|
| Антони Тодоров |
- Г-н Тодоров, как си обяснявате скучния старт на президентската кампания - играчите ли са слаби, или вотът не е интересен?
- Не смятам, че президентските избори не са достатъчно интересни, за да мобилизират политическата енергия в обществото. Причините за тази начална скука на кампанията са няколко. Може да се каже, че с доклада на Европейската комисия и решението да станем член на ЕС от 1 януари 2007 г. политическият процес се е успокоил, че няма големи идеологически битки, които да мобилизират политическата енергия. Но това е повърхностно обяснение. По-скоро причината е в състоянието на партийната система. Самите партии като основни участници в политическия живот се оказват с проблеми, с които не могат да се справят. И затова няма как да се мобилизират достатъчно за президентските избори. Партиите се мъчат да разрешат свои вътрешни проблеми с президентските избори. А това прави стратегиите на играчите съвършено различни. И се получава така, че няма нищо общо, което да прави от кампанията състезание. И то състезание, което се следи от широката публика.
- Т.е. партиите са виновни за скуката на кампанията?
- Да. В тях е основната причина. Издигането на кандидатите показа проблемите на партиите. Това, че президентът Георги Първанов ще се кандидатира за втори мандат, бе ясно от доста време, тъй като той може да се похвали с един успешен мандат. По-различно стои въпросът обаче с другите кандидати - например г-н Неделчо Беронов като общ кандидат на десницата. Трудността, с която бе достигната тази кандидатура, демобилизира много от десните избиратели. Беронов няма как да изиграе политическата роля - обединяване на десницата. Това може да направи само политически лидер. Но лидерите вдясно се отдръпнаха.
Но по-интересното е какво преследват кандидатите в кампанията. Георги Първанов иска да продължи мандата си, но политическата цел, която стои зад това, е да стабилизира управляващата коалиция и правителството, водено от Сергей Станишев. Афишираната цел на кандидата Неделчо Беронов е да обедини десницата. Но това е непостижима за такъв кандидат цел. Единствената реална цел, която може да постигне Беронов, е да създаде илюзията, че дясното единство не е съвсем невъзможно и не е съвсем изчезнало.
- Какво преследва Волен Сидеров?
- Винаги е имало на президентските избори кандидат, който се отличава от другите с особено яркия си популистки дискурс. Сидеров ще се впише в една роля, която е съществувала на всички президентски избори. Но това е само привидната страна на нещата. Волен Сидеров не можеше да не се кандидатира на тези избори, защото, ако не го беше направил, това щеше да ускори разпада на собствената му партия. Неговата цел е да запази онова, което още не се е разбягало от "Атака". Сидеров иска да изиграе ролята на кандидата на всички недоволни.
- Ще успее ли?
- Ще я изиграе донякъде, но няма да може да стигне докрай. Защото недоволните са изключително разнородни. Не е трудно да им подхвърлиш няколко лесно разбираеми тези от типа "Циганите са виновни", "ЕС е виновен". Но хората все повече разбират, че това не решава нито един проблем.
- Какво значи "донякъде"?
- Може да стигне до балотаж, но няма как да спечели изборите. Защото дори да стигне до балотаж, вярвам, че ще има една свръхмобилизация в подкрепа на Първанов и дори хора, които иначе никога не биха гласували за него, ще го подкрепят.
- Как си обяснявате това, че никой не признава Сидеров за основен опонент на Първанов?
- Едно такова признание ще е признание на факта, че политически България се е разделила на привърженици и противници на демокрацията. Признаването, че това е основната ос, е неудобно за всички. Тази ос е неудобна не само за дясната опозиция, но и за Първанов и управляващите. Защото ще излезе, че едва ли не 16 години след прехода успяхме да произведем такава ос на политическия дебат.
- А това ли е всъщност основната ос?
- Не. Появата на един такъв радикално говорещ политически актьор не е новост. Сидеров не носи по същество нито една нова политическа идея. Главната ос обаче остава някак скрита. Защото все още ни тежи онзи дебат на прехода, който противопоставяше бившите комунисти на антикомунистите. Тази ос вече я няма. И много политици се чувстват в един преходен момент, в който не могат да кажат кои са и за какво се борят. Цялата политическа стратегия на днешните десни и стария СДС е реализирана - България е част от Запада, тя е демокрация, пазарна икономика. И следователно трябва да се измислят нови цели. Но лидерите на десницата не могат да го направят. Вляво също има проблем. Старата БКП, от която произлезе БСП и която се трансформираше дълго и успешно, сега е поставена в ситуацията да управлява една България, за която не е имала план преди 15 години. Т.е. налага й се донякъде да управлява според чужд план. Това създава напрежение.
