|
| ---- |
"икономика, основана на знанието",
в нито един държавен документ не могат да се намерят конкретни данни, които да очертават една по-добра перспектива за развитие. В самата академична общност инстинктът за самосъхранение е толкова силен, че блокира в много голяма степен всеки опит за промяна. Изключение в това отношение правят някои недържавни висши училища, които конструират учебните си планове, подчинени не толкова на интересите на преподавателите, а в интерес на обучаваните студенти и въвеждат отговарящи на изискванията на времето методи на обучение.
Много и комплексни са проблемите на българското висше образование, но един от важните въпроси, свързани със създаването на европейското образователно пространство и присъствието на България в него, е начинът, по който у нас
се възприема тристепенната структура на висшето образование
бакалавър-магистър-доктор. Въпреки че България въведе тристепенната структура на висше образование далеч преди прокламирането на Болонската декларация, претворяването на тази идея на практика беше извършено по чисто формален начин и без ясна представа за квалификационната характеристика на завършващите специалисти. Стремежът в максимална степен да се съхрани старата система доведе до императивната разпоредба на ЗВО, че бакалавърската степен трябва да бъде с продължителност 4 години. Сега сме изправени пред тежкото решение дали да се възприеме формулата 3+2+3 (3 години обучение за "бакалавър", 2 години за "магистър" и три години за "доктор"), или да се запази съществуващото положение 4+1+3, или да се приеме някакъв компромисен вариант.
Този проблем не е само български! В почти всяка европейска държава има дискусии по въпроса и идеята за тригодишно обучение на бакалаври не се посреща еднозначно. Последните изследвания за състоянието на висшето образование в Европа, оформени в доклади за тенденциите в развитието (Trend report) и хармонизирането (Tuning) на образователното пространство, очертават ясна тенденция - срокът на обучение за бакалаври се движи в границата 3 до 3.5 години (180 до 210 образователни кредита), като срокът от 4 години се счита за изключение. Срокът за подготовка на магистри е в границите от 1.5 до 2 години (90 до 120 кредита) и като изключение се възприема обучение на магистри с продължителност една година. Някои от най-новите закони за висше образование в европейските страни предписват по категоричен и еднозначен начин броя на кредитите, които водят до определена степен на висшето образование, съобразен с тези очертани тенденции. В повечето случаи обаче към въпроса се подхожда внимателно, като се дава свобода самите университети да решат този въпрос. Този подход би следвало да се приложи и у нас, за да могат тези висши училища, които се стремят към хармонизиране с тенденциите в Европа, да реформират образователния си процес.
Дълбокият замисъл на болонския процес е да се отговори адекватно на необходимостта, наложена от развитието на световната икономика и от
масовизацията на висшето образование,
като се разшири достъпът до висше образование и да се съкратят сроковете за обучение (цели, обслужвани от бакалавърската степен). Едновременно с това се запазва "елитарният" характер на висшето образование, което се съсредоточава в подготовката на магистри и доктори. Университети, които си поставят високата цел да бъдат водещи в научните изследвания, би следвало еднозначно да са заинтересовани от формулата 3+2+3, защото тя им осигурява възможност да работят по-продължително време с млади хора с по-висок потенциал, докато висши училища, които концентрират своето внимание само върху преподавателската дейност, ще бъдат заинтересовани от бакалаврите да се обучават 4 години.
При очертаващата се тенденция в Европа твърдото запазване на формулата 4+1+3 е свързано с риска
българските студенти да предпочетат обучението в чужбина,
където за три години и вероятно при много по-добри условия за обучение ще придобият степента "бакалавър". Освен това завършващите при нас магистри със срок на обучение 1 година няма да бъдат възприемани добре на европейския пазар на труда. Сега десетки хиляди български младежи се обучават в чужбина, броят на кандидатите за обучение в чужбина нараства експоненциално и ако продължаваме безхаберно да живеем с убеждението, че влизането на България в ЕС няма да създаде проблеми за нашите висши училища, ни очаква още по-сериозна образователна криза. А може би точно това ни е нужно, "за да ни дойде акълът в главата"!?
Причините за съпротивата срещу намаляване на срока за обучение на бакалаври са много: слабата подготовка на завършващите средно образование (но същите деца заминават за обучение в чужбина); носталгията по миналото; инерцията в мисленето; страхът от съкращаване на дисциплини и намаляване на аудиторната заетост, което ще се отрази на преподавателския състав; страх, че ще се намали субсидията към държавните висши училища, и др. Тези притеснения имат своите основания и следва внимателно да се анализират.
Що се отнася до финансирането на държавните висши училища, там и при сега съществуващите принципи за определяне на субсидията за държавните висши училища има възможност да се въведат подходящи коефициенти за обучение на бакалаври и магистри, така че висшето училище да не понесе "загуби", ако премине към формулата 3+2+3 или 3.5+1.5+3. Ако в ЗВО се премахне твърдото изискване бакалаври да се обучават за 4 години и се възприеме възможността периодът на обучение да бъде 3 - 4 години, тогава най - вероятно
недържавните висши училища бързо ще се ориентират
към по-кратки срокове, докато за държавните висши училища процесът ще зависи от финансовите механизми, по които ще се осъществява тяхното субсидиране, и от държавната политика за достъп до висше образование.
Съществува още едно основание, което изисква решителни стъпки от страна на законодателната и изпълнителната власт по отношение на образователните степени в системата на висшето образование. Става дума за степента "специалист". Тук проблемът не е в това, че степента не съществува в ЕС, а в това, че срокът за обучение е с продължителност 3 години и с това, поне формално, отговаря на изискванията за придобиване на бакалавърска степен. С основание колежите и обучаваните там студенти поставят въпроса за мястото на образователната степен "специалист" в системата на нашето висше образование, но този проблем не може да се реши, без да се преосмисли формулата 4+1+3. С промяната в подготовката на медицински сестри от степен "специалист" в степен "бакалавър" вече се допусна грешка, която води до ненужно удължаване на срока на обучение на 4 години вместо 3 до 3.5 години, каквато е обичайната практика в Европа.
Остава ни надеждата, че по един или друг начин членството в Европейския съюз ще ни принуди да се променим. Жалко е само, че сами не можем да намерим сили да преодолеем недостатъците си, които иначе добре съзнаваме.