|
- Министър Станков, преди седмица във Варна говорихте за амнистия на престъпления, свързана с проекта за нов Наказателно-процесуален кодекс. Подобна идея се лансира за първи път в контекста на проекта. Какво точно означава тя?
- Влизането в сила на новия НПК трябва да бъде съпътствано от серия от действия, насочени на първо място към обучение на тези, които ще прилагат новия закон, и на второ място - към създаване на материални предпоставки за функционирането му. Една такава съпътстваща мярка ще бъде преглед на възможностите да бъде обявена амнистия за част от леките дела. Целта на тази мярка ще бъде да се разтовари съдебната система. Това обаче не означава освобождаване на затворници, които изтърпяват влезли в сила присъди. Става дума за неприключили дела за леки престъпления. Най-вероятно това ще са престъпления по непредпазливост, чиято амнистия ще облекчи работата на разследващите органи - били те следователи или дознатели. Идеята е да се разчистят бюрата, да се даде възможност новият НПК да проработи, да има шанс новите норми бързо да бъдат прилагани.
- Говорихте за експертна група, която да прецени възможностите за подобна мярка.
- Да. Най-вероятно ще има специална работна група. Нейната задача ще бъде в две направления - да се прегледа санкционната част от Наказателния кодекс и да се приведе в съответствие с новите изисквания, за да бъде в хармония с проекта за нов НПК. Успоредно с тази задача може да се обсъди възможността за изготвяне на проектозакон за амнистията. Специалистите трябва да изтъкнат аргументи "за" и "против" такава мярка. Заради летния сезон обаче работата им може малко да се забави.
- Колко от висящите в момента дела биха могли да бъдат засегнати от подобна амнистия?
- Това е много динамична категория. Тепърва ще се правят анализи. Но най-вероятно тук ще влязат транспортните престъпления, и то леките. За да се стигне до амнистия, трябва да се преценят много неща. Но аз съм длъжен да я предложа, за да влезе във фокуса на внимание и обсъждане.
- Като говорим за НПК, миналата седмица Върховният касационен съд сезира Конституционния съд с 5 въпроса, които да изяснят може ли съдебната власт да се реформира структурно с конституционни промени, приети от обикновен парламент. Шефът на ВКС Иван Григоров отдавна настоява, че реформата в наказателното правораздаване трябва да започне от промени в основния закон. Как вие преценявате питането на ВКС?
- Идеите, които са развити в него, безспорно заслужават обсъждане. Но мисля, че то не следва да бъде в Конституционния съд. Така или иначе питането е направено, нека видим какъв ще е резултатът от него.
А що се отнася до реформата в наказателното правораздаване, тя трябва да бъде подчинена на два принципа - качество и бързина. Единият не може да бъде за сметка на другия, и двата принципа трябва да се следват с еднакви усилия. Вече на всички е ясно защо трябва да бързаме. На 1 януари 2007 г. се очаква България да бъде готова за пълноправно членство в ЕС. В началото на септември у нас пристига партньорска проверка, която ще има за цел и да установи доколко е напреднала работата по проекта за нов НПК. От друга страна, качеството на реформите е въпрос, който пряко засяга всички нас - и тези, които се занимават с правораздаване, и тези, които са засегнати от него.
Ще повторя тезата си, че проектът за нов НПК трябва да бъде съпътстван от успоредни промени в конституцията, които могат да станат в рамките на онова прословуто решение N 3 на КС. (Става дума за тълкуване на КС, че в понятието "държавно управление" се включват органите на съдебната власт - ВКС, ВАС, прокуратура, следствие и ВСС, тяхното съществуване, мястото им във властта, дейностите и правомощията им. - бел. а.) Тези промени ще бъдат инициирани от народни представители. Аз съм имал разговори с водачи на листи от НДСВ, за които се очаква да влязат в следващия парламент. Те поеха ангажимент пред мен да внесат законопроекта и има много голяма вероятност проектът за нов НПК да бъде първият, внесен в следващото Народно събрание. Това е шанс следващият парламент да отговори на призива за бързина. А ако незабавно започне работа по доусъвършенстването на проекта, той ще се получи и качествен.
- От БСП обявиха преди седмица, че имат експертна готовност да изработят изцяло нов НПК.
- Не мога да коментирам подобни изказвания. Убеден съм, че този законопроект, който ние сме подготвили, ще бъде приет, защото ясно отговаря на получените бележки от ЕС и на одобрената концепция за реформа в наказателното правораздаване. С него категорично са защитени и националните, и европейските приоритети.
- Една от основните критики около този законопроект бе, че работната група, която го подготвя, остана анонимна. Кой всъщност участва в написването на новия НПК?
