Това бе една от малкото игри за пари, която никой не искаше да спечели. В деня, когато кулите близнаци в Ню Йорк бяха разрушени със самолети от терористи самоубийци преди пет години, стотици вдовици изпаднаха в тежка нужда. Когато целият ужас от 11 септември стана ясен, започнаха да текат дарения и пожертвувания.
По време на последвалата суматоха Конгресът на САЩ създаде специален фонд за компенсации за милиарди долари и скърбящите жени на загиналите в един миг се превърнаха в милионерки.
Тогава още никой не знаеше, че тези пари ще разрушат още повече живота на много от тези жени, тъй като ще привлекат завистливи роднини. Някои от тях ще станат много разточителни и ще зависят пряко от богатите вдовици, които пък ще разчитат на подкрепата на роднините заради загубата на скъпите си мъже. Други ще бъдат въвлечени в съдебни битки с подобни близки хора и техният живот ще бъде буквално разяден от мъка и разочарование.
Някои вдовици ще получат "водопад" от пари, който ще привлече чужди мъже. А най-печалното е, че някои от тях пък ще получат много малко, тъй като властите ще решат, че саможертвата на съпрузите им не е била толкова важна.
На тези обаче, които все пак взеха "кървавите пари" - до 7 милиона долара на човек, пък им бе забранено да подават искове срещу правителството и авиокомпаниите, за да не искат нови компенсации, което на практика е нарушаване на техните права.
Сега историята на тези вдовици за пръв път бе разказана в документален филм, излъчен по американската телевизия "Ченъл 4".
Една от жените, която е загубила любимия си мъж по време на атаките, разкрива какво й е на сърцето. "Обществото смята, че за нашите семейства са се погрижили добре и всичко е прекрасно замислено, но не осъзнават, че в много случаи ужасът продължава", споделя Айлин Кири. Нейният съпруг бе един от 2823-мата убити на 11 септември. Първата й мисъл, когато чула, че един от самолетите се е врязал в северната кула в 8.46 часа, била за мъжа й Робърт, който бил полицай. "Аз помня всичко, все едно беше вчера, казва Айлин. - По това време пътувах за работа и това беше най-дългото пътуване в живота ми. Когато най-накрая пристигнах в офиса си, веднага звъннах в участъка му, но никой не отговаряше", споделя вдовицата.
Когато Айлин видяла как вторият самолет на полет 175 на "Юнайтед еърлайнс" се врязва в южната кула в 9.03 часа, започнала да полудява.
После звъннал телефонът. "Звънеше той и си казах: Слава Богу" . Часовникът показвал 9.24 часа. "Аз много те обичам", казал Робърт. "Трябва задължително да се измъкнеш оттам", отговорила жена му. "Трябва да свърша още нещо", били последните му думи.
Робърт бил полицай със 17-годишен стаж, който работел като санитар през свободното си време. Той разказал, че се опитва да помогне на хората, заклещени в северната кула. "Гласът му звучеше много уверено", спомня си жена му. "Свършвай бързо. Много те обичам. Ще се видим довечера вкъщи". И аз наистина бях сигурна, че ще го видя тогава", казва през сълзи Айлин.
Половин час по-късно видяла по телевизията как същите тези кули се срутили една след друга. Тя се прибрала вкъщи и зачакала Робърт да звънне отново. Когато най-накрая звъннал телефонът, този разговор променил завинаги живота й. Нейният любим загинал в северната кула, а неговото тяло било открито чак след 5 месеца сред останките на стълбището, където се опитвал да свали жена в инвалидна количка. Когато няколко месеца след смъртта на мъжа й на Айлин била предложена компенсация от 1.5 милиона долара, тя отказала да вземе парите.
"Конгресът заседаваше по въпроса в 3 часа през нощта, когато страната още беше в ужас и на кота нула още бушуваха пожари. Почувствах, че има нещо скрито и подло в тези действия", допълва вдовицата.
Финансовите възнаграждения се основаваха на възрастта на жертвата и заплатата, която е получавала. Висшият представител на фонда Кенет Файнбърг поясни, че за 33 месеца се е срещнал с около 1500 семейства. "Законът изискваше при изчисленията на компенсациите да се обръща внимание на болката и страданието на пострадалите. Второто изискване бе да взимам предвид финансовото положение на всеки подател", казва Файнбърг.
Роднините на загиналите в Световния търговски център - от боклукчиите до борсовите дилъри, получиха от 250 000 до 7 милиона долара обезщетения. Средното възнаграждение беше около 1.6 милиона, които не се облагаха с данъци. Това позволи на вдовиците на много богати жертви да станат мултимилионерки. В този случай 65 семейства оспориха тези суми в съда, а 8 семейства въобще не подадоха молба за компенсации, тъй като болката им беше прекалено голяма.
"Аз не разделям жертвите и не смятам, че мистър Джоунс е струвал повече като човек например от мистър Смит", казва Файнбърг. Но именно така Айлин е възприела съобщението, че нейният мъж се оказал в долната част на платежната скала. "Аз съм разгневена, тъй като компенсациите трябваше да са еднакви, и съм твърдо уверена в това", категорична е тя.
Тази жена на 45 години се държи с удивително достойнство. Именно защото не била съгласна да не може да съди властите и авиокомпаниите, тя отказала парите. Децата на Робърт от първия брак обаче искали да вземат тези компенсации и започнали съдебно дело срещу Айлин. Те твърдят, че ако тя загуби своя иск срещу държавата, въобще няма да получат пари.
"Когато получих иска по пощата, все едно някой ми заби нож в гърба", казва вдовицата. След тригодишни съдебни битки децата на Робърт спечелили делото и тя била принудена да влезе във фонд за пострадали, които получили по 3 милиона долара на семейство.
Тези, които с удоволствие взеха компенсациите, по-късно разбраха, че те не носят утеха. Кейси Трент стана известна в Америка с това, че пръскаше огромни суми за щяло и нещяло. Тази привлекателна блондинка похарчи 5 милиона долара за последните 5 години - 500 000 долара за дизайнерски обувки и пластични операции за хиляди долари, както и много други скъпи прищевки.
Джеймс Ленгтън е писател, който следи съдбата на вдовиците от 11 септември, и смята, че Кейси всъщност е много нещастна. "Тя е сред най-самотните хора, които съм срещал. Жената лично ми е споделяла, че се събужда посред нощ сред скъпите си покупки, а всъщност е празна отвътре, тъй като няма това, за което най-много копнее. Кейси иска своя мъж", казва Ленгтън.
|
|