|
| Митко Новков |
Като родител имам едно преимущество - с моя син слушаме една и съща музика. Това е важно: за да се разбираш с детето си, нужно е да играеш на негов терен, с негова топка, че дори и по негови правила, в противен случай потъваш - одръхтял ретроград. Почваме от барока - Бах, Хендел, Монтеверди, после Моцарт и Бетовен, минаваме джаза и блуса, за да стигнем през Deep Purple, Uriah Heep, Led Zeppelin, Rainbow, руските ДДТ, Аквариум, Наутилус Помпилиус, унгарските Omega, Lokomotiv GT, HBB и тези от бивша Югославия Bijelo Dugme и Riblja corba до култовите групи на готик-рока Nightwish, Epica и Devlin. Наскоро бях светнат: Nightwish се разделят с вокалистката Tarja. Причината: за останалите - Jukka, Marco, Tuomas (лидер на групата, автор и на музиката, и на текстовете), Emppu - тя пропаднала от любовта към рока и въобще към музиката в комерсиални практики. "Тате, в готика дори Nightwish обвиняват в комерсиалност. И това е най-тежкото обвинение. Аз нямам такива угризения: слушам ги, но без такива мисловни ексцесии".
Думите му ме учудиха: в нашето време да слушаш рок беше индикатор за това какво мислиш, дори какъв си - колкото повече рок, толкова повече свобода. В моето училище се деляхме на два вида - тези, които слушахме Pink Floyd и Nazareth, и другите - поклонници на "Рамо, Рамо, друже мой" и "Мастика, мастика".
Ругаехме ги: те са прости и глупави
Прочее, днешната чалга е аналог на някогашната сръбска музика и нейните слушатели не са по-различни от съучениците ми, прехласващи се по Лепа Брена и Мухарем Сербезовски. Ала това е ясно, неясното е друго: как днешната младеж е в състояние да разделя нещата, да не се идентифицира 1:1 с онова, което слуша, а да има способност за отстранение - не Jukka, Marco, Tuomas и Emppu да са cool, докато Tarja да е низвергната. Не зная колко от вас са свирили или пели в училищни състави, но тогава всеки искаше да е или Richard Blackmore, или David Byron. Днес подобни желания липсват - човек може да слуша една музика, което не означава, че трябва да е пълен подражател (имитатор) на онези, които я правят. Има собствено мислене, собствена глава на раменете си - сам може и трябва да решава.
Разбира се, ние бяхме в много по-категорична, без алтернативи позиция: социализмът работеше на принципа: "Който не е с нас, е против нас". Да слушаш рок си беше почти престъпление, поне в 60-те и 70-те. "Щурците" могат много да разказват как са преследвани, но аз имам друг случай: съставът (ВИС им викаха тогава) "Златни струни" - помните ли песента "Хатински камбани"? - влуди младежта на концерт в Берковица, на другия ден учителското тяло мина с анкета да пита доколко одобряваме такива "диващини". Наскоро след това "Златни струни" бяха разформировани, за да дадат гръбнака на група "Сигнал". Това, че днес присъства възможност за отделяне от музикалния кумир,
е признак и качество на демокрацията:
в тоталитарните системи дори съпротивата/индиферентността трябва да е групова, да се осъществи в общност, в масовост, макар и неорганизирана; социализмът си отиде не заради някаква кой знае каква силна съпротива, а от това, че хората се дръпнаха от него и го зарязаха сам (умните глави наричат тоя ефект "имплозия"). Както казва Вера Мутафчиева в последния, IV том на своите спомени "не/Бивалици": "Пас и втори пас... спектакълът увяхва от само себе си". Системата на социализма предполага участие; безучастността я съсипва, изсмуква я - празен хитин на мъртво насекомо.
В репликата на сина ми също има безучастие - по отношение на нападките в комерсиалност. Което значи, поне в случая, че в някаква степен на него не му пука за системата, приема я, каквато е. Тук е много могъщата разлика между социализма и капитализма: безучастието отслабва първия, вторият обаче нехае за него, дори става по-здрав и укрепва. В този смисъл, колкото повече сме непричом към капитализма, толкова повече го правим силен.
Последствията са важни: поколението на нашите деца - поне в България - не е революционно поколение; не си пада по категоричните отрицания и приемания: днес на купон на младите можеш да чуеш както "Шампанско и сълзи", така и "Child in Time". Преди беше невъзможно: изхвърляли сме касетки със сръбска чалга през прозореца.
Революцията е мъртва, защото носителите на революцията - младите, вече не пламтят в революционни настроения.
радвам ти се митко, не си задръстен, децата са точни, или ставаш или си комунист, не разбрах синът ти остава ли в българия
не познавам зависими, повечето търсят образование със сертификационни нива за статус в света и нямат време за простотии, тука ще останат тия дето не стават или тия дето бащите им са нагушили пачка и нямат мотивация
Абе братя Фор-умници , главата "Вход" за милиард и осемстотин , всички ли ще я отнесем ? Чини ми се , до плач тържествена музика се носи от нея... 
авторът самодоволно ни обяснява света от позицията си на "ние умните и те простите".