- Защо?
- Защото в БСП има хора, които не харесват това й развитие. И например кандидатурата на ген. Любен Петров прави опит за алтернатива на това развитие на БСП. Той се опитва да говори ляво, но по начин, който да привлече онази публика, която не харесва прозападния профил на днешната БСП.
- Като говорехме за ролите, не споменахте Георги Марков.
- Не споменах и Григор Велев. Единият се опитва да убеди, че е автентичният седесар, а другият - автентичният националист. Двойката на Григор Велев ще остане последна в състезанието. Интересно е наистина каква е ролята в тези избори на Георги Марков. Дали, както смятат едни, той само ще раздели гласовете на десницата. Или, както смятат други, ще мобилизира такива десни гласоподаватели, които т. нар. общ кандидат Неделчо Беронов няма да може да събере. Склонен съм да смятам, че тактическата му роля ще е по-скоро втората. Защото става дума за хора, които още не могат да повярват, че СДС от 1990 г. не съществува и вероятно Марков ще обере точно този вот. Такива хора има, но те не са много и няма да са достатъчни.
Интересното е, че никой от кандидатите не казва какво би се случило, ако не стигне до балотаж. Дори партия като НДСВ, която не излъчи свой кандидат, или оформяща се партия като ГЕРБ се въздържат от каквато и да е декларация в полза на един или друг кандидат.
- И как си обяснявате това въздържание?
- Ами те просто не могат да разберат как да се позиционират в осите, които разделят политическото пространство. Мълчат си, защото не знаят коя е печелившата карта за бъдещето на партията им. А именно ефектът, който ще създадат президентските избори върху политическите партии, е може би най-интересното нещо от тези избори.
- И какъв ще е този ефект?
- Независимо от резултата от изборите ефектът от тях ще е като цунами за партиите. Ще има голямо разтърсване вътре в партиите, което впоследствие ще разтърси и партийната система. Задайте си въпроса ако Първанов спечели, което е много вероятно, кой ще си припише заслугата? Несъмнено БСП. Но вътре в БСП какво ще се случи? В БСП има хора, които не подкрепят нито политиката на Първанов, нито тази на правителството. И каквото и да направят тези хора след изборите, това ще създаде напрежение. За ДПС е ясно - те подкрепят Първанов и там криза няма да има. Но какво ще се случи с НДСВ? Тези, които са пледирали за собствен кандидат, ще бъдат крайно неудовлетворени. Другите, които са смятали, че е по-добре честно да подкрепят Първанов, също ще са недоволни. И това ще усили конфликта в партията. Но най-големи поражения ще има в десницата. Ако Неделчо Беронов спечели изборите, което е крайно невероятно, кой ще си припише победата - Иван Костов, Петър Стоянов? А ако загуби изборите, критиките срещу лидера на СДС ще бъдат огромни за това, че не се е кандидатирал. Сътресения ще има във всички десни партии, а някои от тях може и да изчезнат от хоризонта.
- Добре, но как тези вътрешни сътресения ще се отразят върху партийната система като цяло?
- Вътрешните сътресения няма как да не се отразят като цяло на системата. Но има и друг подтик, който ще окаже влияние. И това е, че при неясните различия между партиите хората все повече ще бъдат убедени, че партиите са просто етикети, които прикриват частни бизнес интереси и не заслужават никакво доверие. А това би довело до сериозно разклащане на доверието в многопартийната система. Ударите върху партийната система ще тръгнат от две страни.
Президентските избори могат да заличат още повече разликите между партиите, защото обикновено на втори тур се очертава основната политическа ос. Тогава се очертава ясно и кой е основният въпрос, който разделя обществото и по който трябва да се вземат решенията. Ако няма втори тур, тогава кой ще е този основен въпрос не е ясно. Ако Първанов и Сидеров отидат на балотаж, как ще се групират партиите? Кой с кого ще се окаже в коалиция - това също не е ясно. И така се размива границата. А всичко това ще доведе дотам, че да бъде все по-трудно постигането на така желаното мнозинство в парламента и може да ни чакат сценарии като тези в Полша и Унгария. До това може да доведе тоталната неяснота хората между какво и какво избират.
Всичко това може да не се случи, ако политическите елити не се захванат да оправят партиите си и да очертаят границите между себе си и другите политически играчи.
Борисов: Стоянов и Костов да подадат оставки при провал 
скапана сържава...
Имам чувството, че ГЕРБ се готви за нещо подобно – не се прави заради лидер и групичка хора (въпреки екзотичния ББ), там май има под повърхността нещо по-сериозно...