Обременени от някогашната любов на фигури със съмнителна репутация и добре развита мускулатура, лимузините от бизнес класа вече изглеждат по-примамливо предложение за обикновения купувач. Употребяван седан от такава категория струва колкото нова малолитражка, изисква доста средства за поддръжка и представлява всичко друго, но не и особено практичен избор. Към негативната страна на баланса трябва да се прибавят високите цени на застраховките, вечният дефицит на места за паркиране и по-особеното отношение на правоохранителните органи. Колкото и старателно да бъде потискано обаче, изкушението от качествата на такъв автомобил винаги остава. Сигурността, комфортът и скоростта си имат цена. Качествата и недостатъците на някои от най-престижните модели в горния сегмент на средния клас подсказват дали си заслужава да бъде платена.



BMW 5 Е39 (1996-2003)

Мнозина специалисти отдават сравнително слабите продажби на предишната пета серия на БМВ на прекалено сдържания дизайн. Във всеки случай Е39 не можа да повтори фурора на предшественика си и липсата на експресивна външност едва ли носи цялата вина за това. Моделът успя да се пребори с някои от слабостите на Е34, други продължиха да издевателстват над портфейлите на собствениците. Добър пример за финансовия терор дават цената на алуминиевите компоненти на окачването и честота, с която се налага да се сменят в български условия.

Петата серия обаче винаги е била по-скоро спортен автомобил в тялото на бизнес седан, отколкото луксозна лимузина. Почитателите на модела знаят това и са готови да се съобразяват с особеностите му. Друг е въпросът, че концентриран баварски инженеринг с такъв магнитуд не е нито по джоба, нито по вкуса на всеки.



Двигатели:

1991 см3 - 150 к.с.

2171 см3 - 170 к.с.

2494 см3 - 192 к.с. (препоръчва се)

2793 см3 - 193 к.с.

2979 см3 - 231 к.с.

3498 см3 - 235/245 к.с.

4398 см3 - 286 к.с.

4941 см3 - 400 к.с.

1951 см3 D - 136 к.с.

2498 см3 D - 143 к.с. (препоръчва се)

2926 см3 D - 184/193 к.с.



Слаби места: капризна електроника и електрооборудване; течове от охладителната система, скоростната кутия и мотора; тежки последици при прегряване на двигателя; износени шарнирни връзки на карданните валове; амортизиран съединител; силно износена и изключително скъпа за сервизиране ходова част; дефекти на горивните помпи; своенравно поведение на мокра и заснежена пътна настилка.



Силни страни: широка гама от великолепни двигатели; прецизна кормилна уредба; отлично качество на изработката; "жилаво" шаси, настроено за активен стил на шофиране и много висока устойчивост на усукване.



"Хонда" Legend (1996-2004)

Проектиран и пригоден да посрещне най-вече изискванията на американския купувач, флагманът на японската марка внася повече цвят в гамата, отколкото приходи от продажбите си в Европа. В Щатите носи емблемата на "Акюра" и се конкурира с еквивалентните седани на "Лексъс" и "Инфинити". На Стария континент обаче този престижен триумвират все още няма нужната тежест. Отгоре на всичко заради произхода на автомобила цената го изправя лице в лице с най-скъпите модели в класа. Това го обрича на пълно безразличие от страна на европейската публика, за която "Мазда" просто не може да струва повече от "Мерцедес-Бенц" с аналогична моторизация.

Безумната цена на японската лимузина обаче си има обяснение и малкото собственици на Legend знаят добре това. Флагманът на "Хонда" не разчита на разнообразие от модификации. Вместо това се предлага само една версия, но тя събира в едно всичко, което истинският седан от бизнес класа трябва да притежава - мощен двигател, разточително оборудване и безупречно качество на изработка. Когато към тях се добави едно от най-високите нива на надеждност изобщо, тортата се сдобива с глазура.



Двигатели:

3474 см3 - 205/208 к.с.



Слаби места: безобразно висока цена; моделът се предлага само с един двигател; кратък живот на акумулатора; дефекти на генератора; износен съединител; дефекти на автоматичните трансмисии; неравномерно разпределение на спирачното усилие; скъпи и дефицитни резервни части.



Силни страни: богато серийно оборудване; превъзходно качество на изработката; надеждна механика.



