Синьото лъвче ще лепне на ГЕРБ като 51-а звезда на знамето на САЩ. То ще е най-сериозната копка в Алеята на славата на бившия Тодорживков бодигард. От Бойко Борисов се иска само да изтрае до 3 декември, когато разпасаните сини редици ще се отръскат и ще потеглят в спретнати карета към партията на кмета. Не вярвате ли? Ще стане, щом като и в политбюрото на СДС вече се говори за това. Просто още няма достатъчно смелост някой да застане с името си и да съобщи тази тъжна синя истина пред камера и диктофон.

А на Бойко хич не му и трябва да се явява по избори, ще спечели служебно най-сериозната победа в отскорошната си кариера на политик. Без да се е напъвал много, без да е влагал чувства и без да му е струвало и стотинка ще сложи ръка върху марката на автентичното дясно. За разлика от други, "него го има в цялата схема" и не е необходимо "Ъпсурт" да му участва в инициативния комитет.

Втората тъжна синя истина е, че



Борисов прелъсти и изостави



последователно няколко десни партии (най-сериозна от които е СДС), остави ги да се самоизяждат и да горят като бенгалски огньове по Нова година. Само с увъртанията си: "Ще се явя, няма да се явя на вота наесен". Така вдясно вече има двама лидери - Борисов и Костов. Единият от тях е излишен, но всеки си въобразява, че въпрос на време е да хване експреса към славата.

А междувременно за първи път, откак съществува, СДС не се явява със свой кандидат на избори. Просто съюзът бе принуден да приеме офертата на Костов.

Абсолютно безпочвени се оказаха прогнозите, че заплахата от изпадане ще сплоти десницата, че общият кандидат-президент е панацеята за успеха и че в действащите лидери има още хляб. Не, няма - вече е безпощадно ясно.

Защото



всяка уважаваща себе си политическа сила



щеше да намери сили и след серия от поражения да запише победа. Какво направи СДС? Отказа се от всички възможности да се анонсира като най-силния играч вдясно. Привикваше партии уж да търси обединителните линии, но винаги излизаше така, че се стреми да угоди на всички, вместо да излезе с конкретно предложение и да го наложи на останалите. Когато тръгваш на преговори с повече възможности за отстъпление, отколкото начини да се наложиш, няма как да излезеш голям стратег.

Волно или не, Петър Стоянов повтори грешката на някогашния си конкурент Желю Желев. Вярно, не се яви на предварителни избори, но се остави да го въвлекат в една предварително обречена кауза. Ясно беше, че не е обединителна фигура, най-малкото, защото Костов, а и не само той, не го приема. Ясно беше, че веднъж излязъл на тепиха, ще бъде разкъсан. Единственият начин бе да воюва докрай, щом като вече се е хванал на хорото. Дали сам избяга, или го накараха - това е без значение. Остана впечатлението, че е пораженец. Съвсем отделен въпрос е доколко можеше да се разчита на подкрепата на Бойко Борисов, ако не беше оттеглил кандидатурата си. Сега резултатът е: няма опасност да загуби изборите, никой няма да му иска оставката като лидер на партията. Обаче къде е партията?

Ако преди време отливът към ДСБ приличаше на система за капково напояване, след 3 декември може да се превърне в Ниагарския водопад. Причината ли? Тя е простичка - в СДС не привиждат в Петър Стоянов човека, който може да отстои каузата на синия съюз. Впрочем, наясно ли сме коя е каузата? Тази на доброволното отдаване на Бойко Борисов, тази на приклякане пред Костов или може би на имагинерното дясно обединение? Защото



това са заклинанията напоследък



Най-тъжното е, че СДС се остави друг да му диктува правилата, да му поставя ултиматуми и да го заплашва. Сигналите на столичния кмет са ясни, създава впечатление на дейна натура и номерата на другите трудно му минават. Такъв човек е нужен за успеха.

Нещо такова да сме виждали напоследък у СДС? Да сме чули за някакъв конкретен ход, па макар и да не е най-съвършеният на света? Сините искаха да знаят истината: "Знаем, че битката ще е тежка, силите ни са слаби, но дори и да паднем, ще го направим с достойнство и ще търсим други начини да покажем, че 16 години съвсем не стигат". Не, само едно голо: "Правим го в името на общото благо". На мен лично това ми звучи като: "Да увеличим млеконадоя".

Преди няколко дни Филип Димитров обяви, че на СДС му е нужно сътрудничество с ясни цели, а не фалшиво обединение. Към днешна дата целите са доста омъглени, затова пък обединението е повече от фалшиво. Дали наистина не е време да приберем синьото лъвче в скрина с политическите аксесоари на политическия погром.