От няколко седмици социолозите регистрират симптоми на националистическа треска у нас. Исторически вирусът се характеризира с разтрисащи и бързо протичащи процеси, апогеят му винаги е съпроводен с драма, последвана от неизбежен крах на идеята, но и на държавния организъм.

Откъде се ражда национализмът? За причините са изписани томове, но и повърхностен прелет над историята показва, че национализмът смуче живителна влага от разрушението, бедността, националното унижение и етническите конфликти.



Защо вирусът плъзна у нас?



Заради липса на реални и откровени идейни дебати по националните теми. Години наред доморасли демократи обявяваха за национализъм всеки акт в защита на националния интерес. НАТО и ЕС от теми се превърнаха в тотеми на политическия истаблишмънт от БСП до ДСБ и радикалната критика бе харизана на политическите крила. Отляво са поизчерпалите вдъхновението си комунисти, отдясно са неколцината гласовити общественици и медийни трибуни - Волен Сидеров, Владо Кузов и популярните Петър Берон и Огнян Сапарев, събрани в разнородната коалиция "Атака".

Национализмът в България е далече от просветения си възрожденски корен. Той нехае за националния идеал, а търси враг. Митингите започват с Вагнер, размахани юмруци, фашизоидни заклинания. Изстрадалите, изпаднали от активния оборот, жертви на прехода се нуждаят от враг, с когото да обяснят личното си поражение. Национализмът им е лична фрустрация, избуяла на фона на истински обществени проблеми. И, както винаги в подобни случаи, на повърхността



изплуват първичните инстинкти



- яростно отрицание на съществуващия ред и отхвърляне на считаните за привилегировани малцинства.

Политическите игри с ромските гласове доведоха до форми на т.нар. позитивна дискриминация: малцинството понякога ползва права, които мнозинството не може да си позволи. Да не плаща ток и вода, например.

Дейността на някои неправителствени правозащитни организации постига обратен ефект. Загрижеността им за правата на ромското малцинство (която е похвална), съчетана с пълното нехайство относно правата на обикновените българи, очертава още една разломна линия между двата етноса. У нас минава за естествено ромски бракониери да вдигат брадва срещу полицаи. Другаде подобно неподчинение се наказва с куршум. Да, с куршум!



Неспособността на държавата



да се справи с този проблем, както и отстъплението й от основното задължение да гарантира сигурността на всеки гражданин, създаде голяма прослойка от отчаяно недоволни хора.

Тези парламентарни избори са на път да легитимират коалиция "Атака". Според сондажите влиянието й в страната нараства. Идеологията й е подкупващо радикална. Те са против войната в Ирак и участието ни в нея, какъвто е естественият инстинкт на всеки нормален човек, против продажбата на земя на чужденци, против всякакви привилегии за турци и цигани, за спасяването на АЕЦ "Козлодуй", против МВФ, за съдебно наказание на "националните предатели" като в това понятие се вместват корумпирани политици, етнически лидери и пр.

"Атака" предлага така необходимия враг и има прост отговор на всеки въпрос.

Но по-внимателно вглеждане в зрителската аудитория на националистическите проповедници, показва, че събранията на "Атака" приличат на масови психотерапевтични курсове за хора с накърнено чувство за достойнство. Веднъж излели стаения си гняв на площада, повечето от тях едва ли ще отидат по-далече в политическия си протест.

Дългогодишното заклеймяване на национализма рискува да му отвори широко вратите. Сидеров не е единственият претендент за нишата. В по-умерените националистически гласове се цели и ВМРО. Тяхната убедителност обаче е подронена от прякото им участие в управлението, срещу което пауперизираните маси роптаят. "Атака" вероятно ще има депутати в парламента. Все пак е по-добре амбициите им да бъдат на светло.