|
| За разлика от Беронов, Петър Берон (вляво) и Волен Сидеров (вдясно) присъстваха на онзи исторически митинг от 18.11.1989 г., когато се наливаха основите на демокрацията. Кандидатите от "Атака" ще използват историята в предизборната кампания. |
Кандидатът за президент Георги Марков най-шумно завъртя изтърканата плоча за "истинския седесар". Бившият конституционен съдия реши да използва биографията си като основно предизборно оръжие. Ежедневно той изтъква в колко митинга, протеста, шествия, бдения, гладни стачки и т.н. е участвал. Таргет-групата, естествено, са онези
митични милиони сини избиратели
от зората на демокрацията, готови да залеят отново площадите при първия ясен сигнал. Основният враг на Марков неочаквано се оказа другият десен претендент - Неделчо Беронов. В битката за печелене на гласове Георги Марков не пести усилия. Не пропуска да напомни, че не е сменил апартамента си през последните 16 години (като някой конституционен съдия), вози се с градския транспорт (за разлика от някои конституционни съдии), а по улиците хората все още го спирали да му се радват (защото е известен, за разлика от някои съдии).
Каквото и да прави обаче Марков, да се твърди, че той е една от емблемите на прехода, е, меко казано, спорно. И за него, както за много други сини фигури, "Раковски" 134 е минало, а настоящето е съвсем друга партия. Но това абсолютно не му пречи да
протяга ръце към марката "СДС"
Анализаторите отдавна подозираха Георги Марков като възможен конкурент на Георги Първанов. По седесарски той отричаше, правеше завои и уговорки, но в крайна сметка реши да се жертва за вота в името на синята идея. И в духа на старата седесарска традиция си заплю за основен враг другия десен кандидат. "Нямаше да се кандидатирам срещу Стоянов или Надежда", декларира по едно време бившият конституционен съдия, но така и не обясни защо влиза в битка, която отслабва шансовете на десницата. Радикалните му и трудно осъществими обещания да свали правителството още на първия ден от встъпването си в длъжност, както и нестандартния му избор за кандидат-вицепрезидент напълно поставиха Марков в
графата "екзотика" на тези избори
Засега опонентът му Беронов, носител на автетичното дясно само по презумпция, тактически избягва челния сблъсък с конкурентите демократи. И правилно, така си спестява нервите. Пък и има кой да води подобни спорове - Атанас Атанасов вече обяви Марков за кандидата на Чорни - заради топлата му връзка с ФК "Левски". По-нататък разстоянието от казаното от генерала до старата тема за агентурното минало на бившия конституционен съдия бе извървяно за секунди.
Макар и дистанцирана от президентския вот, друга синя емблема - Надежда Михайлова, също не пропуска да се афишира. Дори само за да обяви, че почти сигурно изборите ще се окажат провал за десницата, но тя няма да има нищо общо с него. Бившият лидер на СДС постоянно натяква на наследника си Петър Стоянов, че за пръв път партията няма свой кандидат на ключови избори. И е права - Стоянов просто бе длъжен да поеме своите отговорности. Засега експрезидентът й отвръща с нескопосаното - нещо от рода на "направихме компромис в името на партията...".
В интерес на истината
Беронов се опитва да избегне носталгията
по славното синьо минало. Неговата тактика е да громи Първанов и тройната коалиция, да мобилизира твърдите десни електорати и да обере максималното от протестния вот. Беронов се е концентрирал върху основния противник и не хаби енергия да спори със сродните играчи. На пръв поглед е прав - щом гониш победата, би трябвало да се съизмерваш с най-добрите. Реалностите обаче са други - основен съперник на Беронов засега не е Първанов, който му води с няколко обиколки, а Волен Сидеров - който тича само с няколко метра пред него.
Не гледайте на Сидеров само като националист. Той също е борец за автетичното дясно. Бившият главен редактор на "Демокрация" е основател на СДС и също има намерение да откъсне част от разпилените сини гласове.
На сцената е и още един бивш седесар - Петър Берон. Привидно битката е между него и Волен, но и той като конкурента си има своите надежди за подкрепа сред хората, които го познават в битието му на лидер на СДС.
Така залисани в безсмислени битки, всички тези персонажи дават своя принос в изтощаването на десницата и правят победата на Първанов безалтернативна.
Сидеров е крайно нагодим. Снимката не доказва че е седесар, а доказва че е искал да бъде възприеман като такъв в онзи момент. И разбира се, е можел да го постигне по очевидни причини. Също както и лицемера-перестройчик Вагенщайн се е доредил до снимката. За разлика примерно от споменатия Илия Минев. Крайно ляв е погрешно. Атака е силен магнит за комунягите, затуй някои са се объркали. Крайно необходим /за комунистите/ е вярно. Няма къде другаде да идат, горките. Длъжни са да изслушат стоически анти-комунистическите му заклинания и тиради. И да рискуват, разбира се щото са първите вътрешни кандидат-майцепродавци след победата.
