Имиграцията във Великобритания е много чувствителен въпрос. Може би най-чувствителният. Дори когато на 10 август медиите протръбиха за осуетения терористичен заговор, редовите британци не забравиха проблемите с имиграцията. За мнозина може би ще прозвучи изненадващо, но даже в такъв ден на откритите телефони в радиопредавания се обаждаха хора, за да заявят, че терористичната заплаха се "размахва и пресилва" от правителството, за да се отклони вниманието от провалите в редица области, сред които имиграцията и здравеопазването.
Доколко това е така, може да се спори. Терористичната заплаха наистина не трябва да се подценява, но британците имат пълно основание да смятат, че властите умело използват политическата конюнктура в своя полза.
През дните на интензивен информационен поток около осуетения терористичен заговор медиите не престанаха да пишат и говорят за очакваната нова вълна от българи и румънци и евентуалните последици. Британските медии не са споменавали толкова често името на България от 2001 година, когато Симеон Сакскобургготски дойде на власт. Но докато тогава България звучеше по-скоро екзотично, сега се влага негативен смисъл.
Всичко започна със серия от публикации за
провала на имиграционните служби
да излязат с вярна прогноза за вълната от източноевропейски имигранти след присъединяването на 10-те нови страни-членки към ЕС през 2004 година. Правителството изчисли, че ще идват средно по 13 000 работници годишно. Но се оказа, че от Полша и другите източноевропейски държави пристигнаха стотици хиляди души, което е 20 пъти повече от прогнозите на "Хоум офис". Няма точна преценка за броя на очакваните румънци и българи, но сегашните прогнози варират от 40 000 до 300 000. "Хоум офис" смята, че той може да е по-малък от 60 000, но министрите от кабинета не искат да поемат рискове след предишните погрешни статистики. В миналото министрите защитаваха високата бройка имигранти с аргумента, че "отвореното общество е процъфтяващо общество" и че това помага да се снижава инфлацията на заплатите.
Междувременно се засили тревогата за трафика на хора и нивото на организираната престъпност в България и Румъния. Дейвид Джонстън, шеф от британската полиция, предупреди за перспективата от нелегално пристигане на хора от още "по-застрашителните" им съседи като Сърбия и Албания. "Когато България се присъедини към ЕС, тези хора ще трябва просто да преминат границата, за да влязат в Западна Европа", заяви Джонстън. Той посети София за среща с колегите си от българската полиция. Джонстън предупреди, че организираната търговия с хора от Източна Европа вече е започнала във Великобритания. Много от жертвите са смятали, че са докарани в страната за по-добър живот, да работят в хотели или в сферата на обслужването, но когато пристигат на Острова, са принудени да проституират, каза полицейският шеф.
Големият поток от Източна Европа след 2004 г.
кара властите да са много предпазливи към Румъния и България. Когато изтече информация от документ на заместник-министъра на вътрешните работи Джоан Райън, в който се говори за очаквани "нежелани" 45 000 имигранти от Румъния и България, по-крайни вестници като таблоида "Сън" (все пак британският вестник е с най-голям тираж) излязоха с гръмки заглавия като "Пристигат 45 000 престъпници!" Разбира се, британските власти имат пълно основание да се страхуват, че с потока от съвсем почтени хора ще пристигнат лентяи и дори престъпници. България нито е еталон за демокрация, нито за борба с организираната престъпност. Но дали е правилно да се правят такива обобщения като това на "Сън". Фактите показват, че не е.
С вълната от имигранти след 2004 г. в страната пристигнаха така необходимите лекари, зъболекари и водопроводчици. Запълнени бяха много други "нежелани" работни места. Дори генералният директор на Британската търговска камара Дейвид Фрост призна на страниците на "Файненшъл таймс", че новодошлите от Източна Европа имат много по-големи трудови умения и много по-положително отношение към трудовия процес от местните хора. Той обаче предупреди, че огромният брой имигранти, пристигащи във Великобритания, най-вече от Полша, могат да създадат "значителни социални проблеми", особено в градовете. Това предупреждение за отражението на имиграцията от Източна Европа все пак бе резонанс на изтеклата информация от вече споменатия документ на Министерството на вътрешните работи, в който се говори и за "умората на обществото от разширяването и имиграцията". С други думи, Великобритания трябва да ограничи достъпа на хора, идващи от Румъния и България, когато те се присъединят към ЕС следващата година. Британската търговска камара обаче твърди, че вземането незаконно на работа на имигранти е само малка част от проблема. Камарата посочва, че основният проблем е неуспехът на правителството да създаде
образователна система, която "пасва на целите"
и създава работници с необходимите умения и мотивация. Ето защо водещата бизнес организация смята, че планираната разправа с работодателите на такива хора е тактика, предназначена да отклони вината за "сложната и объркана" имиграционна политика към бизнеса.
