Многозвездният хотел е по-добър от малозвездния. От тази максима се ръководи обикновено масовият турист, нашенец или чужденец, когато избира къде да почива. Същата тази е вградена в основите на много от новите хотели, постоянно никнещи у нас, законно или недотам. Това схващане, плод на каприз, наивност или неинформираност, нерядко е чиста самоизмама - хотелът е луксозен, но кичозен (Слънчев бряг), приличен, но обезличен от себеподобни (пак там) или пък стърчи в центъра на прашна градска джунгла като София. Едно скромно балканско ханче често е далеч за предпочитане пред разните "хай" апартаменти в претенциозни паласи. Не е изискано, но е уютно и интимно. Този факт обаче е неуловим за нечувствителната държавна система на категоризация със звезди. Отчитайки само обема и удобствата, тя формално оставя местенцето в сянката на мастодонта. Тъкмо оттам се е заела да го извади сега прохождащата система за оценяване на малки хотели "Автентична България". Независимата марка за качество е съсредоточена върху категорията "петел", разграничавайки я от тежките и свръхтежките играчи. Намерението й е да отличи най-добрите места за селски, културен, еко и пр. туризъм от многобройните имитации, банализирани от конвенционалния "мъни-мейкинг". Тоест, бисерите от мънистата.

Инициатор е българският клон на американската организация VEGA (Volunteers for Economic Growth Alliance), финансирана от Американската агенция за международно развитие. В разработването на системата участват и международни консултанти в сферата на туризма.

Около 70 собственици в страната са пожелали да бъдат оценени и до момента ВЕГА са посетили около 40. Сред тях са комплекс "Капсъзови къщи" в родопското с. Ковачевица, "Млечен дом" в с. Смилян, "Моравско село" на Предела, до Банско и т.н. Днес оценителите са в еленската махала Килъжевци, на фокус е Йовчевата къща, 200 и кусур-годишна балканска постройка, която собственикът й, Александър Йовчев, е реставрирал и направил на семеен хотел. Селото е на няколко километра от град Елена и дотам се стига с кола. Мястото е чудесно, още повече ако си стоял около час в студа, без да посмееш да тръгнеш пеш към него по абсолютно тъмния крайгорски път заради сопрановия вой на чакалите (те не нападат хора, но повечето градски чеда не го знаем). "Ама защо не ми се обадихте?!", казва Йовчев, след като един шофьор, напълнил колата си с манатарки (сега им е сезонът), ме е хвърлил (да е жив и здрав), "щях да ви докарам". Няма значение, така рахатът до топлата камина в механата на къщата е двоен - мирише на хубави готвила и грамадните стари греди над главите вдъхват чувство за сигурност.

За да кандидатства за марката, хотелът трябва да има поне 1 звезда, т.е. да бъде категоризиран, да предлага някаква храна и да работи поне 6 месеца в годината, сиреч да не е сезонен. Сертификатът има ограничения в обема: стаите за гости трябва да са поне 4 и най-много 50. (Поради това за съжаление някои хубави местенца в категория "муха", като една чаровна къща за гости в Троянския балкан например, "Еко Арт", няма да могат да го сложат до името си. Въпросната къща в с. Драшкова поляна е само с 3 стаи, "засега", по думите на собствениците). Йовчевата къща точно покрива минимума. И тя "засега" обаче, защото ще се разширява. В съседния двор е бащиният дом на Йовчев, който също вече е реставриран и скоро ще заработи. Ще има и ресторант (но в друг двор), където ще има обикновено меню, казва собственикът, "иначе гостите ми, когато им се прище нещо обикновено, ходят до Елена". Така е, защото тук се сервират само манджи, които се готвят на момента (при това много вкусно, простете за рекламата) и никакви полуфабрикати. Това е плюс в точковата система за оценяване (максимумът е 500, минимумът за марката - 200). Друго преимущество тук е, че и много от продуктите се произвеждат на място. Зеленчуците, яйцата, които едната готвачка купува всеки ден от комшии в края на селото, сливовата ракия, медът и т.н. Има и биволски кашкавал - Йовчев гледа стадо биволи. От тях са прясното и кисело мляко, което се сервира с мекиците сутрин. И маслото, което готвачката приготвя за минути в едно бурканче. Освен всичко той смята да направи и малка мандра тук, която да зарежда къщата. Биволите са една от атракциите (още един +), особено за англичаните, които са най-често срещаните чужденци тук. Гостът може да им се порадва в оборите недалеч, да се поразходи със семейството, което ги пасе денем, и при добро желание даже да дои. Особено внимание оценителите отделят на обслужването и отношението на съдържателите. И предпочитат да разговарят със собственици, а не с управители, по думите на главния оценител, Сергей Стоянов от консултантската фирма "THR Consulting". Така е, защото търсят заинтересованост, държат собственикът да не е безразличен към нито един аспект на дейността си.

