:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,660,405
Активни 619
Страници 2,970
За един ден 1,302,066
Писмо от "България" 1

Успоредни животописи на двама присмехулници

След войната почти нямаше автомобили по софийските улици и Джордън казваше, че тук е шофьорският рай, а Соня ни наричаше резерватът на джейуокърите (завеяните пешеходци). Пресичаш Орловия мост, забол нос във вестника; когато дочетеш фейлетона на Трифон Кунев, забелязваш, че вървиш по ул."Иван Асен" и си стигнал до кино "Влайкова". Поглеждаш афишите, влизаш, плюеш. Имаше плювалници във фоайетата на кината и в коридорите на учрежденията, парламента и съдебната палата. Джордън казваше, че и в Конгреса на САЩ имало spittoons.

Зеленото "Земеделско знаме" беше опозиционен вестник и изчезваше от будките, понеже плюеше властта, но от будката на Орловия мост не изчезваше, за да виждат чуждите дипломати, че в България има опозиционни вестници. В този вестник излизаха фейлетоните на Трифон Кунев "Ситни, дребни като камилчета" за дребните безобразия на властта. Фейлетоните не бяха злобни, а безгрижно весели, което е по-непростимо.

Трифон Кунев Бояджиев е роден през 1880 в село Ъглeн, Луковитско. Син е на стамболовистки депутат. Единият от братята му (Атанас Бояджиев) бил министър на просвещението. Трифон следвал право, пишел стихове. Със Симеон Радев списвали вестник „Воля". Бил дружинен командир в македонско-одринското опълчение; участвал в трите войни. Предпочел да е фейлетонист вместо министър ("Така реших, докато лежах в окопите на кота 1248 при Битоля.") Участвал в съставянето на меморандума в защита на евреите; писал на премиера Богдан Филов, че е нужен завой във външната политика.

След 1944 той оглави Писателския съюз, беше директор на Народния театър, изобщо важна клечка. Но беше и добряк и не можеше да изключва писатели и да уволнява артисти по неблагонадеждност. Уволниха го, после го и въдвориха (изселиха). След това стана опозиционен депутат. Два пъти го пребиха: веднъж в парламента, веднъж на площад "Славейков", когато с Никола Петков излизали от "Алианса". Тогава Георги Димитров управляваше. Академик Тодор Павлов се зае да разгроми идейно Трифон Кунев, но може ли философ да разгроми хуморист? През 1947 го бутнаха в Сливенския затвор.

Престанахме да вървим като джейуокъри по Орловия мост, четейки поредния му фейлетон. Продължавахме по ул. "Иван Асен", влизахме в кино "Влайкова" и гледахме за пореден път "Скандалите в Клошмерл" по романа на Габриел Шевалие.

Той се родил в Лион през 1895. Учил в католически колеж, където зорлем ставаш антиклерикал (в моя католически пансион казвахме по 11 Патер ностера и 12 Аве Марии дневно). През 1911 постъпил в Академията по изкуствата, през 1914 го мобилизирали, през 1915 го ранили, но веселушкото бил инат и се върнал на фронта. После ретуширал фотоси, рисувал афиши и пишел, докато написал "Скандалите в Клошмерл". Това е една раблезианска бурлеска, т.е. напомня за Франсоа Рабле. Преведоха я на десетки езици. Христо Куфов я преведе за издателство "Христо Г. Данов" и в един хубав послеслов разказа защо властникът, като види присмехулник, все едно червата си вижда.

"Скандалите в Клошмерл" е пиклива история. "Господ ни пикае във виното", мърморели божолезците и гледали накриво кюрето, когато завалявало.

На божолето - на ухо ви го казвам - само името му е голямо. А защо носи това име? През 1518 слязла там от каляската си една благородна дама да се облекчи и от нейното име Ан дьо Божо - божоле.

Габриел Шевалие разказва за секс-скандалите в Клошмерл-ан Божоле и как става скандал между клерикалите и републиканците, когато кметът си прави предизборна кампания с проект за писоар на площада с църквата. Забраниха филма в някои щати, а думата "писоар" N.Y. Times я преведе като "comfort station" (зная това, защото тогава киснех в американската книжарница на "Царя" и скришом си мушках книги и вестници под пуловера).

Също като Трифон Кунев, Габриел Шевалие взел сюжета си от действителна случка. Един човек от Клошмерл-ан Божоле цял живот играл на лотария. Когато остарял, спечелил и поискал да построи писоар, за да му пикаят на късмета.

