Кои са тези загадъчни еврофондове, за които се говори толкова много и се казва толкова малко? Какви проекти имат шанс да спечелят финансов допинг от бюджета на ЕС? Колко от митичните милиарди евро ще влязат в България? По какво се отличават Кохезионният и структурните фондове?

Българските чиновници и политици вече заговориха на неразбираемия език на евробюрократите. Така за ушите на непосветените достъпът до богатите европейски каси изглежда ужасно сложен, дори невъзможен. А практиката на други държави показва, че всяка добра идея може да пробие бюрокрацията и да заслужи безвъзмездна подкрепа от "непревземаемите" фондове. Ето няколко окуражаващи примери с големи и малки проекти, осъществени в разни точки на Евроленд.



"Хотелите на Олимп"



е проект за 175.6 млн. евро, от които 35 млн. са европейска инжекция. Колосалната сума не е за строеж на нови гостоприемници, а за модернизация на стари. Много хотели в Гърция са с малко звезди - липсват им басейни, климатици, зали за конференции, СПА секции, установило Министерството на икономиката и енергетиката. Други сгради, съседни на исторически паметници, просто плачат да бъдат превърнати в луксозни спални за гости. Съседите убедили Брюксел, че като обзаведат повече хотели със заседателни зали, салони за фитнес и солариуми, ще постигнат бум на конгресния туризъм и ще удължат активния сезон от 6 на 8 месеца. По проекта са модернизирани 85 хотела с 32 500 легла, а други 28 сгради са превърнати в хотели с 684 места.

Български чиновници, вещи в дисциплината "дотации от ЕС", дебело подчертават, че еврофондовете не плащат и цент за градеж на хотели. Гръцкият опит обаче показва, че хотелиерският бранш също може да извлече огромна изгода от взаимоспомагателните европейски каси.



Витрината Шмелц



Австрийците са известни като отличници в дисциплината "чиста природа, зелени технологии, пестене на енергия". Затова не е чудно, че Виена си е направила и "витрина" на енергийната ефективност - бизнесцентърът Шмелц. С ресурси от европрограмата Urban съществуваща постройка била реновирана, но само с екологични и енергоспестяващи техники, технологии и материали. Сега Шмелц е база на малки и средни фирми, които се занимават с чисти енергийни източници и технологии за икономия на топлина и електричество.



Риба в интернет



На белгийското пристанище Зеебрюге търговията с риба, раци и миди вече се върти през интернет. Някогашният рибен пазар е преместен в нова сграда и разполага с модерна мрежа за сключване на сделки по електронен път. Суперкомпютри осигуряват дистанционните продажби. Огромен дигитален екран осведомява купувачите какво е предлагането в момента - видове риба, количества, цени и т.н. Продавачите пък могат да подават оферти, без да мърдат от офиса си - просто влизат в системата и въвеждат параметрите. Славата на модерния рибен пазар вече е привлякла много нови кораби и купувачи от цял свят. Проектът струва 1.8 млн.евро, помощта от ЕС е близо 350 000 евро.

Всички тези проекти са получили пай от огромните еврофондове. За периода 2007-2013 г. страните от ЕС, които с Румъния и България ще станат 27, ще могат да похарчат 308 млрд. евро от тези фондове, за да постигнат голямата цел - КОХЕЗИЯ (сближаване) чрез догонване на по-напредналите.



Милиарди срещу гетата



Много българи дори не подозират, че всяка от държавите, по чийто стандарт въздишат, също има своите бедняци и гета. Преди 3 години Френската статистическа агенция обяви смайващи данни за разминаването на стандартите в Евроленд. Докато в Холандия почти всеки дом (97%) има съдомиялна машина, в Португалия над 10% от населението дори няма течаща вода. Всяко десето португалско домакинство е влязло в XXI век без тоалетна. За 9% от финландците месо на трапезата всеки ден е лукс. А преди 5 години ирландците са били рекордьори в ЕС по къщи без телефони.

За да стопява тези разлики, Европейският съюз е създал взаимоспомагателните каси, известни като Кохезионен и структурни фондове. Всяка година милиарди евро потичат към градове и села, които страдат от лоши пътища, неразвити комуникации и канализация, от висока безработица, обезлюдяване, екопроблеми и т.н.

Кохезионният фонд е създаден през 1993 г. като специална помощна каса за четирите най-бедни членки на ЕС - Испания, Португалия, Гърция и Ирландия. Той финансира по-големи и по-скъпи проекти с национална значимост, свързани с опазване на околната среда и с европейската транспортна мрежа. Този фонд подкрепя само страни с брутен доход под 90% от средното европейско равнище. Сега на това условие отговарят всички нови държави членки, Гърция и Португалия. Испания, която вече е над критичните 90%, ще получава намаляващи помощи до 2013 г., когато ще се сбогува с фонда. Ирландия първа напусна групата на "кохезионните", защото само за десетина години успя да изскочи над средното за ЕС ниво.



