Скандалът в Европарламента с подигравателните думи към ромска евродепутатка на пратеника на "Атака" Димитър Стоянов е грозен, но догодина може да ни изглежда само като дебелашка закачка в сравнение с резила, който си готвим в Европа. Втренчена в заветната дата 1 януари 2007 г. и президентските избори, България е на път да се вкара в капан. Политиците до такава степен омаловажиха първите избори за Европейски парламент, че ги превърнаха във формалност, за която не са в състояние да назоват отсега дори дата. Ако вотът бе съчетан с президентския, той щеше да съвпадне с момент на върхов евроентусиазъм. Сега възможностите са две: или съчетаване с местните избори другата есен, или самостоятелно гласуване за евродепутати през пролетта. И двата варианта крият опасности, които можеха да се избегнат. Ако европейските избори съвпаднат с местните, ще изглеждат като
каравана, прикачена към каруца
Хората гласуват за местни власти с мисъл за най-преките си проблеми в селото и квартала и въобще няма да ги е грижа какво ще правят някакви пратеници в Страсбург и Брюксел. На такова равнище всяко европейско послание ще трябва да бъде преведено на квартален език. Например, явява се човек като Димитър Стоянов и обещава, че ще отвори очите на Европа за проблемите, които ромските гета създават на останалото население. Хората, които са напатили от съседска мръсотия, крадливи набези и насилнически изяви, със сигурност ще дадат ухо на такива обещания, които един кандидат за кмет няма как да направи. Наличието на подобни хронични проблеми показва безсилието на местните власти, а българинът гледа с надежда към Европа именно защото я смята за последна инстанция, на която да се оплаче.
Ако местните избори дават шанс на популистките кандидати за евродепутати, още по-голям шанс биха им дали самостоятелните европейски избори. Парадоксът идва от тяхната недостатъчна мобилизираща сила за електората, която във всички страни ги нарежда на последно място по избирателна активност. Това важи особено за новоприетите държави, където европейските теми изглеждат твърде далечни. Първите избори за Европарламент в новите членки от Източна Европа едва постигнаха 20-30% активност. В България може да бъде още по-ниска. Тъй като става дума за пропорционални избори,
до урните биха се разходили само твърдите ядра
на политическите сили. Всички партии, които се натискат да си изграждат центристки и умерен образ, ще се самоизключат. Ще останат най-дисциплинираните и най-негативно настроените към властта електорати: едните - защото така са научени; другите - защото няма да пожалят усилия да санкционират управляващите. При такава задача с понижена трудност всеки би отгатнал кой ще има силно присъствие в квотата от 18 български евродепутати - ДПС, "Атака", вероятно ГЕРБ.
Тъй като прагът за избиране на пратеник в Европарламента ще бъде близо 5%, раздробената десница вероятно ще се надява на не повече от 1-2 мандата, т. е. ще загуби половината си представители от днешния състав евронаблюдатели. БСП също няма да постигне сегашния си максимум от 6 мандата, защото санкциониращият вот ще бъде фокусиран именно срещу нея. Що се отнася до НДСВ, прогнозата клони към нула, защото при царското движение ще се съчетаят два негатива - санкция срещу управляващи плюс аморфен електорат.
България сега е представена силно с наблюдатели в трите най-големи политически групи в Европарламента - четирима в Европейската народна партия (най-влиятелната), шестима в Партията на европейските социалисти (втората по значимост) и седмина в групата на либералите, които са на трето място. Димитър Стоянов е само екзотичен придатък, който фигурира в сектора на неприсъединилите се. Там са националистите, евроскептиците, ксенофобите и всички други, които Европарламентът е натикал в ъгъла да се срамуват. Големите групи с лекота се сплотяват срещу техните провокации, както пролича от примера на младия атакист. Тъй като никой не смята, че Димитър Стоянов олицетворява България, всички критики си остават за негова сметка. Исканията за санкции са строго персонални и няма обобщаващи упреци срещу страната.
Какво ще стане обаче, когато България бъде представена от достатъчно забележима група популисти? Както е установил Хегел, количествените натрупвания ще доведат до качествени промени. Тогава страната, която и без това ще бъде под засилено наблюдение заради придружителните условия при нейното приемане, ще трябва да доказва, че не е такава, каквато се представя в Страсбург и Брюксел.
|
|
|
30 Септември 2006
автогол си е, и владко е задминал, нищо ново под родното небе
“Столипиново” – смрад и зарази 
