- Г-н Георгиев, ще липсва ли интрига на тези президентски избори или не може да се говори за предизвестен резултат?

- Интрига има. Предизвестеността или не на победителя не е единственото нещо, което прави интригата в едни президентски избори. За мен основната интрига е каква ще бъде избирателната активност. Това е много важен елемент на изборите за държавен глава. Интрига ще е и как гласоподавателите ще оценят различните алтернативи. Предлагат се всички политически продукти, които са релевантни на българските условия. Има и крайно леви, има и крайнодесни, има и националисти, има и застъпници на идеята за България като интегриращо се в цивилизования свят общество. Нито един политически продукт реално не отсъства от палитрата, която ще се предложи на вниманието на избирателите. Другата голяма интрига е как българските граждани ще оценят качествата на предлагания политически продукт с оглед на тази радикална промяна, която предстои от 1 януари 2007 г.

- Виждате някаква зависимост между президентските избори и наближаващото членство в ЕС?

- Не става въпрос за доклада на Европейската комисия, който се очаква да бъде представен скоро. Докладът ще е такъв, какъвто е, дори в него да има предпазни клаузи. Опозицията ще използва в кампанията този негатив за правителството и ще се опита да го пренесе върху президента. Но това не е сериозно. По-важно е това, което ще последва след 1 януари. Това ще е най-радикалната промяна в България през последните 15 години. България преминава в една абсолютно нова среда и се изправя пред шансове и предизвикателства, каквито досега не е имала. А президентът, когото ще изберем, ще бъде първият президент в България вече като част от ЕС. Предизборните кампании няма да отминат тази тема. Всеки един кандидат-президент ще се опита да убеди широката публика, че той е най-доброто решение в тази нова ситуация.

- Казахте, че една от интригите ще е избирателната активност. Може ли да се прогнозира каква ще е тя?

- На този етап е трудно. Избирателната активност в най-голяма степен зависи от кампанията. От качеството на идеите, от качествата и персоналното присъствие на кандидатите. Допускам, че е възможно избирателната активност да е от порядъка на 50-55%. Възможно е дори да достигне и до 60%, но голямата неизвестна си остава какво ще е качеството на кампанията. Ако тя бъде вяла, скучна и не предложи интересни алтернативи пред гражданите, тогава активността ще е по-ниска.

- В голяма степен играчите са известни. Съгласен ли сте с твърдението, че срещу основния фаворит Първанов са изправени слаби актьори?

- Така е. Лично аз бих предпочел сред кандидатите да видим Иван Костов, Петър Стоянов, дори Бойко Борисов, кандидат от НДСВ. Не е печалба за българската демокрация, че т.нар. лидери на част от партиите се дистанцираха и предпочетоха да играят с поставени лица. Това не е печалба и за политическата система у нас. Укриването на лидерите от участие в изборите е още един симптом за кризата на партийността. Това показва и че в политическия ни елит има остър дефицит на истински лидери.

- Неделчо Беронов не може ли да бъде припознат като кандидат на десницата у нас?

- Няма да бъде лесно. И това не е негова вина, а проблем, произлизащ основно от лидерските конфликти в десницата, силно обременени от сметкаджийство и стремеж за налагане за сметка на другите партньори. Ако десницата в достатъчна степен се консолидира около Беронов въпреки лидерите си, той определено има шансове поне за едно достойно представяне.

- Какво разбирате под достойно представяне?

- Близко до електоралния потенциал на политическите сили, застанали зад него и заемане на второ място, независимо дали има балотаж или не. Например едно постижение за Беронов от 15-20% при избирателна активност около 55% би било достойно представяне.

- Ваши колеги твърдят, че Волен Сидеров е по-вероятният опонент на балотаж срещу Първанов?

- Не мисля, че е толкова вероятно. Но е в сферата на възможното, ако се случат две събития. Първото е слаба мобилизация на десните избиратели, съчетана с протестно поведение на десния електоракт по отношение на тези избори спрямо собствения си политически елит - било чрез бойкот от гласуване, или чрез гласуване за друг кандидат. И второто събитие е мобилизация на твърдия електорат на "Атака". "Атака" има твърд електорат, зад Неделчо Беронов трудно може да се окаже такъв. Но пък безспорно Беронов има по-голям потенциал.

- Печели ли Първанов от това, че управляващите са зад него?

