По два видими белега ще познаете, че обетованото членство на България в Европейския съюз от 1 януари догодина е вече решен въпрос. Нищо, че до последния момент нацията ще бъде държана в напрежение чрез неведение (драматургичен подход, наречен в театъра съспенс, а в армията - шаш). По замисъл неяснотата трябвало да продължи колкото може повече, та да се окаже максимален натиск, щото властите и поданиците им (ние) да изпълняват живо и безпрекословно, "на бегом" заповедите от Брюксел. Но вече не могат да се скрият



издайническите белези



за вече взетото съдбоносно за България (слава богу, положително) решение за присъединяване. Въпросните белези са вътрешен и външен. Външният най-добре се наблюдава на британските острови, където на Н. В. политиците вече се псуват на наш гръб. Властващите кроят мерки за задържане на българоевропейците далеч от Албион, а ревнивата опозиция ги вини в популизъм (но то е не от любов към балканците, а поради факта, че не са те на власт, иначе популизмът и кройката на кюляф щеше да е тяхна работа). Още по-осезаемо предусещането за поврат подсказва поведението на родните велможи. Поставени най-високо в хранителната и в информационната верига, те първи доловиха европейския вятър и веднага направиха



елегантен кръгом



в евросхоластиката. Само допреди два месеца основен лайтмотив на притчите за Европа бяха милиардите, които ще се изсипят от Запад. (Контекст: "Нам го дължите тоз златен поток, братя.") Днес приказката е друга. Зурните свирят "отбой". Парите от Европа въобще не били сигурни. Сигурно било само, че ние трябва да си плащаме вноската в брюкселската хазна (към 600 млн. лв.). Пък дали ще вземем нещо оттам, това била божа работа, сиреч само от нас (т. е. от поданиците, не от властващите) си зависело. Всъщност било ясно, че



няма да "усвоим" парите,



дето били предвидени за България в бюджета на общността. Опит сме нямали, проектите нямало достатъчно и не били добри. Всъщност така ставало във всички новоприсъединени страни - статистиката показвала, че в началото успявали да получат 1/5 до 1/4 от обещаното. Всъщност щяло да е голям успех, ако през първата година успеем да получим от Брюксел поне толкова, колкото сами сме внесли там. Но по-вероятно било в началото



България да е донор на ЕС,



сиреч да се окажем за пореден път в ситуацията "болен здрав носи", "беден богат субсидира" - все вариации на тема "... ум робува...". Поне от три години насам поне десетина икономисти активно предупреждавахме за опасността да се озовем неподготвени край софрата на Европа. Мигар ей сега стана ясно, че за да топим в общата купа, трябва да си носим лъжица и паница, сиреч да има проекти, където да сипваме финансиране от общността, и механизъм, който да ги обработва. Милиарди се похарчиха за прословутия "административен капацитет" на държавата. Де го? Чиновници у нас (към 100 хиляди) повече от Швейцария (40 хиляди). Но не били "подготвени". Защо? Всъщност става дума за поредния



заговор на мълчанието,



с който администрацията от всички нива си гарантира векуването и добруването. Ако от първия ден на еврочленство финансовите потоци потекат нормално, кой ще уважава чиновника, кой ще го почита със заслужен дял от получените благини? Нужно е да се създаде хаос, стрес, дефицит, та да се продаде максимално изгодно умението на чиновника да реши проблема. Никой не плаща за нищо, дето е наред. Плаща се за оправяне на нещо объркано. Значи, за да могат европроектите на България да се оправят, първо трябва да се оплетат и провалят. За да стане това, не е нужно да се прави нищо, достатъчно е само да се мълчи и да се къта информацията. Тук всеки чиновник възмутено почва да псува: не е вярно и никакъв заговор на мълчанието няма. Тъй се приказва само от некадърност и невменяемост. Всъщност цялата информация е пред очите на всички! Всички регламенти за ползване са публикувани на сайта на Еврокомисията. За незнаещите английски Министерството на финансите е превело всичко по-важно и е написало цял сайт (eufunds.bg), пълен с инструкции и ръководства по ползване на еврофондовете! Който не е тъпак, да прочете и да си готви проекта. Глупости, естествено. Това е само



мълчание чрез дърдорене



Ако трябва да си изчислите площта на нивата, имам два начина да не ви помогна. Единият е да мълча като пън. Другият е да ви прочета целия учебник по тригонометрия. До края на миналия век българската администрация мълчеше по първия начин. Днес нахитря и мълчи по втория. Прочетете томовете словна плява на тема "Еврофондове" и ми обадете какви документи и кому да занеса, та да ме еврофинансират и да ми се повиши конкурентоспособността като частник.

Време е дърдоренето за европроекти да спре. Иначе дори оскъдните европари, отделени за България, може да останат неизползвани, а това ще е позорно разхищение за нас, българите. Защото ние сме шампиони по усвояване на средства всякакви (дори средствата по чуждите кредитни карти трудно се опират на българския устрем към замогване на всяка цена, какво остава за евробюджета). По-добре господа чиновниците да откраднат въпросните еврофондове, отколкото да ги зарежат неползвани - така поне част от тях ще се влеят в икономиката на България.