По-добре никога, отколкото късно, казал старецът, обратно на конвенционалната мъдрост "по-добре късно, отколкото никога". Не зная първото или второто важи за нас и румънците, които влизаме в ЕС по-късно от другите. Скоро ще разберем дали е по-добре късно, отколкото никога, или има неща, които губят смисъл, ако прекалено много закъснеят.

А може никога да не разберем, защото някои спорове остават нерешени като половинвековния спор между няколко френски селища, всяко едно от които претендира, че то е вдъхновило Габриел Шевалие да напише Clochemerle-en-Beaujolais.

За Трифон Кунев никой не претендира. От избледнялата снимка гледа един брадат офицер със сини очи на присмехулник.
61
8432
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
61
 Видими 
26 Септември 2006 23:18
И понеже бат Джимо се е сетил за Камиларя, да кажа и аз, че той е бил човека вбесил Гошо Тарабата като написа:
-„Точно върху тези особености на българския характер се гради силата на нашето съпротивление и на решителния отказ да станем каша, удобна да се влее в калъп от политически и стопански фантазьори, които искат да изменяват историческия образ на нашия народ”
По сетне чак до кончината му от него си вадеха хляба и хранеха семействата си 10-15 агенти на ДС, повечето селски прости момчета, нещо като сегашните мутри, с отговорник Владо Тодоров.
Тоя същия сетне стана "разузнавач" и май го съдиха за нещо напоследък
26 Септември 2006 23:27
присмехулникът е остроумният, а това е висок интелект, бързо мислене в сложна концепция, откриване връзките между събитията, дълга памет, инвент и разбира се широко комуникативно можене, наказание от власт, каква ще е тя, правото възниква от патриарха, който съди в името и доброто на обществото, доказателство във времето станала клетвата, франките се кълняли в меча, християнската църква въвела целуване на мощохранителница.... та ес е един проект и развитието му зависи от мисълта на интелекта, кое измерение беше, четвъртото, абе, тея дето знаят отговорите a verbis ad verbera
26 Септември 2006 23:37
*****

Натиснете тук, за да се запознаете с Правилата на форума

Редактирано от - bot на 27/09/2006 г/ 09:58:44

26 Септември 2006 23:40
...или има неща, които губят смисъл, ако прекалено много закъснеят.


