|
| Проф. д-р Генчо Начев |
------------------------------
- Проф. Начев, очаквате ли повече трансплантации, след като влязат в сила промените в закона, според които вече няма да се декларира изрично съгласие за донорство?
- Очаквам повече донори, по-лесно организиране на донорството, защото заради сегашния закон имаше големи затруднения. Естествено е, че много малко са хората, които ще си направят труда да отидат при личния си лекар и да впишат в здравните си книжки съгласие за донорство. Това водеше до доста тромава система на разговори с близките на потенциални донори - хора, при които още не е установена мозъчна смърт. Те трябваше да се съгласят, да разговарят с други близки и е съвсем разбираемо, че в такова тежко психическо състояние това е много неприятно - и за лекарите, които трябва да говорят с хората, и за близките, които трябва да преживеят всичко още един път.
- Но отново последната дума ще е на близките - при липса на несъгласие, те ще се питат задължително.
- Ако е така, всичко ще остане, както е сега. Ако близките трябва да подпишат, че са съгласни, промяна няма. По-добре е за донорството само ако инициативата е на близките - изрично да декларират, че не са съгласни.
- Освен липсата на донори има ли и други неща, които пречат на трансплантациите у нас? Според опозицията в парламента няма пари, организация и подготвени кадри.
- За организация и кадри в областта на сърдечните, бъбречните и белодробните трансплантации недвусмислено твърдя, че не е така. Има достатъчно подготвени кадри. Организацията е много проста - 24 часа в денонощието, 365 дни в годината да има 2 екипа, които да са разположение. Единият ходи да взема органите от донора, а другият извършва трансплантацията. При нас има 4 екипа от подготвени кадри на разположение. Лабораториите също са подготвени, хората са специализирали в чужбина. За чернодробните трансплантации мисля, че също има изградени кадри.
- След като имате добра организация и кадри, защо тази година в "Св. Екатерина" е направена само една сърдечна трансплантация?
- Защото само един донор отговаряше на реципиентите ни. Затова и донорите не достигат - не за всеки донор е сигурно, че органите му могат да се присадят. Много условности има. Първо, самият орган не трябва да е увреден - от травма, изстрел и т. н. Второ, реципиентът трябва да е подходящ за този донор. Не можем да слагаме органи само заради чекръкчийството, които веднага да бъдат отхвърлени.
- Каква част от дарените органи се присаждат?
- За съжаление тази година процентът е 25 - от 4 органа само един беше подходящ. При другите едното сърце беше увредено, а останалите реципиентите не бяха от същата кръвна група. В листата на чакащите за сърце има 45 души. Те са определени килограми, ръст и кръвна група. И това определя какво трябва да е сърцето от донора. И когато няма подходящ реципиент, няма какво да направим.
- Финансирането достатъчно ли е?
- Всеки ще ви каже, че не е. В която и да е сфера на медицината, в която и да е държава. Аз мисля, че финансирането на сърдечните трансплантации е достатъчно дотолкова, доколкото имаме уверенията на министъра на здравеопазването, че за всяка една трансплантация ще се отпуснат пари. Ние направихме много точна сметка, колко излиза една трансплантация в нашата клиника. За разлика от други колеги бяхме много умерени и подходихме коректно. Описани са всяка игла, конец, марля. Сумата за всяка сърдечна трансплантация излезе 75 000 лв., ако няма усложнения. Тук не е калкулиран обаче трудът, това са само консумативите, лекарствата и издръжката, постоперативният период. Поддръжката на пациента за една година, т. е. лекарствата, които му се дават, излизат също 75 000 лв.
- Платени ли са ви тези пари за операцията, която направихте?
- Имаме уверение, че ще ги получим.
- Други болници се оплакваха, че МЗ не им плаща за тези операции.
- Сигурно не им плаща. Аз няма как да се оплаквам, защото имаме само една трансплантация - смешно е да говорим изобщо.
- Хората имат доста съмнения за донорството, говори се за черен пазар, според социологически проучвания 55% смятат, че трябва да вземат органи само след вписано изрично съгласие. На какво се дължи тази нагласа?
- Може би хората, увлечени в много приказки за корупция и мошеничества в държавата, се плашат, че ще се спекулира с определянето на мозъчната смърт.
- Възможно ли е това?
- Теоретично погледнато, всичко е възможно, и филми сме гледали на тази тема. Но мисля, че това е в обсега на художествената литература и създаването на филми. Едва ли в живия живот това може да стане, защото е свързано с морала на даден човек. Не става дума за парите.
- Не може да се разчита само на морала.
