Ако човек приживе не е декларирал пред личния си лекар изрично несъгласие да дари органите си след смъртта, нито е подал декларация в общината, близките му ще имат последната дума за съдбата на тялото. За целта те трябва да бъдат задължително информирани за предстоящо експлантиране и ако не са съгласни, да представят писмен отказ в разумно кратък срок. Срокът обаче не е изрично регламентиран. В противен случай органите ще се взимат.

Това решиха депутатите с окончателното приемане на промените в Закона за трансплантациите, който от три дни предизвиква многочасови дебати в парламента. Изменението подкрепиха 91 народни представители, 24 бяха против, а 17 се въздържаха.

Роднините, които могат да вземат решението за даряването, са съпрузи, родители, братя и сестри и деца. От ДСБ остро възразиха срещу текста. "Как близки от чужбина например ще дадат писмен отказ в рамките само на няколко часа?", попита д-р Николай Михайлов. Той обвини мнозинството, че приема промени, за които гражданите не са достатъчно информирани. Според него въвеждането на принципа на съгласие по подразбиране на близките отваря широк магистрален път за злоупотреба с органи.

Здравната комисия внесе малки редакции в този най-оспорван текст от законопроекта под натиска на опозицията, но запази принципа на информираното несъгласие на близките. От ДСБ настояваха в текста да бъде записано, че органите ще се взимат само с изричното съгласие на роднините.

Зам.-министърът на здравеопазването Валери Цеков обясни, че ако покойният няма близки или ако те не бъдат открити и известени за предстоящата експлантация, органите няма да се взимат. Според него текстът съдържа всички гаранции срещу злоупотреби.

Заради съмнения, че законът обслужва корпоративни интереси на американската фирма "Остеотех", в четвъртък депутатите решиха да изискат договора на фирмата за вземането и обработката на тъкани и клетки за трансплантации.

Късно в четвъртък на извънредно заседание здравната комисия обаче решила, че един изолиран договор не може да влияе на законодателната дейност. От ДСБ поискаха гласуването на промените да се отложи с 2 часа, тъй като поради удълженото заседание за царските имоти депутатите не са имали време да го прочетат. Искането им бе отхвърлено, а дебатите - прекратени по настояване на БСП.