|
Многобройните регулаторни органи бяха въведени в България постепенно, с най-различни закони, сформират се по различен начин - на квотен принцип между отделните парламентарно представени партии или се назначават директно от правителството с определен мандат. Затова постовете в тях дават възможност за безкрайни пазарлъци и
промени според ситуацията.
По време на мандата на НДСВ например един от най-важните икономически регулатори в държавата - Комисията за защита на конкуренцията, изпадна в доста унизително положение. Мандатът на нейния шеф Николай Павлов, известен като отчаян син хардлайнер, изтече, но въпреки това той остана на поста си още шест месеца, тъй като лобитата в царската партия не успяха да се спазарят. И това се случи точно преди страната да затвори преговорна глава "Конкуренция" и да възприеме много от европейските директиви.
В държавата има регулаторни органи, които са били в още по-унизително положение. Например Комисията за регулиране на съобщенията, която по времето на Иван Костов се наричаше Държавна комисия по далекосъобщенията. Нейният пръв председател Веселин Стойков бе принуден да си подаде оставката насред мандата си, защото не желаеше, или не можа да намери начин да притисне "Мобилтел" до стената.
С идването си на власт НДСВ приложи друг номер. За да назначи свои хора в комисията, без да нарушава закона, царската партия скоростно промени Закона за далекосъобщенията. Единствената по-съществена промяна в него бе, че се създаде КРС - абсолютно същият орган, със същите функции, дори образуван по същия начин - трима членове, посочени от парламента, един човек на президента и един председател, назначаван от премиера. По ирония на съдбата назначеният от Симеон Сакскобургготски за шеф на КРС Георги Александров също бе уволнен посред мандата си, защото не се справи с друга правителствена поръчка - не пожела да даде лиценз за трети GSM оператор на БТК, без да има ясно законово основание за това. Мандатът на НДСВ вече изтича, но Александров
още се съди с правителството за уволнението си.
Впрочем мандатите на членовете на подобни органи обикновено не се покриват с тези на управляващата политическа сила.
Още в началото на демокрацията бе възприето, че председателят на Сметната палата например ще има мандат от 9 години. В разрез с традицията Георги Николов изкара цял мандат, че и няколко месеца отгоре, докато управляващите изберат неговия наследник Валери Димитров.
В други органи обаче нямат този късмет. Съставът на Държавната комисия за енергийно, а отскоро - и за водно регулиране, е сред най-променливите неща в държавата. Първият й председател, покойният вече проф. Димитър Димитров, остана само няколко месеца на поста. Той бе близък приятел на премиера Иван Костов от Техническия университет и затова бързо бе изтеглен като образователен министър. Шеф на комисията стана Никола Стоичков, а негов заместник - сегашният зам.-министър на енергетиката Ангел Минев. Още първият опит за демонстрация на професионализъм обаче претърпя провал - абсолютно цялата комисия бе принудена да си подаде оставката само защото се изказа против сключването на дългосрочен договор за изкупуване на тока от ТЕЦ "Марица-изток 3" и с това за малко не провали "блестяща" сделка на синьото правителство.
След още няколко месеца на власт дойде НДСВ и назначи обратно половината от членовете на комисията, начело със също низвергнатия от Костов, но по други причини, проф. Константин Шушулов.
При това положение не е чудно, че подобни органи
рядко си позволяват да демонстрират независимост
от политическата сила, която ги е назначила. А за т.нар. отраслови регулатори, които се занимават с бившите монополни фирми, това е доста опасна тенденция.
Типичен пример в това отношение пак е ДКЕВР. Въпреки че Световната банка, която финансира писането на два енергийна закона през последните 7-8 години, многократно настояваше енергийният регулатор да е независим от държавата орган с широки правомощия в отрасъла, управляващите упорито си отстояваха своето. Членовете на ДКЕВР се назначават от Министерския съвет и не би могло да се очаква да следват политика, която е различна от тази на партията на власт. Лошото обаче е, че напоследък в енергетиката не останаха много държавни фирми. Затова много често опитите да се регулират пазарни отношения напомнят приказката, че законът е за кон, а не за лъв.
Например до началото на 2005 г. законът изискваше цените на топлинната и на електрическата енергия да се определят само по икономически критерии и да са съобразени с разходите, които енергийните дружества правят за тях. Но в същото време крайните цени за домакинствата и за фирмите на практика бяха определени от Министерския съвет още през 2002 г. Тогава правителството прие 3-годишен ценови график и на ДКЕВР не оставаше нищо друго освен автоматично всеки 1 юли да публикува новите крайни цени. Междувременно производителите на енергия и НЕК, която трябва да пренесе тока до електроразпределителните дружества, се опитаха да си издействат по-високи цени. Но при така наложения таван ДКЕВР се озоваваше в смешното положение да натъкмява цените, само и само да има мир.
Приключването на 3-годишния график в началото на годината означава, че комисията би трябвало да приложи най-после на практика пазарните механизми за определяне на цените. Но, за съжаление, това съвпада с предизборната обстановка. И хората на Шушулов от известно време имат друго занимание - каква еквилибристика да извършат, за
да се падне поредното поскъпване след изборите,
а не преди тях. Подобни заигравания са крайно опасни за икономиката.
Регулирането на някои други дейности, в които също има естествен монопол, предизвика далеч по-голям шум. Като например даването на лиценз за радио или телевизия. Истински сценарий за колумбийски сериал може да се напише за лицензирането на втората и третата национална телевизия. Тонове мастило се изляха за процедурите за даването на лиценз на Би Ти Ви. По правилата на така наречената обвързана компетентност лицензът трябваше да се издаде едновременно от тогавашната ДКД, която лицензира телевизията като далекосъобщителен оператор, и от предшественика на СЕМ, който дава програмна лицензия. Споровете между двете комисии и възможността недоволните от избора кандидати да обжалват поотделно двете процедури доведоха дотам, че в един момент някой можеше да се сдобие с лиценз за програмата, а друг - за честотите, без документите да са от полза на всеки един поотделно.
Сега спирането на една или друга незаконна телевизия или радио пак става по особен начин - СЕМ може да отнеме програмна лицензия, но не може да прекрати излъчването. За това трябва да сезира КРС, тя от своя страна да издаде друго наказателно постановление. Което, както и постановлението на СЕМ, могат да се обжалват поотделно в съда. Не случайно напоследък се прокрадва идеята, че новите технологии и конвергенцията изискват с регулирането на медиите и на далекосъобщителните оператори да се занимава един орган, който шегобийците наричат КРСЕМ - обединение между КРС и СЕМ.
Какви са обаче намеренията на политическите сили в това отношение остава пълна тайна. Което всъщност е добър повод за пазарене - и по състава на комисиите, и по всеки отделен казус.
|
|