Ахмед Юсеин е зам.-председател на комисията по правата на човека и вероизповеданията в Народното събрание. Роден е на 17 септември 1948 г. в Момчилград. По професия е преподавател. Депутат е от ДПС в трети пореден парламент. В момента е член и на комисията по вътрешна сигурност.



- Г-н Юсеин, проблемът с използването на религиозните символи се разраства - след забрадките дойдоха футболните екипи. В комисията получихте ли предложение за законодателно решаване на този въпрос?

- В комисията не сме получавали нищо. Само преди няколко месеца дойде писмо от фондацията в Смолян, която беше ангажирана със забрадките. Като комисия им отговорихме на базата на решението на Европейския съд по този проблем. Нужни са промени в нашето законодателство относно този проблем. Хубаво е МОН да уточни правилата в наредба за реда в училищата. Ако не, тогава законово да се уреди този въпрос, за да знаят децата как да постъпват. Изненадан съм от реакцията на обществото. В моето семейство никой не носи забрадки и очаквам и внуците ми да не са заразени от това. Но двете забрадки станаха много голям проблем за България. Направо съм учуден - в България има регистрирани толкова религиозни общности в момента, а гледам, че обществото се занимава само с исляма. И това малко обижда мюсюлманите. Пък и политическата вълна в момента е такава, че някой трябва да е виновен за това положение на народа.

- Искате да кажете, че мюсюлманската религия изцяло се идентифицира с ДПС, което пък се смята за виновник за дереджето на хората?

- Не, говоря само като мюсюлманин, а не от позицията на ДПС. Бях на конференция в Брюксел, организирана от Съвета на Европа. По този проблем имаше лекции, изнесени от представители на фондации, които са на противното мнение. Те казаха, че и други религиозни общности носят забрадки - и дадоха за пример последователките на майка Тереза, която винаги е била със забрадка. Монахините в манастирите също ходят така и никой от обществото не им прави забележка за това. Така че проблемът е спорен. Но аз като български гражданин, който желае нашето законодателство и норми на живот да бъдат унифицирани с европейския начин на живот, се подчинявам на решението на Европейския съд. Освен това ние сме светска държава. Има средни училища с религиозен характер в България - в Шумен, в Русе, в Момчилград - и тези момичета могат да отидат да учат там. След това стана въпрос за някакви момичета от Турция, които искат да дойдат да учат тук в университет. Имаше реакции, защото според законодателството в Турция тези младежи с такава носия не могат да посещават техните висши учебни заведения. Мисля, че спорът беше решен в правилна насока и в бъдеще тези проблеми трябва да бъдат законово уредени, за да няма сътресения в обществото.

- Но как точно трябва да се уредят?

- Сигурно Министерство на образованието трябва да предложи закон за облеклото на учениците и външния вид, поне до средно образование.

- Дали депутати от комисията обмислят да внесат свой проектозакон за облеклото на учениците?

- Не е ставало въпрос за това. Ако аз направя предложение, може би ще се изтълкува по друг начин, затова очаквам проект от Министерството на образованието.

- Ако предположим, че МОН внесе проект на закон и се реши въпросът с униформите в училищата, тогава може да изникне въпросът какво правим на футболните терени. Там друг закон ли трябва да регламентира дали християнският кръст може да играе срещу мюсюлманския полумесец?

- Чух, че имало футболен отбор в Рудозем, който носел символите на някаква фондация. Може би футболният съюз трябва да си каже мнението по въпроса. И да има някакъв регламент - футболните отбори със своето облекло каква реклама могат да правят и какво трябва да бъде допустимо. Защото според мен на религиозна основа не могат да се правят такива реклами.

- Според кмета на Смолян Дора Янкова трябва да се приеме закон за рекламата, който да регламентира всички случаи с използване на религиозните символи. Това разумно ли е?

- Не съм видял в света отбор, който да носи в екипите си по време на някакво състезание символите на една религия. Това няма да бъде хубаво. Няма значение дали е моята религия или друга. Моята религия не може по такъв начин да се рекламира. Аз не приемам това.

- Смятате ли, че закон трябва да уреди този въпрос?

- Да, разбира се. Ако тези реклами се правят по време на спортни мероприятия, би трябвало регламентът да засяга само тях. Не вярвам някой да тръгне да рекламира бутилките с вода например - че това е вода на католическото вероизповедание, на ислямското или на православното.

- В резултат на дейността на ислямското обединение от Смолян се създава усещане в обществото, че има някаква експанзия на исляма в България. Че се тества поносимостта за по-големи дози ислям?

- Не е така. След 1990 г. ни се даде пълно право да си практикуваме религиите. При нас проблемът обаче е друг - както е проблемът в православието - между руското и гръцкото влияние. Някои от лидерите в нашето вероизповедание получиха образование в арабските страни като Йордания, Кувейт, Мароко, Саудитска Арабия, а други - в Турция. Ние считаме, че Турция е един своеобразен филтър на всички радикални течения в исляма, за да не стигат до нас. Затова по-голямата част от нашите хора по върховете на нашето вероизповедание са завършили своето образование в Турция. Но някои от младежите отидоха да учат в арабските страни. Има някакви течения в самия ритуал по четенето на молитвата и затова има леки нюанси, леки разлики. Тези разлики най-добре намират почва в родопския масив. Защото по-голямата част от хората, които отидоха в арабските страни, са от този регион. Разбрах, че и лидерите на обединението от Смолян също са учили в Йордания. Това е хубаво, но трябва да се знае какви учебни заведения са завършили. Защото там има частни учебни заведения и такива, които се контролират от държавата. А знаете, че някои терористи, които направиха няколко атентата в арабските страни и в световен мащаб, са завършили колежи и учебни заведения в Йордания.

Аз, като един мюсюлманин, който държи моите братя и сестри да живеят съвсем нормално с православните християни в България, желая тази традиция да се спазва. И не бих желал някакъв елемент, който е изучен и е контролиран от някаква фондация или частно училище, да дойде в България и да провежда политика на радикализирането на моята вяра. Затова ние като народни представители имахме среща с компетентните органи - за да ги попитаме има ли такова нещо, наблюдава ли се този процес. И ако компетентният орган, който ни отговори, че няма такова нещо, ни е излъгал и стане нещо, отговорност трябва да носи той. Вярно е, че ние трябва да съблюдаваме икономическите и други интереси с тези арабски страни, но загрижени от това, което става в световен мащаб, силно желаем в България да няма даже малка нотка, че може да има противопоставяне на религиозна основа.

- Как коментирате грандиозния сблъсък и противопоставяне между християни и мюсюлмани след изказването на папата?

- Това е другият голям въпрос. Преди падането на Берлинската стена едно от най-мощните вероизповедания - католическата църква - си избра за лидер Йоан Павел Втори. Той направи всичко възможно да създаде мост между отделните религии. След падането на стената и неговата кончина, за наше най-голямо съжаление, беше избран сегашният папа, който отдавна има такива виждания за исляма. Страшно много съжалявам и се надявам, че той лично ще се извини.

- На този фон все по-трудно ли става запазването на етническия модел в България?

- Не се съмнявам в съвместния ни живот, но малко сме притеснени от това, което става на политическо ниво, използвайки етническата карта по време на предизборната битка. Благодарни сме, че демокрацията ни даде възможност представители от нашата вяра, от нашия етнос да бъдат на ключови позиции във властта. Щом човекът е кадърен, има ли значение от какъв етнос е? Гледах предизборните клипове и се чудя как и защо е бил пуснат клипът на Волен Сидеров. Не мога да разбера някой против нашата вяра ли е, против нашите джамии ли е? С тези действия г-н Сидеров ни помага и на парламентарните избори ще бъдем още по-убедителни. Но нанася рани. Моята внучка е едничка в класа си мюсюлманка и туркиня. В този клас сигурно има 10-15 деца, които са от семейства, които поддържат идеите на Волен Сидеров. Тези деца растат с такава нагласа. Как ще живее в тази среда моята внучка? Има и класове, в които е едно българче в целия клас. Това ли предлагаме ние на подрастващите?

- При няколко националистически кандидатури за президент се очакваше да се използва етническата карта по този начин. Затова ли толкова забавихте подкрепата си за Георги Първанов?

- Ние сме в деликатна ситуация. Аз ще кажа мнението си пред Централния съвет на ДПС за одобрения кандидат Георги Първанов, но дали в случая му правим добро с нашето решение? Има някои неща, които трябва да ги кажем в прав текст. Мисля, че през тези 4 години Георги Първанов доказа, че е голям държавник. В крайна сметка ние сме равностойни български граждани и конституцията ни дава право да избираме и да бъдем избрани. Даваме си сметка, че този шлагер - той им даде властта, а те му се отблагодаряват - ще се върти. Другият вариант беше ние - либералите, да си имаме наш общ кандидат. Но това не стана.

- Защо?

- Не знам дали са водени такива разговори.

- Може би, защото вече има голяма пропаст между двете либерални формации ДПС и НДСВ?

- Мисля, че г-н Първанов води много убедително напред. Това се разбра, след като десницата направи тези ходове с разцепване на гласовете. Може би заради това.