Непоколебимо оптимистичната за Ирак американска администрация започна да се пропуква. Неизказвани преди страхове за гражданска война, победа на бунтовниците, намеса на Иран чрез шиитските милиции, дори "балканизация" на Ирак сега се изказват на висок глас. Начело в списъка с налични възможности е превръщането на Ирак във



федерална държава



Всъщност няма друг избор, ако страната трябва да оцелее в сегашните си граници. Федералното бъдеще на Ирак вече е залегнало в конституцията, която позволява формирането на райони, нищо че не посочва какви. Иракски Кюрдистан и в момента съществува със свое собствено правителство и законодателство. В подкрепа на федералистките тенденции е фактът, че се прехвърля отговорността за управление, макар и хаотично, на местните сили. Обединената държава е на ръба на разпадането, ако това вече не е станало. Изглежда обаче коалицията продължава да се притеснява от приемане на план за федерация като средство за запазване целостта на страната, въпреки че иракският парламент (доминиран от шиити и кюрди) прие закон по-рано този месец, който позволява формирането на федерални райони. Законът, който не бе подкрепен от сунитите, ще бъде преразгледан през следващите 18 месеца, за да приобщи и тях. Така че следващата година и половина е важна за федералния модел, който да бъде приемлив за мнозинството иракчани. Няколко видни наблюдатели, особено в САЩ, предложиха разделяне на страната на три.

Показани бяха карти с ясно очертан Кюрдистан на север, с доминиран от шиитите юг и със сунитска централна зона. Но ако намерението е да се гради стабилна политическа система, разделянето на три района не е добро. То би означавало, че политическият процес ще бъде доминиран от кюрдите и шиитите (както е сега) за сметка на сунините, освен ако всеки район не получи право на вето, което пък от своя страна ще направи почти невъзможно постигането на какъвто и да било напредък. Разделянето на три няма да реши и най-острия в момента проблем - гражданската война в Багдад.



Какви са алтернативите?



Районите трябва да са способни да извършат демократичен преход без страх от етническо и религиозно съперничество. Населението трябва да види, че сигурността се подобрява чувствително. Всеки район трябва да получи равен и справедлив дял от ресурсите. И накрая, те трябва да участват в смислен политически процес, който дава резултати за всички. Когато тези изисквания бъдат взети предвид, решението за три района може да създаде повече проблеми, отколкото да реши. Но ако се изработи план за пет района, тогава шансовете за успех изглеждат по-реални.

При този модел може да има два шиитски района на юг - един около Басра и друг около свещените градове. Кюрдистан и сунитският район си остават, а Багдад и предградията му формират пети район. При такова разделяне всеки район ще трябва да гради съюзи и да поема ангажименти, за да постигне своите конкретни цели.

Въпросът как да се подходи с



неравномерно разпределеното нефтено богатство



на Ирак ще бъде ключов. Но сегашната конституция предвижда централното правителство да продължи да бъде отговорно за съществуващите нефтени полета, като регионалните правителства поемат отговорност за разработването на нови находища. Няма механизъм за равномерно преразпределяне на приходите. Напрежението между Кюрдистан и Багдад е високо поради разногласията точно по този въпрос. Ако не се върви към федерализъм, кюрдите ще поискат да се отделят. Без местни решения на местните проблеми шиитско-сунитският конфликт може само да се влоши, което ще доведе до хаотично разчленяване на Ирак. Внимателно обмислена федерална система е последният и единствен шанс за запазването целостта на Ирак при липсата на диктатор от калибъра на Саддам Хюсеин.