"Преди време почина баща ни, който остави в наследство имоти, движими вещи, участия във фирми. Искаме да ги разделим един път завинаги, без да се караме и без да ходим в съда. Възможно ли е това? Какво и как може да делим?"

Силвия Кирилова и Петър Христов, София





Според чл.69 от Закона за наследството всеки наследник може да поиска винаги делба. Нещо повече. Той може да иска това дори и да има приживе противно разпореждане от наследодателя.

Доктрината и законът познават два вида делби - доброволна и съдебна. Не може да има изобщо спор, че няма нищо по-добро от това делбата да бъде направена доброволно, а не да се ходи по съдилищата и да се влошават с години взаимоотношения между роднини.

В конкретния случай няма никакви проблеми да се пристъпи към доброволна делба, чиито правила могат да бъдат открити в няколко нормативни акта - закона за наследството, закона за собствеността, законите за държавната и за общинската собственост, закона за задълженията и договорите, Семейния кодекс, правилника за вписванията и др.

Законът определя, че всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. На следващо място основно правило е, че неравенството в дяловете се изравнява в пари. Преди да се пристъпи към съставяне на дяловете, трябва всеки сънаследник да привнесе в наследството това, което дължи на наследодателя, а също така и това, което дължи на останалите сънаследници. Важно е да се знае и, че ако нещо бъде пропуснато при делбата, винаги може да се раздели допълнително. Предмет на делбата може да е всичко - права върху движими и недвижими вещи, вземания, прехвърлими права. Може да се дели право на строеж, на пристрояване или надстрояване, при определени условия може да се дели дружествен дял в ООД, в дял може да се определя и собствеността върху едноличен търговец и т.н. Необходимо е да се знае и, че ако делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, то тя е изцяло нищожна. Това са само част от общите правила.

Да се върнем сега към доброволната делба. Тя се извършва чрез договор или със спогодба. При договора, който е двустранен и възмезден, страните прекратяват изцяло съсобствеността върху вещ или право. Той се използва, когато съсобствеността може да се раздели на реални дялове. След като отделните страни по договора се разберат кой какъв дял ще получи, какво ще има в него, може да се пристъпи и към сключването на съответното споразумение. То се изготвя, като в него се посочват точно, ясно и недвусмислено кой какво точно получава - например лицето A получава в дял първия етаж от къщата, което се описва в нотариален акт, лицето Б - втория етаж, лицето С - апартамента и т.н. Най-добре е подготовката и самият договор за доброволна делба да бъдат направени от или чрез консултация с адвокат и нотариус.

Същото се отнася и до извънсъдебната спогодбата. Правилата за нея са определени в Закона за задълженията и договорите и в Гражданския процесуален кодекс. Нейната форма се използва, когато се дели само една вещ - например апартамент, кола, а съделителите са повече. Тогава в спогодбата се определя кой получава вещта и съответно кой получава изравняването в пари за своя дял и точно на каква стойност.

Така или иначе е добре и договорът и спогодбата да бъдат сключени с нотариално заверени подписи, както и да бъдат вписани по правилата на Правилника за вписванията. Това е задължително, ако се дели имот, но и във всички други случаи е повече от препоръчително.

Правилата за делба на наследство по принцип се използват и за деленето на всяка съсобственост, на всяка съсобствена вещ, на всеки съсобствен имот.

Това че всичко е доброволно не означава, че е закрит пътят към съд. Като всеки подобен договор всяка от страните може да го оспорва и в съд, ако в даден момент се окаже, че има измама, грешка, изнудване при сключването и т.н.

Наследодател може и преживе да раздели имуществото си между своите наследници, като включва и запазената част при делбата. Последната може да бъде извършена с акт за дарение или със завещание. В нея задължително трябва да бъдат включени лицата със запазена част, за да не е недействителна. Това е един от най-добрите начини да се избегнат много спорове и скандали, които обикновено се разразяват след смъртта на наследодателя.