От 1 юли в Кодекса на труда влязоха в сила няколко изменения и допълнения:

- Отпада забраната за полагане на допълнителен труд на водачи на превозни средства

До 1.07 2006 г. на водачите на превозни средства бе забранено да работят по втори трудов договор, т.е. по допълнителен договор при същия или при друг работодател. С промяната в чл.112 КТ тази забрана отпада. Текстът пораждаше редица въпроси: що е то "превозно средство" и каруцата ли е такова нещо, защо един шофоьор да не може да работи по допълнителен трудов договор, ако работното му време по основния трудов договор е например 6 часа, или да работи на друга длъжност например "продавач". Така че отпадането на този текст е логично и обосновано.

- Запазване на трудовото правоотношение при отдаване на предприятието или на обособена част от него под наем, аренда или на концесия

Създаден е нов член 123а КТ, който всъщност е част от старата редакция на чл.123 КТ. Сега той самостоятелно урежда запазването на трудовото правоотношение в случаите на отдаване на предприятието или на обособена част от него под наем, аренда или на концесия, което става чрез съответните им договори.

За разлика от чл.123 КТ по отношение на правата и задълженията на работодателите, произтичащи от трудовите правоотношения, законът си служи с изразите "старият" и "новият" работодател, имайки предвид наемодателя, арендодателя или концедента и съответно наемателя, арендатора и концесионера.

Новост е 4-ата алинея, според която след изтичане срока на съответния договор трудовите правоотношения с работниците и служителите не се прекратяват, а преминават към стария им работодател. Тоест връщат се обратно там, където са съществували, откъдето са преминали, по силата на първата алинея към момента на сключване на съответния договор. Такава хипотеза законът досега не уреждаше, а в същото време практиката предлага много подобни случаи, при които съответният договор изтича, наемателят, арендаторът или концесионерът не го подновява и прекратява трудовите правоотношения на работниците/служителите на някое от основанията по чл.328 КТ.

- Отчитане на работното време

Става дума за малка поправка в чл. 142КТ, който урежда сумираното изчисляване на работното време. Досега текстът даваше възможност изравняване на положения труд в условията на сумирано отчитане с нормалната продължителност на работното време да става за период не по-дълъг от 4 месеца. В резултат на промяната този срок е удължен на 6 месеца. Всъщност връща се един срок, който бе възприет в чл.142 преди няколко години. Очевидно е, че това удължаване на срока за " изравняване" ще е от полза за работодателите и особено за тези, при които има сезонна работа, свързана с летния туризъм.