Информират ни, че тази година отровните гъби са в многозначително изобилие. Повечето телевизии усърдно, почти сладострастно разказват за злополучни гъбари, платили за неопитност или лекомислие в последните дни. Гъбите са се превърнали в кошмар за "Бърза помощ" и строги предупреждения засипват гастрономите (или просто гладните), които биха се изкушили да посегнат към тях. Уж тази есен на повечето се появили нови двойници, уж сега и "добрите" екземпляри почнали да играят подли номера, та даже опитни гъбари падали в мрежата им. Гъбите са в настъпление в последно време. Защо пък точно тези дни и защо точно между изборите и балотажа - остава загадка. Обаче скритият текст в тези съобщения е съвсем четлив. Не ходете за гъби в неделя - гласи той, - идете да гласувате.

Може би затова един певец вместо за гъби, обяви, че ще иде за риба. Но това не е типичен случай. По време на избори народът не лови риба. Риба ловят партиите. Част от тях вече дадоха знак на електората си: всички за гъби...

Инак животът на българина си е като един нескончаем гъбарски излет: всеки ден трябва да избира между сладката гъба и отровната. Проблемът му е, че и в двата случая остава жив...

И продължава да се мъчи със своите водачи, които хладнокръвно го пращат за гъби. Защото живеем в демократична страна.



Без демократи обаче...



За гъби в гората - това е спасителна идея за партийните водачи. Те си имат гъбена рецепта: гъби и след гъбите - каша. А в една каша всичко се случва...

Така отровна може да е не само някоя подла гъба. Отровна може да е и самата рецепта...

И понеже българският избирател не е хванат от гората, той трябва незабавно да бъде пратен там. Защото и да отрони най-после мръсната дума "оставка", тя ще се чуе само от невинните и неизкушени горски обитатели. Думата "оставка" в България отдавна се употребява само в отрицателен смисъл и ако някой я произнася, то е винаги, за да обяви, че... не я подава. Или за да предупреди какви земетръсни последици ще има неговата оставка за страната и за нейното население.

Понякога на някого му искат оставката. Но просто не знаят как да му я вземат...

Думата е със затихващи функции и само определени изборни резултати я съживяват за малко. Така освен за демокрацията изборите имат някакво значение и за речника на българския език. За съжаление няма какво да съживи и освежи думи като



"съвест", "чест", "отговорност".



Те ще изчезнат...

Изборите не са фриволен сюжет от модерната драматургия. Те не допускат отворен финал. Там каквото има да се случи, се случва. Но понякога то всъщност се е случило много преди изборите. Приятелят ми Жоро Апломба е толкова отдаден на своите каламбури и зевзеклъци, че рядко можеш да го видиш сериозен. Вчера пиеше кафе на припек в градинката пред "Св. Седмочисленици" замислен, направо притеснен: "Тъжен кастинг, братче. Представи си само, че на Първанов това му беше не първият, а вторият мандат. Кой от тия бледи афиши щеше да ни оглави? "

Представих си "афишите": сега ще ни гледат от стените с години. (Лепилото по избори си го бива.) Случвало се е да ги срещам след време по улиците и да се питам тоя пък къде съм го виждал. Извехтял, върнал се в анонимността си, забравил дори, че е бил кандидат за държавен глава. Крачи по тротоара и през цялото време се оглежда дали някой го разпознава. Или пък друго: изправил се човекът пред собствения си афиш и се съзерцава ли, съзерцава. Почти като в страхотния образ от стихотворението на Далчев:



рекламата чете реклама



Но днешният избирател вече има набито око. Той помни как на главата му се учеха да бръснат ухилени самодейци. И видя, че нищо не научиха в занаята: освен да се излагат. Вече разпознава баналните чираци, както и подставените лица. Разбра, че сам трябва да пази лицето си - в това число и от партиите.

Би било полезно през годините самите партии да спират понякога пред избелелите афиши. И въобще, денят за размисъл на партиите не трябва да е преди изборите, а след. Тогава може би нямаше да пробват да натирят електората си за гъби. Малко размисъл щеше да ги предпази от това. Защото инак се разкрива, че живеем в една демокрация без демократи.

Изглежда, е възможно и това: нещо като колбаси без месо и кашкавал без мляко, нещо като кафе "Инка", като забравените "соеви блокчета" от купонните времена. Някаква соева демокрация, пробутвана вместо истинския продукт. Толкова диетична, че нацията отслабва до скелетно състояние, изгубва сили за прелом, за съзидание, за успех. Демокрация, при която не се гласува? Това ще е сбъдване на най-кошмарните ни подозрения. Но, разбира се, само ако идем за гъби...