Имало е време - мно-оого, мноо-го отдавна, когато Димитри е трябвало да пише за Трифон Кунев. Безнадеждно закъснял? Who Cares.
26 Септември 2006 23:43
По-добре късно, отколкото никога - "[b]Оно що требе си го сака"[/b] - и нека не забравяме, че Европа е дала наименования на останалите континенти
26 Септември 2006 23:48
Никакъв Христо Куфов не е превеждал "Клошмерл", а баща му Георги Куфов.
26 Септември 2006 23:49
Дмитри, Шако
27 Септември 2006 00:00
И какъв е изводът - да му пикаем на ЕС? Или той ще ни се изпикае на ориенталските нрави? Димитри, май по-добре да не влизаме в ЕС. За какво ние е? По-добре да си стоим под комунистическо-мафиотско управление. И избраните интелектуалци със своя интелект да пръскат светлината на познанието сред заспалото стадо.
27 Септември 2006 00:07
Има един тип жени, които ти говорят за някого, без да ти го представят кой е - Иван каза туй, Петър онуй. Кои са Петър и Иван - не става ясно. Че и Димитри така - Джордана, Соня. Ако не ги знаеш кои са, явно е поради недостатъчния ти интелект. Добре, че за джейъокърите го е обяснил. Направо като джеуокинг (и аз да задам една загадка).
27 Септември 2006 00:17
Има едно село в Търновско, казва се Кесарево. Чувал съм хора така да обясняват произхода му. Минавал великият пълководец Александър Македонски през този край. Приходило му се по голяма нужда и казал: "Тука ке сера". Само, че никой български интелетуалец не се е сетил да напише нещо по този случай. Дано само не чуят македонците. Нещо на възвишени теми тръгнахме.
27 Септември 2006 02:41
с болка и тъга съм гледал радостните усмихнати лица на хората в развитите западни страни, даже и тези с увиснал ляв клепач като мене, нямат ли тайни служби там, в царството на простотията интелекта е присъда, потерят те, рушат всичко край теб, онези им връчват нобели, два свята, сигурно гените им са различни, опса, опасна зона, другарите само това чакат
27 Септември 2006 06:19
"По добре никога отколкото късно", да ти влезе Европейския съюз..., ни казва директно бае Димитри - католика...Унгарци, чехи, па и поляци плашат с изхода май не им харесва прехвалената къща "Еуробрадър", и хоп нас ни приемат на бърза ръка, без да слушат Костофф и компания, че още не сме построили добре "неговия" капитализъм... От днес по медеите пущат първа серия на "Скандали в София по приемането...", изпълнителите до болка познати...Ха Ха.
27 Септември 2006 06:51
На времето са измислили Съединените Щати, СЕГА измислиха Европейския съюз. По образ и подобие на Рим.
Дано принципа "малкото е прекрасно в рамките на голямото" излезе сполучлива..... известно време
27 Септември 2006 06:59
Аз много обичам да пикая от високо. Жена ми много се ядосваше на този навик докато бяхме гаджета, но след като свикна се оженихме и вече знае какво ще се случви ако минем покрай някой мост, наоколо не е гъмжило а аз лекичко се накланям към парапета. Веднъж в Берлин, на Льохмюленбрюке след 'найсе бири земах че се катурнах надолу с главата право в канала та подплаших де що патици и лебеди имаше наоколо, добре че беше след като си закопчах вече копчалъка.
Така де, да му мислят европейците. Няма какво толкова да вземат от нас. Пък ние и без друго си пикаем на живота вселената и всичко останало...
ДИ
27 Септември 2006 08:38
Много е простичко всичко. България е била винаги кръстопът, където всеки който е минавал през вековете се е освобождавал от какво ли не. Жалко, че не са останали ни римляни, ни кръстоносците на Балдуин, ни австроунгарци преди 700 години. Късмет български - винаги го правим, ама по най-трудния начин. И така ще бъде в така наречения Европейски съюз. Наздраве!
27 Септември 2006 09:12
Ако ЕС е изграден на принципа на финансовите пирамиди, а май е точно така, то основателите печелят, а последните го духат. В този случай важи принципът на Божоле.
27 Септември 2006 09:28
ситни, дребни, като камилчета

Чувал съм го много пъти през годините, но не знаех от къде е.
Джимо
27 Септември 2006 10:31
Всичко това хубаво, ама май филмът дойде в България през петдесетте години, когато опозицията отдавна беше изтребена. Нищо - поетическа волност.
27 Септември 2006 10:40
ерудит се става не с мерак и четене а с можене за мислене, мерака е родил пропагадата, илюзиите, четенето интелектуалеца, но онова, другото отгоре идва, требва да е сигурно че си чист и свестен, любов или страх от Бог било първата крачка към мъдроста, после идват отговорите на енигмите защо талантливите са майтапчии, а, ами радост от живота изживяват, затова, и кой праща радоста, бате джимо, кажи го де знам че зная, че знаеш

Редактирано от - Пейчо Пеев на 27/09/2006 г/ 10:49:54

27 Септември 2006 10:43
Супер си, Джимо!
27 Септември 2006 11:05
Ние ли сме новопостроения писоар?
27 Септември 2006 11:43
Ех, коментар на третата възраст, ком тужур:
и от двамата присмехулника имам детски спомен - едното беше, като много, ама много невръстно детенце (моите животописци могат да изчислят колко) ме пращаха родителите до вестникарските будки да купувам Земеделско знаме, и ми заръчваха - ама от зеленото да земеш, не от оранжевото, опозиционното тоест.
Сигурно са ми поверявали тази почти нелегална дейност като на един Митко Палаузов, един вид... Усещах, че нещо има в тая работа, и ми беше притеснено, още си спомням будката на ъгъла на Оборище и Евлоги Георгиев, дето го купувах това вестниче, а вестникарят винаги отдолу на другите вестници го слагаше, само по заявка го продаваше. Такова е било времето, значи.
Второто - за Клошмерл, беше вече по-късно, сигурно съм била в прогимназията.
Още бях малка да ме пускат самостоятелно на кино, а мама не работеше, татко беше заточен в друг град, та тя ме взимаше с нея на кино, дневна прожекция. Този филм го гледахме в кино Солун, дето изгоря наскоро, запалено, както твърди печата, от приятелите на Костов. , И понеже не беше чела книгата (впрочем, мисля, че я преведоха по-късно отколкото пуснаха филма у нас), беше малко шокирана по време на прожекциите от някои сцени и току ми заповядваше, със смях - "сЕчи глАва..." и ми навеждаше главата, да не гледам. Върховно любопитство запали тоз филм у мен, особено с цензурираните по груб физически начин сцени. Впрочем, беше един не само от малкото френски филми, но и с определено фриволен сюжет. Та след като излезе книгата, си я купих, вече бях девойчица. И до днес си спомням една реплика, която много силно ме беше впечатлила, тъй като може би не съм я разбрала докрай. След голямото сбиване пред черквата, един от героите беше позорно ранен - намушкан с алебарда изотзад, но във фатални мъжки части. Със затихване на страстите около писоара, вървеше и неговото излекуване, за което съпругата му държеше в течение любопитните съседки. Те главно се интересуваха дали това раняване се е отразило на мъжката му мощ, а госпожата тъжно отговаряше - на пръв поглед всичко е наред, госпожа Едикояси, но ръката ми, ръката, с толкова години опит, ръката ми не може да се излъже...
Бреййй, доскоро ми беше още в библиотеката таз книжка, ще взема да я изровя...
Благодарско на Джимо, че ми ги припомни тези мили нещица.