"Съгласен съм, казва Йовчев, управителят, бидейки наемник, не може да бъде така загрижен към начинанието, както аз, който притежавам това място". Той го знае от опит - преди време назначил едно семейство, мъж и жена, да управляват хотела, докато той работел във Варна, където живее семейството му. Те се нанесли тук. "Бях им дал всичко, каквото им трябва, за да са коректни", казва Йовчев, "тъй че ако ти трябва мляко, да речем, просто ми кажи, недей да разреждаш това, което сервираш на гостите". Колкото до отношението към клиентите, стопанинът изглежда приветлив и учтив, но в никакъв случай сервилен: "Ако сме се разбрали, че сутринта ще гледаме биволите, добре, но ако се събудят късно, те вече ще са на паша - не бих се намесил в ритъма на животните заради това, че някой се е успал". Освен редовните гости има и клиенти, които не стъпват тук втори път, след като първия са му се качили на главата. "Тях, хваща Йовчев мобилния си телефон, съм записал в графата "заето завинаги". Там са номерата на няколко души например, които преди време се напили свински и направили ардауш в къщата. Логично е, че при срещата с оценителите собственикът ще се постарае да се покаже в най-добрата си светлина. За да се уверят, че нещата по принцип са на ниво, оценителите изпращат "таен гост" през известно време. "А и разговаряйки с човека, можеш да го прецениш: усеща се, ако не е искрен", смята Гергана Янкова, координатор на проекта, която присъства на оценките.

Йовчевата къща е на прекрасно място и е нужно сравнително малко старание от собственика, за да повиши оценката си в друг важен аспект: културната програма и природата наоколо. От едната страна на Килъжевци е Елена с нейните възрожденски сокаци, музеи и църкви, планината с хижите. От другата са хълмовете, където е скрит Марянският манастир, с който Йовчев поддържа връзки. "Дори съм чувал подмятания, че съм му спонсор, казва той, помагам на игумена с работници, машини и инструменти, когато трябва да се ремонтира или построи нещо; а и сме в симбиоза с манастира, защото водя гостите си там". Що се отнася до етнографията, преди да посетят Елена, гостите могат да видят някои неща и под сайванта в двора, сбирката там е доста богата. Йовчев говори и за друга своя амбиция: онова, което е изложено в музеите в града, да се прави на живо тук: идеята му е за музей на открито, подобен на Етъра, със занаятчийници - килимарски, дърводелски и пр.

По всичко личи, стопанинът не се е фиксирал върху тълпите полуфабрикатни туристи, които възприемат почивката като класически мързел - той предпочита групи от по максимум 8-9 души, за да може да "обгърне" всички. Това съвпада и с концепцията на ВЕГА, както и с онова, към което няколко туристически организации в страната се стремят от години - да привличат по-взискателни туристи, които са склонни да плащат не само за нощувки и храна, но и за разходки и занимания из околността. По данни на Българската туристическа камара, въпреки че туризмът у нас се развива доста динамично, средният разход на турист на ден е твърде нисък. "Тъкмо към онези по-любопитни и платежоспособни хора, основно чужденци, ще бъде насочена марката "Автентична България", казва Гергана Янкова, така че щом я видят до името на някой малък хотел, да са наясно, че той е гарантирано симпатичен и интересен.

Сега оценката все още е безплатна (за собствениците, иначе се финансира от ААМР), после ще струва 150-250 лв. Идеята е да се актуализира на всеки 2 години. Вероятно не всички собственици ще се класират за марката, но оценяването не е окончателно. Консултантите ще дават съвети какво как може да се промени, така че хотелът да отговори на изискванията. Ползата за хотела е, че ако марката се утвърди, ще е сериозна препоръка за него. Първите сертификати ще бъдат обявени на 1 ноември. Малко по-късно ще бъде издаден и пътеводител с отличените места.