"Мерцедес-Бенц" E-klasse (1995-2002)

Историята на "Мерцедес-Бенц" помни не един и два случая, в които нови модели са правили фалстарт. Двукратният дебют на W124 през 1984-та и скандинавските лупинги на дребосъка А-klasse отдавна илюстрират казуси в учебниците по кризисен мениджмънт. През 1995 г. обаче шефовете в Щутгарт нямаха готово решение за противоречивия прием, който публиката устрои на новия бизнес седан на марката. Технически проблеми, разбира се, имаше, но по-тревожни бяха отзивите за външността на модела, кръстен почти моментално Очиларката.

Единадесет години по-късно стилистичните решения вече нямат особено значение. Конструктивните недостатъци обаче не зависят от индивидуалния вкус. За купувачите на вторичния пазар се оказа много по-важна констатацията на германските технически служби, че Очиларката ръждясва. Звучи богохулно, но явно може да се случи дори на "Мерцедес-Бенц". Добрата новина е, че проблемът има по-скоро козметичен характер, а E-klasse W210 си остава чистокръвен "мерджан" по всички останали критерии.



Двигатели:

1998 см3 - 136/163 к.с.

2295 см3 - 150 к.с. (препоръчва се)

2397 см3 - 170 к.с.

2597 см3 - 170 к.с.

2799 см3 - 193/204 к.с.

3199 см3 - 220/224 к.с.

4196 см3 - 279 к.с.

4266 см3 - 279 к.с.

4973 см3 - 347 к.с.

5439 см3 - 354 к.с.

2148 см3 D - 115/143 к.с. (препоръчва се)

2151 см3 D - 102/125 к.с.

2155 см3 D - 95 к.с.

2685 см3 D - 170 к.с.

2874 см3 D - 129 к.с.

2996 см3 D - 136/177 к.с.

3222 см3 D - 197 к.с.



Слаби места: незадоволителна антикорозионна подготовка; противоречив дизайн; забележки към подбора на някои от материалите в салона; загуба на масло от диференциала; повреди на генератора; неизправности по електрическата инсталация; дефекти на автоматичните скоростни кутии в колите, произведени през 1997-1998 г.



Силни страни: уникално разнообразие от модификации и версии; еталонно качество на изработката; солидна ходова част; неподражаемо комфортна возия; механика с огромен ресурс; стабилни цени на вторичния пазар; марка с абсолютно непоклатим имидж.



"Ауди" А6 (1997-2004)

Борбата на "Ауди" за разбиването на двуполюсния германски модел отне близо три десетилетия. Толкова години разделиха първото поколение на модела 100 от 1968-а и наследника му А6. Макар да бяха декларирали намеренията си за парче от баницата на "Мерцедес-Бенц" и БМВ още през 80-те, инженерите от Инголщад постигнаха реален успех именно с "шестицата".

Комфортът несъмнено е на страната на "Мерцедес-Бенц", а динамиката и утоляването на спортни амбиции са силата на БМВ, макар че последното твърдение подлежи на сериозно оспорване предвид гамата от двигатели на А6. Инголщадският седан печели пред тевтонските си съперници със съчетанието от качества, онагледено с лека ирония от телевизионната реклама, в която окачени на стената ключове от преки конкуренти образуват емблемата на "Ауди". Дизайн, напредничави технологии, мощност, качество на изработката и имидж - А6 притежава достатъчно от всички черти на идеалния седан от бизнес класа, съчетани с отлична надеждност.



Двигатели:

1781 см3 - 125/150 к.с. (препоръчва се)

1984 см3 - 130 к.с.

2393 см3 - 165/170 к.с.

2671 см3 - 230/250 к.с.

2771 см3 - 193 к.с.

2976 см3 - 220 к.с.

4172 см3 - 300/340/450/480 к.с.

1896 см3 D - 110/115/130 к.с.

2496 см3 D - 150/155/163/180 к.с. (препоръчва се)



Слаби места: хлабини в предния мост; амортизирано окачване отпред при седаните и отзад при комбитата; износени спирачки; откази на централното заключване, електрическите стъкла и подгряването на седалките; течове на масло от гарнитурите на двигателя; чувствителен ангренажен ремък на дизеловите модификации; дефекти на горивните помпи и въздушните дебитомери.



Силни страни: безупречна антикорозионна защита; изключително високо качество на изработката; икономични и мощни турбодизелови двигатели; стабилно пътно поведение във всякакви условия; конкурентна цена.



"Сааб" 9-5 (1997-2005)

Дебютът на 9-5 преди близо десет години бе съпроводен с лоши предчувствия у почитателите на шведската марка. Унифицирането на шведската продукция с тази на "Опел" под доволния бащински поглед на "Дженерал Мотърс" предизвикваше всичко друго, но не и възторг сред заклетите "саабаджии", които имаха основателни притеснения за елитарността на марката. В първите месеци от производството си новият модел действително подхрани тези опасения с някои детски болести, но в Тролхатан бързо взеха мерки за лечението им.