Румъния и България намериха защитник и в лицето на министъра за Европа Джеф Хун, който смята, че всяко ограничаване на румънците и българите би означавало неспазване на поетите обещания към техните страни, които ще се присъединят към ЕС 15 години след скъсване на връзките със Съветския съюз.
Стигна се обаче до мобилизиране на редиците на лейбъристите, които засилиха натиска върху вътрешния министър Джон Рийд да блокира очаквания масов поток от имигранти от следващата година. Уважаваният бивш заместник-министър на вътрешните работи Джон Денъм излезе с железния аргумент, че Великобритания не се справи с пристигането на около един милион източноевропейци от страните, които се присъединиха към ЕС през 2004, и не е готова за нова вълна работници от Румъния и България (Джон Денъм напусна правителството в знак на протест срещу нахлуването в Ирак през 2003 година, сега е председател на комисия за вътрешни дела към Камарата на общините). Коментарът му дойде в момент, когато друг бивш лейбъристки министър - Франк Фийлд, поиска
британските граници да бъдат затворени
за новите пришълци с предупреждение, че безпрецедентните "мащаб и скорост" на имиграцията се отразяват сериозно на жилищното настаняване, здравеопазването и "облика на британското общество".
Великобритания е единствената голяма европейска сила, която отвори границите си за новите страни-членки през 2004 г., заедно с Ирландия и Швеция, докато страни като Германия, Франция и Италия предпочетоха да запазят своите трудови пазари затворени за граждани от новоприетите членки.
Джон Рийд от своя страна направи следното помирително изявление: "Не приемам, че вълната от имигранти е неуправляема, но приемам, че британците искат гаранции, че когато позволяваме на хора да идват в тази страна, те трябва да допринесат с нещо за нейното благополучие".
Тук се стига до въпроса - допринасят ли източноевропейците за благополучието на Великобритания? Бизнес кръговете смятат, че британската икономика е получила добър тласък. Определено източноевропейците като цяло са хора, които имат желание да се интегрират. Повечето от тях работят, а не лежат на социални помощи. Пристигат наистина квалифицирани кадри. Същото обаче не може да се каже за някои други общности. Властите може би трябва да обърнат внимание и на други фактори, а не обезателно да търсят извинение в
безпрецедентно големия имигрантски поток
от Източна Европа, за скриване на погрешните прогнози и проявена немарливост. Разбира се, че местните общини ще изпитват трудности, когато имат отпуснати средства за настаняването на 1000 души, а пристигат 10 000 например.
Депутат от Саутхемптън предупреди, че неочакваният наплив от имигранти и тяхната безскрупулна експлоатация от трудови агенции и работодатели води до сериозни последици като понижаване на заплатите на неквалифицираните работници и увеличаване бремето за социалните служби. Това е така. По-трудно става за училищата и болниците. Невярната прогноза за имигрантите може да доведе и до увеличение на общинския данък с 6% в някои райони. В писмо до Рийд асоциацията на местните власти пише, че десетки общини са били подведени от сегашната система, която не предоставя точна статистика за имиграцията и оставя местните власти с недостиг от средства за посрещане на разходите по осигуряването на имигрантите.
След целия този словесен поток по страниците на всички британски вестници и в радио- и телевизионни предавания се избистри следната картина: силно лейбъристко лоби натиска Джон Рийд да наложи така наречената "временна 7-годишна забрана" за работа на българи и румънци във Великобритания. Решението ще стане известно през октомври, когато специално създадена комисия ще излезе с доклад защо официалната статистика е погрешна и с предложение дали да се наложат ограничения. Вероятно е да бъде изчакан и докладът на Европейската комисия за напредъка на България.

















