Лидия Йорданова е завършила социология в СУ "Св. Климент Охридски" през 1981 г. Работила е в Научноизследователския институт по младежта. В Националния център за изследване на общественото мнение /НЦИОМ/ работи от създаването му през 1989 г. От 1999 г. досега е негов директор. Занимава се с политически маркетинг, социология на младежта и международни сравнителни изследвания.





- Г-жа Йорданова, какви тенденции очертават двете ви последователни проучвания в началото и края на президентската кампания?

- Нашата стратегия бе да имаме едно изследване в началото на кампанията, след като станаха известни всички имена на кандидатите, и второ - 5 дни преди края на кампанията, което отчита ефекта от нея. С уточнението, че най-важната фаза от всяка кампания са последните няколко дни, когато ще се проведе и решаващият последен дебат. Не споделям и оценката на някои коментатори, че съвсем без последици остана дебатът по Нова телевизия между Първанов и Беронов, защото точно в периода след този дебат Неделчо Беронов изразително покачи одобрението за себе си и реално удвои резултата, който имаше в началото на кампанията. Дори смятам, че тенденцията е да надмине и този удвоен резултат.

- Как рефлектира дебатът върху рейтинга на другия участник - Георги Първанов?

- През последните дни от кампанията Първанов бележи известен спад в своя дял, но не смятам, че това се дължи на дебата, а на множество други фактори. Основният от тях е пренапрягането на обществените очаквания за това, че Първанов е безусловен победител на тези избори. Когато хората мислят така, те подценяват участието си на първия тур. Когато смяташ, че нещо е много сигурно, ти си казваш: "Ще минат и без моя глас". Подобна логика не играе в полза на Първанов и очевидно БСП ще трябва да вложи всичките си умения да мобилизира своя електорат в последните дни от кампанията. Отчасти този спад се дължи и на проблема с надписаните сметки за тока в някои райони на страната. Иначе смятам, че за момента мобилизираните електорати са тези на ДПС и "Атака". Най-слабо мобилизиран към 5 октомври беше десният електорат. В момента тази тенденция е пречупена. И симпатизантите на ДСБ, и тези на СДС във все по-голяма степен се обединяват около кандидатурата на Беронов.

- На какво се дължи този обрат?

- На много фактори. На първо място Неделчо Беронов се показа, хората го видяха по време на дебата, извън регулярните предизборни клипове и репортажи. Колкото и парадоксално да изглежда, той демонстрира своята неутралност по време на диспута и с това привлече вниманието. Но ми се струва, че и социолозите имат принос за покачването на рейтинга му, като не подцениха ситуацията и съвсем обективно и своевременно информираха общественото мнение за това, че трябва да се направи избор между Неделчо Беронов и Волен Сидеров. Това е една достатъчно тежка дилема. Така или иначе, към настоящия момент някой едва ли би се ангажирал да каже, че Беронов може да мине Сидеров.

- Допускате ли разместване на местата им за балотажа?

- Всичко зависи от това доколко интензивно ще качва рейтинга си Неделчо Беронов през последните дни и дали не е стигнал тавана си. Моето лично убеждение е, че потенциалът на Беронов позволява той да достигне резултата на Волен Сидеров. Сидеров е човек, който поражда два вида реакции сред своите симпатизанти. Единият тип реакция са демонстративни, дори агресивни декларации от рода: "Да, аз ще гласувам за Волен Сидеров и се гордея с това". При втория тип реакции хората не желаят да легитимират симпатията си към Сидеров и отказват да си признаят, че ще гласуват за него. Това е така, защото в публичните представи вотът за Сидеров се счита за непрестижен. Според данните и в началото, и сега 44% от хората го определят като човека, за когото никога не биха гласували. Няма по-неприемлив кандидат от него.

- Това не се ли разминава с прогнозните резултати, които му отреждат второ място?

- Второто място не противоречи на подобно твърдение. Неговият резултат варира в рамките на 10-12% от всички избиратели и около 20-22% от гласуващите. Това, което мога да кажа е, че разликата между Георги Първанов и Сидеров ще надхвърли 20% и на практика е непреодолима. Истина е обаче, че Волен тегли гласове от Първанов. До момента те са около 5%.

- Каква активност прогнозирате на тези избори?