Редактирано от - Геновева на 27/09/2006 г/ 11:45:43

27 Септември 2006 11:43

Подгонен от властта след 1923 г., Илия Бешков става православен, дори мистик. Подгонен от друга, не по-малко свирепа власт, Трифон Кунев става привърженик на дъновистката секта. Преди да бъде разгромен зеленият БЗНС и обесен Никола Петков, фейлетоните на Кунев са забавлявали, разсмивали и натъжавали повечето българи, които до края на 40-те години са били селяни.

..............


http://blog.360.yahoo.com/pavel_st_georgi ev
27 Септември 2006 11:51
Геновева Горният постинг да се смята ли за заявка за признаване за АБПКомунизЪма?
27 Септември 2006 12:43
Питам само: пишоар или пишуар ?

Редактирано от - Voltervoice на 27/09/2006 г/ 15:23:12

27 Септември 2006 12:44
Да, мили са нещата в "Клошмерл", но написаното за Трифон Кунев е безнадеждно остаряло, както пише оЛо. (снимка: натиснете тук)

Редактирано от - bot на 27/09/2006 г/ 13:12:51

27 Септември 2006 14:04
Джимо днес е нъмбър ЕДНО!!!

Voltervoice,
писоар е правилното, даже по-скоро писуар!

27 Септември 2006 14:05
ПП
А може би шифърът на днешното заглавие е "да убиеш присмехулник"
27 Септември 2006 14:09
Джимо,
Няколко лични въпроса, те даже не са за очите на форума, но като не ти знам адреса: Та мислиш ли че днес има от какво да се страхуваме? Трябва ли ДНЕС да сме присмехулници като Трифон Кунев? А може би трябва повече активност? Това са само въпроси, не са препоръки, казвам го за да няма недоразумения. Аз не съм присмехулник и не пиша фейлетони.
27 Септември 2006 14:14
интелекта е непредвидим за диктатурниците, това е проблема, затова тук ги убиват, шако и сашо сладура, две творения, черно и бяло
27 Септември 2006 14:14
Много хубаво го е написал Д.Иванов!
27 Септември 2006 14:27
В оригинала се споменава повече като "urinoir".

Но защо "Скандалите в Клошмерл"?

Аз си я знам само като "Клошмерл".

За Димитри:
27 Септември 2006 14:52
Сега остава да се преодолее схизмата и да се проведе ре-контрареформация....
27 Септември 2006 14:53
Геновева
A можеби ти би се нагърбила да ми отговориш на по-горе зададените въпроси към Джимо? Ще се радвам да чуя и други мнения разбира се.

Редактирано от - Николай Скаличански на 27/09/2006 г/ 14:55:05

27 Септември 2006 15:04
Познатият подход: знак на равенство. Че едната животопис е плод на комунистическото варварвство (за уловка тук нещата дори за неречени с истинските им имена), а другата - на французката демокрация, няма значение. Оттук до "и едните, и другите са маскари", е само един клавиш разстояние...
27 Септември 2006 15:05
грешка на клавиша - "... нещата са наречени с истинските им имена...."
27 Септември 2006 15:35
Сибила,
защото книгата е "Клошмерл", а филмът - "Скандалите в Клошмерл".

