Ако някой е забравил - НДСВ е националното движение на Симеон Втори. Без Величеството партийците спокойно могат да се разпуснат. |
Всъщност без спояващата, па макар и поизтъркана харизма на Величеството, в НДСВ няма живот. И придворните го знаят прекрасно.
Ритането срещу царската корона
е чисто политическо самоубийство. Неслучайно никой от подопечните на Сакскобургготски не си е позволил публично да критикува лидера, камо ли да промълви и дума за оставката му. Разните им рехави подмятания срещу Шефа са просто несдържан изблик на засегнато честолюбие. Не е лесно да обясняваш на избирателите си неординарните решения на бившия монарх. Затуй умерената доза мрънкане в тези случаи се явява форма на оправдание пред електората - "Абе, ние не искахме, ама царят реши".
Макар вече 5 години НДСВ да оцелява напук на мрачните прогнози, социолози и политолози в хор опяват, че това не е партия, защото решенията в нея се взимали еднолично. Ако мерим с тоя аршин, то ДСБ и ДПС също категорично отпадат от каталога на българските политически партии. Та нали там и косъм не може да падне без едноличната директива на лидерите. Да не забравяме, че някогашният СДС бе най-ефикасен, сплотен и мощен тъкмо под диктаториалната палка на своя тогавашен лидер Иван Костов. Но тогава на никого не му хрумваше да каже, че СДС не е партия.
По своята същност НДСВ е класическа българска политическа формация -
силна на власт и жалка в опозиция
С тази разлика, че откакто се появи царското движение е все на власт и още не е изпитало несгодите на опозиционното съществуване. За разпад на формацията можем да говорим едва когато изпадне от всички управленски структури. Дотогава властта ще споява царските редици като "Локтайт".
Оттук следват няколко важни заключения. Първото е, че НДСВ никога, ама никога няма доброволно да напусне тройната коалиция. Престоят в управлението сега му е по-нужен отвсякога. Партията в моментна има нищожен рейтинг и няма шанс да оцелее самостоятелно. А се задават и местни избори, за които царистите се готвят не на шега. Те ще са следващият й властови пристан, който може да удължи живота им в политиката. Вотът за кметове и съветници има и силен финансов залог. След присъединяването на страната ни в Евросъюза общините ще са основният получател на пари от еврофондовете, а правителството ще е само регулировчик на финансовите потоци от ЕС към Каспичан, Поморие и Разград. В известен смисъл местната власт ще изземе водещата роля на централната. С оставането си в правителството и след 1 януари 2007 г. НДСВ ще запази лостовете си за влияние на местните избори догодина. Ще натрупа и чисто административен опит за това как се пишат и печелят европроекти. Предстои и битката за еврокомисар - ключов пост, към който
царистите имат нескрити амбиции
Във властта ще им е много по-лесно да се преборят за него, особено след множеството реверанси на царя към Първанов, Станишев и Доган. Казано направо - за излизане от правителството и дума не може да става.
Като прибавим към това и аргумента, че по-голямата част от царските хора нямат бъдеще без царя и НДСВ, партийното единство съвсем се бетонира. Съвкупността от личните амбиции на повечето царисти са най-мощната гаранция за политическото оцеляване на партията. Както казва неизбежният за всеки анализ Бойко Борисов: "Някой представя ли си Борислав Ралчев в опозиция?"
Защо все пак отделни царски гласове зоват за излизане от коалицията? Ами защото трябва да прикрият крайната нужда на НДСВ от участието във властта, за да фризират принудата, която ги задържа в коалицията. И най-вече - за да стряскат от време на време партньорите си в управлението - че то съвсем без съпротива бива ли? Не бива - нали веднага ще ти смачкат фасона! Тъй че не търсете интрига в двора на Симеон, там революцията е невъзможна. Засега.