Единственото, което пречи на 9-5 да се нарече стопроцентов "Сааб", е липсата на версия хечбек. Всичко останало в шведския изтребител обаче оправдава емблемата на предния капак - като се започне със самобитните решения във външния дизайн и архитектурата на салона и се стигне до уникалния конструкторски подход на шведските двигателостроители. По повод постиженията им би било достатъчно да се спомене, че в режим на доускорение някои от модификациите на 9-5 показват по-добри резултати от "Порше" 911. Сърцата топли и фактът, че моделът демонстрира отлична надеждност в статистиките за повреди и неизправности.



Двигатели:

1985 см3 - 150 к.с.

2290 см3 - 170/185/220/230/250/305 к.с. (препоръчва се)

2962 см3 - 200 к.с.

2171 см3 D - 120 к.с.

2958 см3 D - 176 к.с.



Слаби места: дефекти на турбокомпресорите; силно износени спирачки; повреди на запалителната система Trionic; течове на масло от двигателя и трансмисията.



Силни страни: превъзходно качество на изработката; богато серийно оборудване; турбодвигатели с почти невероятни експлоатационни характеристики.



"Волво" S80 (1998-2006)

Десетилетия наред понятията "Волво" и "кашон" попадаха в един и същи синонимен ред. S80 бе създаден, за да разбие този стереотип, който хвърляше дебела сянка върху иначе солидното реноме на скандинавската марка. Шведът стана първият сериен автомобил с напречно разположен редови шестцилиндров двигател, което позволи да се съчетаят просторът в купето и динамиката под предния капак, без да се налагат жертви с едното или другото. Най-радикални промени обаче претърпяха формите на голямото "Волво". То "заглади косъма" и се впусна да краде клиенти от германската конкуренция.

Дали защото компанията мина под шапката на "Форд", или заради прекомерно завишените очаквания, S80 отбеляза крачка назад по отношение на качеството и надеждността в сравнение с ръбатите си предтечи. Собственици на модела се оплакват от множество дребни и по-сериозни неизправности, които поставят под въпрос адекватността на цените на употребяваните екземпляри.



Двигатели:

1984 см3 - 163/180 к.с.

2435 см3 - 140/170/200 к.с.

2521 см3 - 210 к.с.

2783 см3 - 272 к.с.

2922 см3 - 196/200/204/272 к.с. (препоръчва се)

2401 см3 D - 130 к.с.

2461 см4 D - 140/163 к.с (препоръчва се)



Слаби места: незадоволително по стандартите на класа качество на сглобката в интериора; проблемни маслени и водни помпи; повреди на турбокомпресорите; дефекти на автоматичните скоростни кутии; капризна бордова електроника; амортизирана ходова част; износени накрайници на кормилните щанги.



Силни страни: един от най-просторните салони в класа; солидна каросерия с отлична антикорозионна подготовка; икономичен и мощен 2,5-литров турбодизел.



Цени на шест от най-престижните модели от горния сегмент на средния клас на възраст до 7 години в зависимост от модификацията:*

"Ауди" А6, 1999 г. : 16 200 - 22 500 лв. (нов: 38 346 - 50 608 лв.)

BMW 5, 1999 г.: 21 800 - 51 000 лв. (нов: 62 070 - 143 570 лв.)

"Хонда" Legend, 1999 г.: 28 000 - 28 200 лв. (нов: 91 802 - 85 400 лв.)

"Мерцедес-Бенц" E-klasse, 1999 г.: 24 900 - 52 000 лв. (нов: 61 208 - 121 858 лв.)**

"Сааб" 9-5, 1999 г.: 21 100 - 31 800 лв. (нов: 55 730 - 80 068 лв.)

"Волво" S80, 1999 г.: 21 600 - 34 200 лв. (нов: 59 300 - 87 400 лв.)

* По данни от "Ойротакс Шваке"

** Без AMG-модификациите



Резултати от краш-тестовете по данни от http://www.crashtest.com за пасивна безопасност:

"Ауди" А6 - 3/5

BMW 5 - 4/5

"Хонда" Legend - 4/5

"Мерцедес-Бенц" E-klasse - 3/5 (след 1998 г. - 4/5)

"Сааб" 9-5 - 4/5

"Волво" S80 - 4/5