- Ще отговоря на въпроса с въпрос. Видяли ли сте законопроект, който е подписан от работна група? Това е законопроект, внесен в Министерски съвет, от мен и от вицепремиера Пламен Панайотов. Ние сме хората, които носим политическата отговорност. Проектът беше одобрен от кабинета и вече има статута на законопроект на изпълнителната власт. Няма авторски права по отношение на законопроекти.
- Така е, но все пак при изготвянето на НПК сте ползвали опита на експерти - от съдебната система, адвокатурата и т.н. И тъй като проектът търпя много критики, стои и въпросът кой точно участва в подготовката му.
- Аз лично. Аз съм експерт по наказателно право. Няколко пъти съм избиран за хоноруван асистент. Лично аз също съм работил по създаването на законопроекта.
Ще си позволя да се върна малко назад във времето. Когато писахме промените в Закона за съдебната власт, ни съветваха съдии от Върховния касационен съд. Приехме препоръките им. След това те направиха питане до КС точно за тези неща, които приехме, и те бяха обявени за противоконституционни. Ако можете да ми обясните това, аз ще ви кажа кой е бил в работната група. Мога да кажа, че за 4 години се научих как се прави политика.
- Напоследък усилено се заговори, че членството на България в ЕС може да бъде отложено с година. Вие мислите ли, че това може да се случи?
- Аз не изпитвам безпокойство, че членството на България в ЕС може да бъде отложено. Страната ни изпълнява ангажиментите си. Парламентът допусна един вакуум в работата си за около месец през зимата на тази година, когато беше гласуването на последния вот на недоверие. Този месец липсва в парламентарното време и следва да се навакса от следващия парламент.
- Вие първи лансирахте идеята 40-ият парламент да започне работа веднага след изборите, без лятна ваканция, за да се подготви за мониторинга. Президентът също се изказа за такъв вариант на работа. Все пак, мислите ли, че има вероятност бъдещите депутати да не се съобразят с това предложение?
- Ще се съобразят. Няма начин да не се съобразят.
- Вие обаче няма да сте част от следващия парламент. Какви са плановете ви? Ще се върнете ли в съда?
- По силата на Закона за съдебната власт моето място в съдебната система се пази. Най-вероятно от есента аз ще бъда съдия в Софийския градски съд. Ще се върна с удоволствие. Дължа връщането си в съдебната система, защото всичко онова, за което работих в продължение на тези 4 години, беше в името на всичко, което съм научил в съда и в името на колегите.
- В момента служебната защита е един от най-болните проблеми на съда. Има ли шанс той да се реши бързо?
- Министерството на правосъдието има много ясен отговор на този въпрос. Ние сме подготвили законопроект за достъп до правна помощ, който регламентира и служебната защита. Законопроектът беше одобрен от Министерски съвет и е депозиран в Народното събрание. Заедно с НПК и Административно-процесуалния кодекс той ще бъде един от трите приоритетни законопроекта в следващия парламент, касаещи съдебната реформа.
- Като говорим за системата, не можем да подминем кадруването в нея. Добро ли е то според вас?
- Ние лансирахме идеята за конкурс при встъпване в съдебната система, която бе донякъде възприета на законово равнище. За съжаление, при второто разглеждане на законопроекта в парламента тя не остана в първоначалния си вариант и сега конкурсите са само на младше ниво. Аз съм против това. И на по-високите нива, когато външни лица искат да постъпят в съдебната система, следва да се явяват на конкурс. Първият вариант, който не просъществува по силата на решение на КС, беше професионализмът и подготовката на кандидатите да се проверяват до апелативно ниво. Това е обективен критерий при кадруването. Ние въведохме и принципа за атестирането на новопостъпилите кадри. Тяхната работа се оценява и при неблагоприятно атестиране следва да напуснат системата. Не на последно място специално регламентирахме как се кадруват ръководните нива в съдебната система. Въведохме мандатността за ръководните длъжности. В рамките на 5 години може да бъде проверено доколко на един ръководител може да се има доверие. Ако се справя, той има право и на втори мандат. Така че, имаме огромен напредък по въпроса с кадруването в системата.
- А добре подготвени ли са кадрите, които постъпват в системата от университетите?
- Юридическата диплома не означава, че този, който я притежава, може автоматично да започне практика. Затова беше създаден и Национален институт на правосъдието. Неговата задача е да подготви практически новопостъпилите в системата юристи. След конкурса следва обучението.
- Обучението на младшите съдии тази година предизвика напрежение между ръководството на института и Софийския градски съд. Стигна се и до тълкувателно решение на ВКС, че в шестте месеца на обучението си младшите съдии не могат да гледат дела.
- Не мисля, че решението младшите съдии да бъдат извеждани от правораздавателната дейност, докато се обучават, беше правилно. Но този проблем трябва да бъде решен на законодателно ниво със следващи промени в Закона за съдебната власт. Но съм категоричен, че обучението следва да се води успоредно с правораздаването.