Редактирано от - Zmeja на 27/09/2006 г/ 16:57:05

27 Септември 2006 15:40


Аз не съм гледала филма "Клошмерл", но вероятно за това съоръжение става дума, заради което избухнала свадата между неговите привърженици и противници. Скандалът достигнал до най-високо място - кабинетът на министъра на вътрешните работи, комуто се наложило да изпрати сили на реда за усмиряване на скандала.

Нарича се още "vespasienne" - веспасиен - на името на римския император Веспасиан, на когото приписват авторството на известното "парите не миришат" - pecunia non olet .


(снимка: натиснете тук)
27 Септември 2006 15:45

Аааааа, ето какво било, Змей.

Тази снимка горе пък е "la derniè re vespasienne parisienne du boulevard Arago"-
последната парижка веспасиен на бул. Араго.

Редактирано от - Сибила на 27/09/2006 г/ 15:46:27

27 Септември 2006 15:56
Поздравления, Джимо. И това "есе" е много хубаво. И то се чете на един дъх. За мен това е мярката при тебе. Ако не го прочета на един дъх, значи нещо куца. Ама това е доста рядко. Да си жив и здрав, Джимо, за да се радваме на талантливото ти перо! И все имам усещането, че чувам гласа ти. Както, когато разказваше за Чък Конърз и търсачите на силни усещания.
27 Септември 2006 16:03
наистина са на веспасиан, търсейки допълнителни доходи за хазната въвел данък на обществените тоалетни, на безпристрастен латински urinaries
27 Септември 2006 16:22
Скоро ще разберем дали е по-добре късно, отколкото никога, или има неща, които губят смисъл, ако прекалено много закъснеят.


Присъединението на България към Европа е късно за Димитри Иванов и такива като него. Така както е късно да се пише сега за съсипания от ДС и простотията Трифон Кунев. Но за младите поколения българи Присъединението към Европа е точно навреме.
27 Септември 2006 16:28
Прав е ДИ-некои неща по-добре никога, отколкото късно.Щото никога не е късно да станеш за резил, уважаемий ДИ.
Мнозинството форумци ти посрещат писанието с бурни аплодисменти, сал брат ми оло те е попитал:"Вий на коя ясла бехте през славните години на постоянния възход, Дмитрий, та чак сега се сятате за ситните, дребни камилчета и достойния живот на българи кат Кунев?"
Некои неща по-добре никога, отколкото късно.
27 Септември 2006 16:32


Фейлетоните не бяха злобни, а безгрижно весели, което е по-непростимо.


И Димитри пише повечето пъти така, за което му сторвам един поклон.
27 Септември 2006 16:36
да Bay Hasan-е,

но други неща все пак по-добре късно от колкото никога. Въпрос на релевантност.
27 Септември 2006 17:07
починал е поета Paul Vance, съавтор с композитора Lee Pockriss на хита от август 60 Itsy Bitsy Teenie Weenie Yellow Polka Dot Bikini
27 Септември 2006 17:09
Геновева, значи, позволявам си съвсем малко уточнение - въпросната личност не беше мушната, а подло наритана в топките, в резултат на което те се подуха и посиняха и никога повече не станаха както преди. И тука беше крилатата фраза, когато бедната съпруга, на обясненията, че при мъжете топките често бивали с различна големина, точно така казваше - Абе не мога аз да сгреша, ръката ми е обиграна...
Велика книга, почти колкото Швейк.
За съжаление, филма не съм го гледал, само съм слушал от родителите си.
И‌ Димитри е велик.
Ако и да не съм съгласен често с него.
27 Септември 2006 17:09
жалко, никой още не иска да ми отговаря на въпросите и каква ниска активност днес под статията на Д.И, а е една от най-добрите му напоследък според мен. Защо ли така се получава?!
27 Септември 2006 17:10
Сибила,
онзи писоар от филма прикриваше само до кръста, а на тази снимка долу има нещо по-модерно:
(снимка: натиснете тук)
27 Септември 2006 17:14
Ами, тъй бре Димитри. На който не му ъресуъ у Булгарийта с Еуроупъ, па да напрай имиграсион у Русия, Камбожда или Мелмък! Там не само ке му пикат на кратуната, ами и ке му серат!!!
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД