ВИЗИТКА ---------

Пламен Джуров е известен не само като един от най-добрите диригенти у нас, но и като ръководител на камерен ансамбъл "Софийски солисти". От една година е съветник на министъра на културата. Освен това е професор в ДМА "Панчо Владигеров".

------------------------



- Маестро Джуров, с какво започвате юбилейния сезон на "Софийски солисти"?

- По случай 45 години от първия концерт на "Софийски солисти" ще имаме шест концерта в зала "България" с представителни солисти, с български и чужди премиери. Ще подготвим и допълнителни изяви, надявам се и в новата зала "Оборище" на ансамбъл "Филип Кутев", концерти за и с деца в дома "Красно село". Стремим се да преодолеем дистанцията между поколенията, между различни социални слоеве.

- Коя е причината за тази дистанция?

- Капсулирането на обществото. Струва ми се, че музикантите са затворени в себе си, в рамките на съставите, същевременно и училището се затвори за изкуствата. Затрихме традиционни извънкласни форми за посвещаване в изкуствата, които бяха силни в България, а не измислихме нови. Не става дума за подхода, който трупаше впечатляващи статистически данни - огромни бройки концерти с посещения на деца, водени под строй. Има смисъл да бъдат привличани деца, които сами са поискали да присъстват на музикално събитие, да бъдат активни участници в него. При такъв подход учителите по музика се превръщат в партньори. Със "Софийски солисти" правим такива неща: дете, което се занимава с музика, идва и свири пред нас и своите съученици, после свирим ние, говорим си за изразността в музиката, заедно избираме темата на дискусия, експериментираме звучности, ансамблови подходи и т.н. Младите са много отворени. Нашата цел е понятието "музика" да не бъде схващано като задължителен учебен предмет, по който трябва да "изкараш бележка", а да се разбира и търси като "музикално изкуство".

- Кой е най-наболелият проблем в музикално отношение в България?

- Прекалено силна е столичната гравитация. В София добрите музиканти се претоварват с халтури, другаде се отегчават от бездействие. Има немалко селища, където живото изкуство е твърде рядък гост. Остава телевизионният екран, някаква форма на самодейност… Не казвам, че в това има нещо лошо, но имаме добри произведения и изпълнители, които не достигат до множество потенциални слушатели и зрители. Липсва камерната форма за поднасяне на музикално изкуство, а тя е естествената сцена за развитие на младите изпълнители. Дори конкурсите за работа са малко или пък "полуоткрити". Най-общо казано, изборът е привидно богат. Изтичането на музикален капацитет от страната е един много реален и тъжен проблем.

България в момента е затворена за съвременен, качествен музикален обмен. Нека да не се заблуждаваме от няколкото гръмки имена, пристигащи предимно в София, със силна рекламна стойност, с фантастични хонорари, далеч надвишаващи реалните в музикалния пазар. Липсват големите колективи, оркестри, оперни трупи, специализирани ансамбли за барокова музика. Имаме твърде много фестивали, но истинските международни се броят на пръстите на една ръка. Имаме система за проекти, но със символични средства, което спъва смислени идеи за внос и износ на култура. А все пак културата на една страна е част от имунната й система.

С Минчо Минчев и "Софийски солисти" бяхме преди време в Казанлък. Това е една от най-светлите ми срещи, които съм имал. Такива приветливи хора, така ентусиазирани, слушаха като в църква. Това е по-ценно и по-скъпо и от най-престижния фестивал, където ти плащат и ти викат: "Браво-о". Защото мисията на музиката е да прави живота на хората малко по-добър, да направи човека по-чувствителен.

- Знам, че срещу директора на Софийска опера в МК има цяла папка с оплаквания. Каква ще бъде вашата реакция или ще чакате да му изтече и последната година на този пост?

- Реакцията на едно министерство не се свежда до "махане" или "изчакване". Изискванията на закона са други. Да бъде изчистена и проверена цялата информация. Явно има конфликти, но за мен те не са "властови", защото повечето от артистите едва ли мечтаят да седнат на директорския стол. По-скоро е конфликт в търсенето на позицията на Софийската опера в нашата и международната действителност, конфликт, роден от артистична незадоволеност, от налагането на провинциален вкус.

Ако ръководството - сегашното или бъдещото, не проумее, че това е институт с традиции и постижения, то наистина не е за там. Впрочем западноевропейската практика разделя менажерското начало от художественото. Директорът е директор, но той няма интерес да се показва. А при нас за съжаление това се прави на много места, не само в Софийска опера. Диригенти се правят на директори не за да вършат менажерската работа, а за да се превърнат в основен, дори единствен диригент. И подбудите за това далеч не са творчески, а по-скоро "финикийски".

- Какви капани ще има при влизането ни в ЕС по отношение на културата?

- Основното е, че не бива да се намаляват средствата за култура. Но в проблема за парите има и един парадоксален момент. Няма проблеми в щатното подсигуряване на артистите. Е, малки заплати, но редовни. Но разликата между този, който работи много добре, и този, който не работи изобщо, е никаква. Такъв мъртъв, непроизводителен икономически механизъм не мога да проумея.