- Не всички управляващи са зад него. И едва ли Първанов е щастлив от това, че няма срещу себе си опоненти, с които той би могъл наистина да води смислена държавническа полемика. В известен смисъл ситуацията ограбва донякъде Първанов заради липсата на сериозен и силен опонент. И в този случай той остава сам и няма да може в достатъчна степен да открои себе си, защото ще липсва сериозен сблъсък на идеи, ценности, визия за бъдещето. На пръв поглед изглежда, че това облекчава ситуацията. Но за мен по-скоро той е ограбен от липсата на възможност да води смислена борба за каузи.

- Все пак кой е основният опонент на Първанов?

- Основният опонент и като таван на постижението, и от идейно-ценностна гледна точка е Неделчо Беронов. Навярно това ще е кандидатът, който ще се опита да представи една нова европейска десница в България. Такава още няма. Не мисля, че такава може да се окаже ГЕРБ след време. Автентичните десни у нас биха застанали зад Беронов. Друг е въпросът дали ще успее да се докаже такъв в кампанията.

- До колко вреди на Първанов фактът, че поне две от управляващите партии го подкрепят?

- Не губи от това. Има дори една интересна тенденция - с официалното решение на Първанов да се кандидатира за втори мандат се покачи и подкрепата за БСП. Никакво друго обяснение няма, освен че около Първанов БСП си върна онази подкрепа, която беше позагубила в трудните месеци в началото на годината. Тоест наблюдава се някаква консолидация в БСП. Дори се върнаха в обсега на БСП хора, които се бяха разочаровали. Тоест - Първанов връща топката в полето на такъв тип каузи, около които БСП много по-лесно може да се консолидира, отколкото по темата актуалната политика на правителството. БСП печели от това, което се случва в контекста на президентските изборни и то в момент, в който в БСП има вътрешни полемики.

- Бягството на Бойко Борисов от президентските избори какво влияние ще окаже на самия вот, а и на ситуацията след това?

- Неангажирането на ГЕРБ на тези избори, независимо дали лично или не, ще се отрази на избирателната активност. По всяка вероятност активните хора, които подкрепят ГЕРБ, няма да гласуват. Не малка част от тях обаче биха гласували за Първанов. Много по-малко биха се разпределили по други кандидати. Поне 20-30% от електората на ГЕРБ ще гласува. Но и ГЕРБ не печели много от това, че остана извън тези президентски избори. Друг е въпросът, че някои форми на ангажиране с тези избори могат да доведат до по-голяма беда за ГЕРБ. Ако ГЕРБ се беше ангажирал с кауза, която да се представи зле на изборите, щеше да е по-лошо и затова избра по-малкото зло.

- А дали е по-малкото зло? Някои наблюдатели твърдят, че Борисов вече е стигнал пика на доверието към себе си, а до парламентарния вот има толкова много време?

- По-скоро съм склонен да мисля, че е така. ГЕРБ достигна едни прилични стойности, които категорично го ситуираха като втора по влияние сила. Но сериозно изпитание е моментът, когато то ще стане същинска партия. А моментът, в който една политическа сила, имаща все още характеристика на граждански порив, се превръща в партия, е доста рискован. Защото ще стане като другите. А недоверието в партиите няма лесно да се преодолее, като се създаде още една партия. Така че на ГЕРБ му предстои един доста трънлив, мъчителен, тежък период по партийно строителство и не е ясно какво ще излезе от него. Имам чувството, че ГЕРБ изтърва момента, когато можеше да стане вино, а не да мине към стария оцет.

- Преизбирането на Първанов носи ли автоматично повече живот и за управляващата коалиция?

- Не виждам такава силна връзка. Коалицията ще живее докато у нейните членове няма силно желание за разтрогването й и докато няма същинска обществено призната алтернатива. Ако не се появи реална алтернатива, чиито шансове да не зависят от волята на управляващите да се саморазпаднат, коалицията спокойно може да изкара мандата си. А това не зависи от резултатите на тези президентски избори.

- Дори Първанов да загуби?

- Да. Но честно казано не ми достига въображението да си представя как Първанов ще загуби. Съвсем постижимо е дори да победи още на първи тур.

- Все пак в каква степен действията на кабинета ще повлияят на президентския вот? Говори се дори за рокади в правителството през есента.

- Не вярвам да има промени до президентския вот, независимо от доклада на Европейската комисия. Действията на правителството влияят в доста ниска степен върху Георги Първанов. Неслучайно през всички тези месеци от мандата на новото правителство има много съществена дистанция в доверието към правителството и президентската институция. Президентската институция най-малко генерира желание за протестен вот.