|
| Основният защитник на промените Йордан Цонев се опитва да убеди колегите си, че този път обществото ще повярва в желанието на депутатите да осветят доходите си. |
На пръв поглед измененията звучат примамливо и достойно за отчет пред Брюксел - имуществени декларации хвърчат към Интернет, властта сама си сваля банковата и данъчната тайна, разширява се кръгът на лицата, които ще декларират, допуска се възможността за проверка от Националната агенция по приходите. Направо човек да си помисли, че вече на никого няма да му дойде и на ум да стане висш чиновник или полицай, депутат, магистрат, министър.
Защо ли обаче сме сигурни, че напливът към висшите етажи на властта не само няма да секне, но и ще стане още по-силен и упорит? Просто защото
пробойните и в тази схема са повече
от възможностите имуществото на тази група лица да излезе на светло.
Това поне показват фактите, очистени от емоциите в стил "няма угодия".
Според вносителите банковата тайна пада и няма да действа за лицата, задължени да подават декларации пред публичния регистър в Сметната палата. Това са около 6000 човека, като повечето от тях са следователи, прокурори и съдии в България, а останалите са депутатите, президентът, министрите, шефовете на държавни комисии и агенции, кметовете и зам.-кметовете, областните управители, полицейските началници и т.н.
Всички те занапред освен че ще подават имуществени декларации, са задължени и да декларират съгласие за достъп до всичките им банкови сметки, тяхното съдържание и операциите по тях. При липса на такава декларация веднага ще се дават на Националната агенция по приходите (НАП) за проверка и ревизии.
Звучи сериозно, но всъщност е смешно поне по три причини. Първата е, че
не се предвижда никаква санкция,
ако съгласието липсва. Например по закона за защита на класифицирана информация също се изисква такова съгласие при проверка дали едно лице е надеждно да работи със секретни материали. В този случай обаче отказът сам да си отвориш банковите сметки води до отказ от сертификат и не можеш да заемеш съответната длъжност, която изисква работа със секретни документи. Докато няма възможност един магистрат или депутат да престане да бъде такъв само защото не се е съгласил да си отвори банковите сметки.
На второ място идва обстоятелството, че когато НАП започне проверките на хората, които не са дали съгласие, тя ще трябва да иска разрешение от съда. И на практика се повтаря старият механизъм - и сега, ако започне проверка срещу депутат, министър, кмет или който и да е обикновен гражданин, пак се иска разрешение от съда.
На трето място е фактът, че висшите чиновници ще дават съгласие да се отварят само техните лични сметки. Но не и на техните близки. В резултат
ще се родят още повече баби Цеци
с пенсии от 100 лв. и със сметки по 500 000 лв.
Промените предвиждат при неподаване на имуществена декларация пред публичния регистър, при неправилно подаване или забавяне да започват ревизии и проверки по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Същото се предвиди и за партиите. Простете съмненията, че някой от обиграните с години политически въжеиграчи ще имат проблеми при плащането на осигуровки и данъци и с криенето на доходи и подкупи. Едва ли. А тези ревизии и проверки могат да хванат и наказват само невнесени данъци и осигуровки.
А тази работа с изваждането на декларациите в Интернет ще изчакаме да я видим, преди да я похвалим. Първо, защото само преди два месеца в правителствен проект за промени в закона за публичния регистър пишеше, че няма финансова и техническа възможност. И второ, защото само човек, който не е виждал тези декларации, може да се заблуди, че от тях наистина може да разбере цялата истина на имането на властимащите.
Затова тези промени повече приличат на поредното надуване на балона "да осветим доходите на управленския елит".
Всъщност и сега може да има прозрачност, без НАП, прокуратурата или финансовото разузнаване да чакат някой да им промени закона. Защото никой не пречи на тези институции да проверяват депутати, министри или висши чиновници със скъпи коли и огромни апартаменти откъде са спечелили парите. Или по жребий да проверят например само 10 от всичките 6000 деклариращи. Но и техните роднини. И да обявят резултатите. Със сигурност ще има интересни факти.
Това е прозрачност. Останалото е заблуда, на която вече не остана кой да се хване.












