Правото по презумпция е справедливост. Но в България то е на път да се превърне в камуфлаж.

Последните дни дадоха драстични примери в тази посока. Оказа се, че прокурори са прикривали престъпници. Нещо повече - някои от тях не са направили нищо за изпълнението на десетки редовно издадени от български съд присъди. И давността за тези присъди вече е изтекла. Това не е абсурдно, това е страшно. Защото означава, че изнасилвачи, крадци, измамници, пътни терористи и още много такива са избегнали правосъдието.

Както е страшно и че човек с отнета за употреба на алкохол книжка уби и рани няколко души при катастрофа край столичното летище. Там, където полицаите се съдират от проверки. Но него никой не го проверява. Може би, защото е бил със супер джип БМВ? Твърди се, че не бил виновен човекът, защото се движил на път с предимство. Не, той е много виновен, и то от момента, в който се е качил в колата без книжка.

Но защо изобщо да говорим по тази тема, след като повече от три години не стигнаха на български съд да осъди например Александър Александров, който отнесе 9 души на спирка край столичния хотел "Плиска". И който в ролята си на подсъдим бе хванат да кара пил и без книжка.



Това не е ли краят на правото?



Не е ли край на справедливостта и фактът, че политици веднъж сезират съда с искане и аргументи как трябва да бъде касиран изборът на един кмет, защото имал участие във фирми и не го е заличил по надлежен ред, а само дни по-късно, в името на някакво "дясно обединение", оттеглят иска си? Ясно е, че не може да има юридическо обяснение за обрата в позицията на ДСБ. А въртеливото им движение е не само срам за политическата класа, но и стрелба по устоите на държавата.

Но защо да говорим изобщо за право, когато на фона на чакащите ги десетки хиляди дела и преписки огромна част от съдиите, прокурорите и следователите излязоха във ваканция - по месец, че и отгоре. Нищо, че през това време жертвите очакват справедливост, арестантите - да бъдат осъдени или оправдани, а убийци и крадци се разхождат на свобода под парични гаранции. Нищо и че именно правораздавателната система е най-слабата брънка в трансформацията на България в нормална държава. Хората трябва да си починат. И го правят - нали са на издръжката на всички данъкоплатци.

Онзи ден пък вътрешният министър Румен Петков обяви, че МВР било далеч от залавянето на убиеца или убийците на сестрите Белнейски, зверски умъртвени край Пазарджик преди повече от седем месеца. Правили полицаите възможното, обаче не се получавало. Въпросът е защо изобщо някой се опитва да хвърля прах в очите на хората и не си



признае кой и как е сгрешил



при този случай и дали е било волно или неволно. Защото вече се знае как в разследването на това жестоко убийство е било объркано дори времето на престъплението. Знае се и за грешките при вземането на пробите. За всичко това обаче официално се мълчи. Е, на какво тогава да се надяваме?

За какво право и справедливост може да говорим и когато мутри се шамарят пред известно софийско заведение, а после и от МВР, и от прокуратурата обясняват как това било обикновена свада. Е, сигурно като се изпозастрелят, ще обясняват как са знаели, че щяло да стане така, но нямали доказателства и законово основание да ги задържат и осъдят или поне да ги пратят да чукат тухли по Указа за дребно хулиганство. Няма ли? Просто не смеят. Защото правото в България определено е на свършване.

А като погледнем какво са правили през годините "малките" прокурори, които сега излизат наяве, да си представим ли какво са вършили техните началници, по-висшите държавни обвинители? Едва ли е трудно, но със сигурност е страшно. Всъщност, като че ли вече позабравихме шумно обявените случаи на хотелиери и неясно откъде имотни прокурори. И какво стана с обещанията, че ще си получат заслуженото? Какво стана с разкриването на поръчковите убийства и с осъждането на мафиотските босове? Нищо. Те или си живеят живота в чужбина, или пък се кефят в най-известните столични заведения и подигравателно се надсмиват на властта.

Ето така свършва правото. И доверието на хората.