27 Юли 2006 08:09

Ето тук е мястото и аз да се похваля най-сетне... 'Ми не е скромно, но какво да направя, че не мога да скрия гордостта си-все пак изкарах 5.63 на този изпит!!!! Ех радост, ех чудо!!!

27 Юли 2006 08:12

Ами честито !!! И още по-големи успехи !

27 Юли 2006 08:40

Благодаря много! Е, 'ми изпросих си го- няма как да се отерече!

27 Юли 2006 08:47

Що де е нескромно бе хахава. Иначе как щяхме да знаем за успеха ти. Рекламирай се смело и успех

27 Юли 2006 09:40

...темата да не е била - изписване на кирилицата...

27 Юли 2006 09:50

Браво, Хахава, Далчев не беше ли сумист...?!

27 Юли 2006 09:56

Стандарт

Необичайно нисък дял на двойкаджиите регистрира тази година Софийският университет. Скъсани са 44 на сто при обичаен процент около петдесет. И тази година обаче проверителите се дивиха на кандидатстудентския гений за съчиняване на бисери. Предлагаме някои от най-любопитните:

* * *
Не че при Дебелянов няма вяра, но е толкова малко, че и той не я забелязва, та камо ли да вярва в нея.
* * *
Вапцаров е типичен комунист - нахакан, арогантен и убеден, че с вяра ще победи врага.
* * *
Дебелянов описва любимата си, която иска да помни като вярваща монахиня, докато той е като дяволът-развратител, който убива вярата.
* * *
Човекът и времето се размиват в болницата на Далчев сред белите варосани стени, окъпани в лекарства.
* * *
Старите моми на Далчев са като стари дървета - и те цъфтят напролет, но с малко по-бледи цветове от младите. Плодовете им също са по-безвкусни, а някои вече са пресъхнали и не раждат нищо.
* * *
Повлиян от съвременната техника, авторът описва черно-бялото като тогавашен стар телевизор.
* * *
Смъртта е водещ мотив при поета, тя е негова пътеводна светлина, стои в края на тунела, неразлагаща се като мумия.
* * *
Възрастните жени чакат своя жених да ги вземе и да ги прехвърли във вечната нирвана на блаженството.
* * *
Бащата на поета е истински революционер, който воюва с нож в сърцето.
* * *
Далчев е толкова мрачен и пуст с неговата вечна смърт, че става банален до болка. * * *
За разлика от Вапцаров, Дебелянов е нежен, внимателен и понякога дори женствено-изтънчен. Той дори не се различава от любимата си, която лежи на смъртно ложе.
* * *
Символизмът и вярата са като маслото и водата - няма смесване.
* * *
Вместо да пише за пролетта и лятото, Далчев се насочва към зимата, която го обхваща като леден айсберг и сковава жизнените му сили.
* * *
Белият стих въобще не се отличава от прозата освен по това, че е в по-къси редове.
* * *
По това време се е смятало за ценно да пишеш за революцията, но Далчев побеждава върхушката със своя решителен и демонстративен песимизъм.
* * *
Далчев се различава от Дебелянов по стила на писане и това, че единият пише проза, а другият се насочва към мереното слово. На техния фон Вапцаров изпъква като паметник на социалистическия реализъм.
* * *
Никой не гледа през прозореца на Далчев и затова той трябва да бъде зазидан.
* * *
Дебелянов е израснал в тихия двор с белоцветните вишни, а Далчев - в затворено херметически пространство, затова двамата пишат по различен начин.
* * *
В думите "Но ето, да кажем, вий вземете колко - пшеничено зърно от моята вера", се доказва, че Вапцаров е евангелист, защото за евангелизма е присъща подобна реплика, а освен това и майка му е била от това вероизповедание.

27 Юли 2006 10:13

milcho,
удивена съм от информираността ти-поздравления!Малко хора всъщност знаят за тайното хоби на Далчев. (въпреки че за сумист ми се струва доста пасивна и примирена личност.)

27 Юли 2006 10:33

Хахава, нищо лично, ама сега да не вземеш да ме изкараш, че съм му бил водещ офицер...Ха Ха.

27 Юли 2006 11:16

Поздравления дете мое! Винаги се радвам , когато видя младежи, които са овладели тайните на словото! В коя област на познанието си се насочила?
Ако и да е представител на дяволистичната школа, Атанас Далчев е един от симпатичните ми поети. Той е един от най-видните представители на Тесалонишката интелигенция от началото на 20 век.Той заедно с незабравимия Смирненски са лицето на българите зад граница в онези тежки за националната кауза години.
Радвам се също така, за относително добрите познания показани от кандидат-студентите!




Ди ефхон тон Агион Патерон имон, Кирие Иису Христе о Теос имон, елейсон имас. Кирие , тон нун му фотисон, ке тин кардиан ке та хили му аниксон, ис то имин Се. Панагиа Триас елейсон имас! Докса Патри ке Йо ке Агио Пневмати ке нин, ке ай, ке ис тус еонас тон еонон. Амин.

Редактирано от - Костас_Симитис на 27/07/2006 г/ 11:19:28

27 Юли 2006 11:42

Стиховете на Далчев ми харесват понякога, тъй като той показва изключителни познания по геология и проправя път към някои теории за земното ядро, упорито оборвани от гръцки учени:
Остаряват хора и дървета;
падат дни, нощи, листа и дъжд;
неизменен в есента и летото,
камък, ти стоиш все същ!

27 Юли 2006 12:14

Костас_Симитис,
сърдечно благодаря отново!(Пак казвам-съзнавам, че си го изпросих...но няма как-прекалено много се радвам ) Абсолютно съм съгласна, че Далчев е един от най-добрите-поне за мен е така!! (Било то и само заради гениалното откритие на bgtopidiot, че ценността на Далчевата поезия се крие във факта, че "показва изключителни познания по геология и проправя път към някои теории за земното ядро -проникновенно заключение, наистина!) А иначе амбициите ми са за журналистика или психология...
Обаче май много се разприказвах... Съжалявам, ако "натоварвам" някого с личните си неща, но... просто много се радвам!! Простете ми!

27 Юли 2006 12:24

Plaudite, cives!
Поздравления и успех нататък, уважаема госпожице!
@>--; --
(“уважаема” в пълния му смисъл, а не формално!)