случай започнахме да броим колко свободни места има на този или онзи ферибот и ще успеем ли да сместим някой друг българин, че да не вземе (сакън) държавата да похарчи някой долар. Французите дават 4 места, гърците - 10. Все едно сънародниците ни в Ливан са туристи, които търсят пътешествие в стил "last minute", а дипломатите ни - туроператори.

Изтеглянето вече започна, но по един доста безумен начин. Преди намесата на президента Външно работеше по възможно най-тежкия вариант за българите, сякаш да покаже на Слави Трифонов, че



може да организира по-добро шоу от "Сървайвър"



Гениалният план на чиновниците бе: Държавата наема автобуси в Ливан, които да извозят българските граждани до сирийския град Алепо (Халеп). Оттам насетне всеки трябваше да се оправя сам (тук е мястото да се отбележи, че Външно закри генералното ни консулство там въпреки многото българи в района). Единият шанс на българите е да хванат обратния полет на "Хемус Ер", която ще лети дотам в петък, а после в неделя. Да не си помислите, че авиокомпанията е специално пратена да прибере сънародниците ни? Не. Просто ливанска туристическа агенция я наема да върне ливанските туристи от България. Т.е., за да не се връща самолетът празен, може и да качи някой друг бежанец от войната. Срещу съответното заплащане, разбира се. Освен това със сигурност самолетът на авиокомпанията не може да побере всички, така че 2/3 минимум ще останат в приличащия на пещ град (по това време температурата често достига до 50 градуса). Не е ясно колко дни ще трябва да чакат нашенците там. Ясно е, че



ще трябва да се спасяват поединично



До вчера следобед държавата още не беше осигурила престоя на българите в Алепо, нито беше поела инициативата за по-нататъшното им придвижване към България. Другите държави посрещат, настаняват и се грижат за своите "бежанци" в Кипър, където те изчакват да им бъде уреден по-нататък пътят към родината.

Пред нашенците стоеше следният избор: да се приберат с директен автобус до София, каквито има два пъти седмично, или да тръгнат с редовните линии първо до близкия турски град Антакия, след това до Истанбул, после до София - някъде към 36 часа път. Между другото - в евакуацията не се включват целите семейства, както би следвало да бъде (от хуманна гледна точка), а само тези, които са български граждани. Това означава, че предимно майки с деца ще трябва да се оправят сами през целия този тежък преход до родината. Това ако не е организиран терор от страна на държавата към гражданите си, здраве му кажи.



Какво трябваше да направим?



Нека се поучим от румънците (напоследък само уроци ни преподават). Съседите веднага след началото на кризата в Ливан сформираха кризисен щаб, начело на който застана лично държавният глава Траян Бъсеску. Още в понеделник вечер първите 300 души бежанци бяха в Букурещ и вече пиеха втората си цуйка. Самият президент лично присъства (макар и инкогнито) на летището, за да се увери, че всичко е наред със сънародниците му. Всички, въпреки трудностите, били много доволни от грижите на държавата. Естествено румънците избраха по-лесния път. Отново превозване с автобуси, но не до Алепо, който се намира на повече от 500 км, а до Дамаск, който е само на 60 км от Бейрут. Освен това там ги чакали самолети на националния превозвач "Таром". Чисто и просто.

Лично аз не мога да се начудя на политиците, независимо дали са на власт или в опозиция.



Дори не от патриотични, а от пиар мотиви



можеха да се възползват от ситуацията и да демонстрират загриженост. В крайна сметка става въпрос за не повече от 300 души, които трябваше да бъдат евакуирани. Това можеше да е приключило още в понеделник. Всеки можеше дори поединично да направи нещо: президентът можеше по-рано да се сети за самолета, Симеон можеше да се обади на своя италиански приятел Пиерпаоло Черани да прати чартър; Сергей Станишев можеше да проводи военната авиация или още по-лесно - да вдигне един телефон и да се разбере с "България Ер", с "Хемус Ер" или дори с някоя автобусна компания. Дето се казва, днес и "Топлофикация"-София би дала от горивото за подобна операция и така държавата щеше да свърши максимум работа с минимум средства. Дори ДПС можеше да задейства прехвалените си връзки в мюсюлманските държави. Нищо такова не се случи. Няма го и Иван Костов, който да каже: "Някой трябва да поеме политическата отговорност". Няма го дори Бойко Борисов, който да полети като Супермен към Бейрут. Всички са се снишили.

Разбира се, най-добре щеше да бъде вместо да мислят за реклама или да бягат от отговорност, да се съберат всички, да организират кризисен щаб начело с президента или премиера, да се вземат едни добри решения, които цялата държава бързо и в срок да изпълни. При едно такова развитие на нещата семействата на нашите сънародници вече щяха да са си у дома. Отговорността за националната сигурност е изцяло в ръцете на държавните мъже. Вместо това ние сме свидетели на постоянни кавги между коалиционните партньори. Ето, сега ДПС и НДСВ се карат за Закона за управление на кризи. Но нали се сещате, че скандалът е кой да дърпа конците на далаверите в Държавния резерв, а не как по-бързо да се спасяват българи при кризи като война, наводнения, пожари и инсценирани процеси като този в Либия. Това изглежда е нормално за нашите политици, защото те винаги се снишават, когато не става дума за пари и облаги.