Когато бях съвсем млад човек, постъпих за кратко в една от електронните медии. Работата не ми се твърде услади, но затова пък от никоя друга редакция нямам тъй подробен и животрептущ спомен. Посред бъркотията и скърцането на огромната пропагандна инсталация, между всичките винтчета и колелца още тогава бях отделил един тих, изплашен, услужлив човечец, препитаващ се там като пиле край харман. Присъстваше чинно, послушно, обикновена го натоварвахме да "качи", или да "свали" някоя ролка, да свери машинописен текст или да изслушва отегчителни записи. Когато нямаше задачи, съставяше шаради и главоблъсканици за детските списания. Странно се



оживяваше в дните на аванс



и на заплата, изчакваше ни да си вземем парите, помолваше да му ги дадем за малко, подреждаше ги на купчинки, нещо мереше, пресмяташе, после ни ги раздаваше отново. Положението бе повече от конфузно, защото самият той заплата не получаваше, но беше по-възрастен от нас, твърде умолителен и не успявахме да му откажем. Следващите дни прекарваше в изчисления, загледан навън и се сепваше от всяко повикване.

Не пиеше дори кафе, защото този харч бе за него съкрушителен, но веднъж все пак го завлякохме "Под липите", почерпихме го, сръбна и безславно се разбрида най-охраняваната му тайна. Смешният, пълзящ, нещатен наш колега под жълтата си кожа и опадала косица



таеше план за...обир



Беше си набелязал пощата в някакво ихтиманско село, обмислил бе всяка стъпка, стигнал бе до наистина смайващи детайли и дръзки решения. Така се разбра и защо ни взема банкнотите, защо ги дипли на пачки - опитваше се да изчисли колко място ще заемат хиляда лева, десет хиляди, двайсет... Трябваше да предвиди в какво ще ги сложи, как ще ги носи, де ще ги крие.

Питахме го и кога ще напада. Той снизходително обясни, че планът трябва да се "изпипа" и че за това изпипване задължително отделял поне час на ден. Разбра се също, че на никого от нас няма да даде от плячката, защото "ще хукнете по баровете и веднага ще ви хванат". Виждаше ни се несериозно - на тая възраст. (Прочее, вчера се разбра, че един също тъй възрастен господин, като си определил сам заплатата, за година прибрал много повече хилядарки, отколкото може да се намерят днес в която и да е селска поща.) Посмяхме се добре...

А подир няколко години видях некролога му. Близките съобщаваха, че си е отишъл честен и трудолюбив човек, който им е оставил примера и идеалите си.



Запитах се дали им е завещал и оня план



Веднъж разказах за него в развеселена компания и се оказа, че на трапезата също има хора, кроили подобни планове: един историк, един кардиолог, един музикант. Всеки от тях бе обмислял и разработвал в детайли банков обир, с различни средства и с различен мотив - както и със съзнанието, че това ще си остане детска мечта на възрастни мъже. Тогава нападението на банка се третираше като държавно престъпление, подобен опит (в Хасково, мисля) бе правен само веднъж и бе наказан жестоко. Погледнах на това повече като на индикатор на проблемите им (материални естествено), разпитах ги подробно след това, написах даже в едно издание. Заглавието беше "Дилинджър, братко мой" с намек за големия американски банкоразбивач, кървав и безмилостен, обявен извън закона и накрая застрелян на улицата.

Спомням си, че плановете им бяха извънредно остроумни. Те бягаха в своята мечта при всеки удобен случай и в нея се опитваха да направят това, което все не постигаха в живота: да си надвият на харча. А също и заради тръпката, навярно. Никой от тях, разбира се, никога не пристъпи към действие. Това, както би казал всеки обществен деятел от онова време, си бе най-обикновена маниловщина, по името на онзи герой от руската класика, който си



прекарвал живота в безплодни мечтания



и тази мечтателност бе силно подигравана в епохата на социалистическия реализъм.

Но защо ви разказвам това?

Тези дни един от шумно обявените за престъпници срещу банковата система подсъдим бе напълно оправдан от българския съд. Десетина години продължи сапунката с неговото издирване, залавяне, доставка. Търсиха го по целия свят, арестуваха го при комшиите, завъртяха епично следствие и сега - невинен.

Впрочем, осъдиха ли някого въобще за грандиозното изтърбушване на десетки български банки, с каквото и Дилинджър не би се справил? Източиха ги такива хрисими, плъзгави, посредствени мушмуроци като онзи дядо от "Под липите", безлични комсомолски чиновници и чираци от номенклатурата. Парите на повечето днешни парвенюта са от там.



Това са кървави пари



Но ние забравихме това. Аз самият се сещам само като срещна някои от тях да се изживява като галерист, като издател или като меценат. Сещам се и като видя един такъв бивш "банкер" да обикаля пазарите на "Младост" и да разглежда сергиите в убиване на времето. Той е следствен от незапомнени вече времена, никога няма да бъде осъден, яде си грешните пари, но си купува домати на бройка и ги носи в прозрачен плик - всички да го видят, че няма средства поради кристална честност. Аз на него в очите му казвам Дилинджър, но той не разбира сравнението. Нищо не знае за този свой колега и само се усмихва напрегнато и неопределено. Има право. Той, който по общо мнение не бе годен за нищо, все пак свърши своето: банката днес въобще я няма. Докато онези, дето някога само си мечтаеха да го направят, днес лелеят друга мечта: да видят как такива като него си получават заслуженото.

Ето, това е новата маниловщина.

Маниловщината на гражданското общество...