На столичния градоначалник изобщо не му се занимава с президентските избори. Хич не му се разправя. Но политическата ситуация и необходимостта от разбиване на тристранния модел зорлем го тласкат да го направи. Както по-преди същите персонажи го тикаха към парламента. На пръв поглед така изглежда ситуацията с кандидатурата на Бойко Борисов.

Докато кметът се чуди кой път да хване, разкъсван между дълга и личното щастие, земеделецът Пинчев го изпревари и издигна кандидатурата му. А това бе непредвиден елемент в плана на Борисов. От една страна, не е хубаво да отказва подкрепа, от друга - някак неудобно е да се явява като кандидат на БЗНС, след като си има своя партия, макар и нерегистрирана. Откъдето и да го погледнеш, неприятно.

Земеделецът Пинчев е непредвидим човек. Пинчев днес казва: "Зад Бойко застава народната любов", а вчера твърдеше, че Петър Стоянов е най-най-подходящата кандидатура. Земеделецът така и не разбра, че генералът може сам



да се грижи за собствения си пиар,



а и останалите играчи му правят толкова силна безплатната реклама, че нямаше никаква нужда от подкрепата на син аграрник. Всички са се вторачили в българския Реймънд - едни чакат да ги подкрепи и поради това денонощно го ласкаят колко важен е за държавата, други се надяват да не ги изненада с някой непредвиден удар, а трети просто разчитат да не ги припознае за врагове.

Явлението "Пинчев" развали пъзела, защото иззе инициативата, а кметът не обича така. Негов патент е да излъчва взаимоизключващи се сигнали, да раздава задачи и да диктува правилата. Ситуацията изисква действия от своя неформален лидер. Но той не е в състояние да действа на всяка цена - всичките му ходове са обвързани поне с едно "ако..." Ако много го ядосат. Ако десният кандидат е нефелен и е под заплаха съществуването на дясното. Ако ще се спасява народът от БСП.

Борисов си оставя винаги отворена



вратичката пред съдбовната крачка



За всичко. Президентските избори са само щрих от играта му на едро. Въобще не му трябва да знае смята ли Първанов да се разграничи от тройната коалиция, защото отговорът на този въпрос едва ли е сериозна причина за участие. Какво значение има дали Неделчо Беронов смята да изпълни заръката на патрона си Костов да го изхвърли от кметството? Как точно ще се случи това и какво общо има с президентските избори също са въпроси с отворен край. Но пробутани в подходящ момент, тези питанки се забиват в паметта като чадърче в сладолед.

Разлютен ли е генералът дотолкова, че да направи стъпката към регистрация в ЦИК? Вероятно няма да се стигне дотам. Но въпросът си виси. Борисов не е глупав, за да не разбира, че посочен от него кандидат ще има съмнителен успех. Затова по-вероятно е да шантажира останалите участници до последно, а накрая да излезе от играта с мотива, че е по-полезен като кмет. Важно е в никакъв случай образът му да не помръква, да се върти в новините и да продължи да води останалите на сиджимка.

Защото парламентарните избори - истинската цел на генерала, са много далеч. До тях има цели 3 г. - време, напълно достатъчно да се амортизира инициативата ГЕРБ. А политическите сили в тройната коалиция въобще не са настроени на вълна взривяване на правителството. Станишев съобщи намеренията си да управлява и след 1 януари догодина, царят и Доган стоят твърдо зад него



независимо от скърцането на коалицията



Всички разбират, че са навързани и е нездравословно да се саморазпуснат.

Ясно е не само за партньорите, но и за Борисов. Което не пречи на генерала да разправя, че предсрочният вот чука на вратата.

Предсрочните избори ще се отдалечат още повече от погледа на Бойко, ако Първанов бъде припознат за кандидат от тройната коалиция. Тогава изборите твърдо остават на нормалната си дата. Това съждение е дело лично на кмета.

И какво остава освен атаката? "Първанов използва положението си на държавен глава, за да се рекламира за втори мандат", рече Бойко. А какво правеше бившият главен секретар на МВР, когато (пак зорлем) го тикнаха да става депутат? Едно филмче показваше как закопчава лошите и препоръчва да се работи в екип. На това как му се вика?

"Ако бях на негово място, щях да се кандидатирам от БСП, а не от някакъв си инициативен комитет", самодопълни се Борисов и на всеки инициативен комитет, който застава зад Първанов, отвръща с 10 м прясно асфалтирана софийска улица. Не минава ден без снимка: кметът прерязва лентата на нов обект; кметът лисва менчето с вода; кметът се усмихва и разговаря със симпатизанти; кметът на откриване на поредната структура на ГЕРБ; кметът клейми управляващата коалиция; кметът е възмутен; кметът е ядосан.

У нас обаче



негативната кампания не дава очакваните добри резултати



Всеки, който залага на нея, накрая се опарва и Петър Стоянов най-добре знае за какво става дума. На Борисов засега му се разминава. Стихията му е да се прави на доброто ченге от оня поостарял американски екшън "Кобра", откъдето отмъкна фразата: "Аз ги хващам, те ги пускат". Да гази правилата и да налага свои. Дали ще е така, ако влезе в битката за "Дондуков" 2?

Генералът може да вирее точно в тази битка - между доброто и злото. Измислена или реална, тя е хранителната среда на такива хора като бившия царски любимец и днешния двойник на Робин Худ. Факт е, че след толкова години номерът още минава. Границата между това да се превърнеш от панацея в диагноза е много тънка. Особено когато продължаваш да залагаш на едно голо "ако".