- Така е. Но ако се направят строги критерии за определяне на мозъчната смърт, както е в цял свят, ако се направи така, че тези, които определят мозъчната смърт, да нямат нищо общо с тези, които вземат органите, а те да нямат нищо общо с тези, които си трансплантират, не може да стане спекулация.
- У нас така ли е?
- Така е. И при нас комисията, която определя мозъчната смърт, няма нищо общо с трансплантацията на органите.
- Но последният скандал беше точно в "Св. Екатерина" - присаждани на органи от живи донори, без те да имат роднинска връзка с реципиентите, което е незаконно.
- Допуснато е неизпълнение на наредба. Редно е било, когато тези хора идват от чужбина, независимо че подписват декларации, че са роднини, да се информира Агенцията по трансплантациите, да се впишат имената на донорите и реципиентите. Иначе не виждам нищо лошо да идват пациенти отвън и да се трансплантират тук. Въпросът е, че трябва да стане по реда, приет у нас. Аз съм запознат с документацията и прокуратурата проверяваше тук. С изключение на 1-2 операции, лечението не е струвало на болницата повече, отколкото пациентите са платили. Те са плащали по 15 000 евро, а разходът е под 30 000 лв.
- Имало ли е плащания извън тези, които покриват разходите по лечението?
- Не мога да кажа, няма документи.
- Един такъв скандал е достатъчен, за да убие доверието на хората. Какво трябва да се направи, че да се разбие и без това устойчивият стереотип?
- Първо, не трябва да има такива скандали и да се нарушават законите. Второ, трябва да има пропаганда за утвърждаване на доверието в екипите, които се занимават с трансплантациите, и за това, колко позитивно е да се даряват органи. Това не е негативно за човека, който е починал, но е много позитивно за този, който живее с надежда. И явно досега нищо не е направено, след като над 50% от българите държат на изричното съгласие.
Въпросът на съгласие или несъгласие обаче няма да реши проблема с донорството и трансплантациите, законът не може като с магическа пръчка да реши проблемите - влиза в сила и заваляват донори. Ще се облекчи моментът от установяването на мозъчна смърт до експлантацията на органи. Но това е само част от веригата. Даже съм склонен да се запази пречката на задължителното съгласие преживе в името на спокойствието на хората, че няма да се спекулира с тези тема. Ако обществото има съмнения, трябва да се съобразяваме, защото не можем да се изживяваме като богове.
Има много други причини за малкото трансплантации. Навсякъде в страната медицинските екипи трябва да са подготвени да мислят за донорство. Когато идва пациент, който е потенциален донор, той трябва да се лекува с всички възможни средства, за да оживее. По този начин се поддържат годни и органите за трансплантация.
- Това прави ли се в болниците сега?
- Не може да се прави, защото няма достатъчно екипировка. И на много места хората не са достатъчно обучени за това. Трябва да тръгне една програма по линията на продължителното медицинско обучение. "Св. Екатерина" може да прави по 4 семинара годишно на лекари от интензивните отделения. Още преди да се стигне до поддържането на живота и борбата за запазването му, трябва да се акцентира върху намирането на потенциалните донори. Когато има катастрофа, пожарната и КАТ трябва да са подготвени да дадат първа помощ така, че да не загубят човека на пътя, да го доведат в лечебното заведение. Имам чувството, че въпреки всички курсове, които се правят, КАТ и пожарната не са достатъчно подготвени да поддържат живота на такъв човек до идването на медицински екип. Много важна е и връзката между интензивните отделения в страната със специализираната болница, която ще извърши експлантацията и трансплантацията.
- Вярно ли е, че в повечето болници не смеят да установят мозъчна смърт?
- Не смеят, защото имат страх от отговорност - ако установят мозъчна смърт, след това могат да ги съдят. Имал съм такъв случай преди 1989 г. Със самолет отидохме във Варна да вземем сърце и бъбреци за трансплантация. Четири часа стояхме в болницата, докато се разбра, че комисията не иска да подпише, че има мозъчна смърт. А сестрата на момичето, което умираше, чакаше бъбрек.
- Имат ли лекарите от интензивните отделения стимул да откриват донори, плаща ли се поддържката на пациент в мозъчна смърт?
- Тепърва в касата ще се въвежда клинична пътека за поддържане на донор. Сега финансова мотивация няма, но все пак това е част от работата им.
И точно за пари става дума
Спомнете си кои депутати скочиха, когато Костофф вдигна шум за договора с Остеотек, а сега се сетете с какъв бизнес имат вземане даване? 