- Ние предполагаме, че ще има разминаване между прогнозираната и фактическата активност. По наши данни е твърде малко вероятно активността да надхвърли 45%. По-скоро ще е между 38% и 40%. Активността се влияе и от много други фактори. Например времето. Несериозно е активността да се обяснява само с времето, но то е от значение.

При положение че 2/3 от българите не одобряват политиците и повече от половината българи казват, че животът им не върви, както биха искали, очакваме протестно поведение.

- Изследването ви отчита ли ефекта от агентурното досие на Георги Марков?

- За съжаление хората не разбраха какво точно е правил той и останаха с впечатлението, че това, в което го обвиняват, е по-скоро истина, отколкото лъжа. Очевидно не е успял да защити убедително своите позиции и своето име. Това личи от данните. От момента, в който започна дискусията за досието му, той е загубил половината от своите симпатизанти и сега събира до 2%.

- Какви са специфичните особености на този вот? Залогът сякаш не са отделните кандидати, а цялата досегашна политическа система?

- Присъствието на Волен Сидеров на тези избори поставя на дневен ред въпроса за природата на вота. Какъв ще е този избор - "за" или "против" Европа, вот на песимистите или вот на оптимистите, "за" статуквото или "против"статуквото. Вие знаете, че всички вече говорят за "деня след...", за това какво ще се случи след изборите, от кого ще търсим вина. А виновни ще се търсят не само вдясно, но и вляво. Тези избори ще дадат много сериозен повод за преосмисляне на българското политическо пространство. Хората гледат на тях като повод да изкажат протеста си. Този протест не е свързан толкова с имената на кандидатите, с техните плюсове и минуси. Това е генерален протест. Едни ще гласуват за Волен, защото са отчаяни от това, че не са образовани и нямат шансове в бъдеща Европа. Други ще гласуват за Волен, защото не одобряват политиците в парламента, с изключение на самия него. Едни ще гласуват за Първанов, защото виждат в него единственото европейско лице сред кандидатите. Други ще гласуват за Първанов, защото подкрепят БСП или тройната коалиция. Много различни мотиви, които ще направят вота изключително значим. И не толкова заради личностите, колкото заради всеобщото усещане на хората, че нищо след тези избори няма да е същото. Много важно е какъв ще излезе президентът Първанов след този вот. Ако той спечели по един достоен и убедителен начин, това ще неутрализира дебата "за" и "против" статуквото. Ако не получи очакваните резултати, това ще постави много остри въпроси, свързани с управлението на страната, с външнополитическата ни ориентация.

- Възможно ли е тези избори да произнесат присъда над политическата класа на прехода?

- Доколкото тези избори се интерпретират като оценка за прехода, те неминуемо ще имат и такъв оттенък. Искам да ви кажа, че сериозно нараства делът на хората, които казват, че ще гласуват с невалидна бюлетина. За съжаление протестът ще е основният играч на тези избори, а не одобрението. Една случайност е, че това са президентски избори. Каквито и да бяха тези избори, за част от населението те са повод да демонстрира това свое протестно отношение. Съотношението протестен/непротестен вот ще е 40/60 %. 40 на сто от българите ще гласуват с убеждението, че избират най-малкото зло. Българинът на тези избори не е в традиционната си кондиция, той не е любопитен. Този избор е подчинен на други, по-големи и сериозни процеси, които протичат в нашето общество и които ще имат съществен отпечатък върху бъдещето.

- Какво ще произтече от тази тенденция към нарастване на протестния вот?

- Тя ще ражда нови феномени.

- Като "Атака" ли?

- Разкрива се голяма ниша пред патриотичните движения и инициативи. Волен отключи духа на патриотизма, но той самият не се възприема като неговото добро лице. Има доста спорове около неговата личност и способността му да въздейства върху тези хора. Логично би било в смесените райони "Атака" да има голямо влияние, но в Търговище например фокус-групите ни заявяват подкрепа за патриотични формации, но не и Волен Сидеров с неговите послания.

- Какво показват данните ви за активността на ДПС-електората?

- Електоратът на ДПС като цяло подкрепя кандидатурата на Георги Първанов. Само 1/4 от избирателите на ДПС биха търсили и други алтернативи.