Таксита за социално слаби



Лион и други френски градове са се сблъскали с познат и у нас проблем - неволите на хората, останали дълго без работа. Проектът CREACTIVE предлага три решения. Първо, седем агенции по заетостта осигуряват финансиране за хора, които имат идея за бизнес, но банките не им отпускат заем, защото са без доход. Кредитите са микро - до 5000 евро. През 2003 г. с тази подкрепа 75 души, загубили отдавна работата си - от дървосекачи до техници, успяват да завъртят собствен бизнес. Успоредно със заемите проектът организира и безплатна автошкола - шофьорската книжка е плюс при намирането на работа. Докато набират опит зад волана с инструктор, курсистите, които вече са взели изпита по теория, работят като социални таксита - возят болни и възрастни хора. По трето направление се организират курсове по изкуства и художествени занаяти за даровити безработни, а те впрягат талантите си в разхубавяването на обществени сгради. В CREACTIVE са инвестирани 1.38 млн. евро, 450 000 са евросубсидия.



Училищни стюардеси



Школският портиер става дърводелец, а чистачката се превръща в училищна стюардеса. Това е съвместен проект на датската община Herlev и фирмата за услуги ISS. Проектът "командирова" безработни в различни училища, където помощните работници влизат в ролята на инструктори и въвеждат новобранците в своя занаят. "Чираците" първо минават обучение, организирано от ISS, после следват по петите своите наставници - портиери, работници по поддръжката, хигиенисти, а накрая поемат за 5 седмици работата им. В това време пък титулярите на свой ред отиват на курс, за да учат техники на преподаването. По същия проект спомагателният персонал може да усвои втори занаят - портиери например учат готварство или как да поддържат школското имущество. Идеята се осъществява срещу 2.83 млн. евро, от които 900 000 евро са безвъзмездна помощ от еврофонд.



Летящи бавачки



Много студентки прекъсват следването си, защото няма кой да им помага за отглеждането на бебето. Анкета в университетите във Виена разкрила, че 11% от учещите - около 11 500 души, имат и родителски задължения. Така се ражда проектът "Детски офис" - център, който работи като ясла и градина и осигурява почасови грижи за хлапетата. Той събира оферти за работа от различните институции за деца и поддържа пул с данни за детегледачки. Затова предлага и услугата "летящи бавачки", които при нужда изпраща експресно да отменят за кратко студентското семейство.

Горните примери са все проекти, спонсорирани от Европейския социален фонд, който е един от четирите структурни. Структурните каси на ЕС са: за регионално развитие - the European Regional Development Fund; социален - the European Social Fund; за селско развитие - the European Fund for Rural Development; за рибарството -the European Fisheries Fund. За разлика от Кохезионния, за достъп до тези фондове се конкурират не държави, а отделни региони.

Всяка членка на съюза е разделена на райони. Картата е доста шарена - най-богатият район Хамбург например отчита 4 пъти по-високи доходи на глава от населението в сравнение с бедния португалски Алентежо. Еврорегионите са общо 255, но 100 от тях - повечето в новите 10 страни плюс бъдещите членки Румъния и България, ще ползват най-щедрото финансиране от структурните фондове, защото влизат в графата "бедни и изостанали" - брутният им вътрешен продукт е под 75% от средното ниво за ЕС. Впрочем Саксония и Тюрингия, островите Крит, Мадейра и Канарите, Сицилия и Андалусия също са сред стоте най-нуждаещи се от финансови инжекции еврорегиони.



На сухо?



България от години "тренира" за големите фондове на ЕС чрез по-малките програми ФАР, ИСПА и САПАРД. Но изобщо не е готова за едрите порции - не може да сдъвче дори и по-дребните финансови хапки, каквито са трите предприсъединителни програми. Причината до голяма степен е в недостига на грамотни и работливи чиновници, които да раздвижат тромавата машина за усвояване на евромилионите. И политиците няма да направят прелом - месецът свършва, а грандиозната информационна кампания, която министрите обещаваха за септември, дори не е тръгнала. Ето защо местната власт, бизнесът и неправителствените организации трябва да запретнат ръкави. От тях се иска не само да измислят и да пишат проекти, а и да натискат и ръчкат неуморно централната администрация и дори да вършат част от работата й. Иначе България ще се облизва пред еврофондовете като вечно жадния и гладен Тантал от древногръцката легенда, който стоял до шия във вода и под отрупан с плодове клон, но не можел да вкуси от тях.