Промените, които трябва да настъпят, най-общо могат да се сведат до следните ходове:
- държавните дружества се вадят от директното ръководство на министерствата;
- създава се специален фонд, който управлява цялата държавна собственост, и част от дружествата се листват на фондовия пазар;
- създава се смесена собственост на управление в някои от дружествата.
Това по думите на министър Овчаров би имало следните ефекти:
- държавата се освобождава от директното дирижиране на мениджърите, което прави сега;
- увеличава се прозрачността при управлението на дружествата;
- намаляват "далаверите" в държавните предприятия.
Доколко целесъобразни и въобще адекватни ли са предложените мерки и дали те реално биха допринесли за по-ефективното управление на държавната собственост?
Нека разгледаме фактите. Към края на септември 2006 г. държавното участие в търговски дружества е следното:
Таблица 1
Търговски дружества с държавно участие в капитала
| 1. дружества извън забранителния списък за приватизация: | 479 |
| - с мажоритарен дял | 54 |
| - с миноритарен дял | 425 |
| 2. дружества, включени в забранителния списък | 115 |
| Общо | 594* |
Източник: Агенция за приватизация
* Общият брой е реално по-голям, тъй като тук не са включени новообразуваните дружества или обособени части в резултат на преструктуриране на съществуващи държавни предприятия или на разтрогнати приватизационни договори.
Според действащото законодателство собственици на държавните предприятия или на дялове от тях са отделните министерства. Функцията на принципал се изпълнява от ресорния министър. С други думи всеки министър носи отговорност за компаниите, които са към неговото ведомство.
Така е постигната задоволителна децентрализация при вземането на решения и управлението на собствеността. Това е необходимата предпоставка за по-голяма прозрачност, по-ефективен контрол и по-правилни решения. Абстрахираме се от факта, че решенията са административни и засягат активи, които не са лична собственост на вземащите решения, което директно предполага определена неефективност.
Сега министър Овчаров предлага дяловете на държавата в повече от 600 предприятия да бъдат прехвърлени в специален фонд, който да ги управлява на централизиран принцип. Два от посочените от него крайни ефекта - повече прозрачност и по-малко "далавери", обаче няма как да се случат. Колкото по-централизирано действа една система, толкова по-малка е нейната прозрачност, от което логично идват повече корупция, икономически необосновани решения и неефективност.
По отношение на предвидената "промяна" - част от дружествата да се листват на фондовата борса, трябва да се каже, че и сега акции на държавни предприятия се търгуват на БФБ - София ("Булгартабак холдинг" АД, "Благоевград-БТ" АД и др.), и това е принципно напълно възможно за всички останали. Създаването на централизирана структура за тази цел очевидно е абсолютно ненужно.
Що се отнася до смесената форма на управление на държавните предприятия, тя и в момента е факт (виж табл. 1). В 425 дружества държавата има миноритарен дял, а в 54 - мажоритарен, като този дял не е задължително да покрива 100% от собствеността.
Един от потенциалните ефекти след изваждането на цялата собственост от отделните министерства според министър Овчаров е, че държавата няма да има възможност повече
да се намесва в работата на мениджърите
в преследването на определени политически цели. Това обаче не е вярно, защото ръководителите пак ще се назначават от представител на държавата и в по-малка или по-голяма степен ще зависят от неговата воля. Идеята на г-н Овчаров е, че всички други ведомства освен неговото ще се откажат да представляват държавата и всички дружества ще бъдат централизирани в един фонд, който ще е подчинен на министерството на икономиката. Това съвсем не значи, че държавата няма как да се намесва. Напротив, дори може да се очаква още по-голяма ефективна политическа намеса в работата на мениджърите, включително и като се подменят изцяло членовете на бордовете.
Всичко останало, споделено от министър Овчаров пред медиите, е по-скоро неясно и противоречиво: "мениджърите няма да са директни ръководители", "мениджърите ще са държатели на акциите", "държавата трудно ще налага еднолични решения". Това логично повдига следните въпроси: ако мениджърите няма да ръководят директно, тогава кой ще го прави?; ако те са и държатели и на акциите, те стават и собственици, следователно предприятието вече не е държавно; защо да е трудно на държавата да налага еднолични решения, след като тя ще назначава и освобождава ръководния персонал; и как тя би правила това, ако не притежава собствеността, т.е. акциите?
А какво ще стане с приватизацията?
Министър Овчаров винаги е бил привърженик на държавната собственост. От изказванията му сега не се разбира, ако се създаде централизираната структура за управление, как и дали изобщо следва да се приватизира това, което вече е включено в плана за работа на Агенцията за приватизация за 2006 г., а и след това.
Според Закона за приватизация и следприватизационен контрол цялата дейност по продажбата на държавното участие в предприятията е съсредоточена в АП, която има статут на администрация към Министерския съвет. Ако идеята на г-н Овчаров се осъществи, вероятно ще се наложат и определени структурни промени, а защо не и закриване на АП.
В момента са налице достатъчно добри и работещи процедури за приватизация на държавни предприятия или участия - публичен конкурс, публичен търг, приватизация през фондовата борса. Едва ли едно ведомство - фонд или друго, би се справило с по-нататъшната приватизация по-ефективно и прозрачно, отколкото е в момента. Ако, разбира се, въобще ще има приватизация.
Точно обратното - концентрирането на правото за вземане на решения по всички казуси на едно място би имало като резултат непрозрачност,
корупция и лично облагодетелстване
Общото впечатление от изказванията на министъра на икономиката е, че се правят опити дискусията и решенията да се прехвърлят от всепризнатата неефективност при държавното стопанисване на активи към формата на това стопанисване и лицата, които взимат съответните решения. Което обаче няма да реши същностните проблеми и най-вероятно ще ги задълбочи.
Прехвърлянето на цялата държавна собственост и нейното управление в едно-единствено звено, както и евентуален отказ от по-нататъшна приватизация не може да има положителен ефект върху икономиката. Признаваните и от самия Румен Овчаров недостатъци при държавното управление на собствеността като "неефективност", "далавери" и прочие могат да се решат единствено чрез методите на бързата и прозрачна приватизация, каквито и в момента съществуват.












