Както е тръгнало, след 2 години Георги Първанов ще бъде обявен за цар, а след пет години ще бъде коронясан за император на българи и роми. Тогава турците ще го признаят за Ататюрк.

Това не е шега.

Освободен от неминуемото напрежение около изборите, още в неделя вечерта Първанов грейна в нова, благородна светлина - човекът дишаше по-леко и гледаше по-надалеч. Убийствената победа му подейства като "Ред бул" - даде му криле - и няма как да е иначе, след като 2 млн. души лично туриха кръстче пред името му. В България днес няма човек с такава огромна обществена подкрепа и това го прави царствено уникален. В далечните години, когато се ковеше демокрацията, Желю Желев взе много, много повече гласове, отколкото Първанов в неделя, но тогава времената бяха други - бяха политизирани до безобразие, хората гласуваха, имаше реален избор. Тогава дори Велко Вълканов взе повече, отколкото Първанов в неделя. Но сега, когато всички мразят политиците, постижението на президента безспорно блести.



Блясък обаче е на път да заслепи Първанов



Президентът влиза във втория си мандат. Вторите президентски мандати са уникални не само с факта, че са последни. По време на втория си мандат всеки действащ държавен глава се чувства далеч по-свободен да действа, да критикува и да изисква, тъй като отпада дежурната потребност да се съобразява с политическите реалности. Кой каза: "Вторият мандат е по-силният, най-малкото защото той не е обременен от очаквания, и на президента по-малко му тежи необходимостта да се съобразява с една или с друга политическа сила"? Първанов го каза в нощта след вота.

"На мен рейтингът никак няма да ми трябва оттук нататък", научнопопулярно обясни още Георги Първанов в презентацията на новия си мандат. И е прав. И тъй като рейтинг не му трябва, той наистина може да изпълни първата си заявка - да бъде по-критичен към парламентарното мнозинство и към изпълнителната власт.

Вторият мандат на Първанов няма да прилича на първия.



Еманципираният президент



вече говори по нов начин: "Не може да се смята, че заради това, че съм съпричастен към създаването на правителството, веднъж завинаги е решен въпросът за подкрепата ми".

Първанов ще го направи - предстоят пет години, в които зашеметеният от доверието държавен глава ще бъде все по-реален фактор в българската политика. Вероятно предстоят години, в които Първанов ще танцува по ръба на президентските си пълномощия. И тъй като тези правомощия са пренебрежимо малки, а бюлетините бяха толкова много, Първанов все по-отчетливо ще настоява за разширяване на функционалния си ареал. Защото е хубаво да бъдеш цар, но още по-хубаво е да не бъдеш бутафорен владетел.



Подпрян на народната любов,



Първанов сам повдигна брадясващата от години тема за разширяване на президентските правомощия - с ясното съзнание, че за целта трябва да се промени конституцията, да се мине през тромавата процедура на Велико народно събрание. Той повдигна темата, въпреки че дори хората в собствената му коалиция имат сериозни възражения. Засега Първанов говори за разширяване на пълномощия, които трудно ще нарушат цялата налична концепция за взаимодействие между властите - той иска да свиква референдуми и ветото му да тежи повече пред НС. Но никой не би се учудил, ако през очертаващия се дълъг мандат той все по-отчетливо започне да настоява за правомощия, които биха превърнали България в президентска република. Нали политиците са нескопосани, нали него хората го обичат... Що пък не.

Много е важно какъв прочит на изборните резултати ще направи самият президент. През последната седмица твърде много хора се опитваха да го представят като спасител на нацията, като



свети Георги, който уби ламята Сидеров



Лидерът на "Атака" бе нарисуван с възможно най-тъмните цветове, които има в палитрата - ще върне България назад, ще убие циганите, мрази майка си, Митето е еди-какъв си..., и на тоя мрачен фон Първанов трябваше да грейне в ярка светлина. Така и стана.

Възможно е кохортата от ласкатели, които следват политическия триумвират от регенти, да объркат президентските представи за реалност. Тези хора вече палят свещи пред иконата и подчертават наляво-надясно не само историческата монументалност на победата, но и по-конкретни глупости от рода на: "Първанов иззе дори и дясната кауза..."

Резултатите от президентските избори не са проекция на политическото представителство в страната. Та в този вот участва фалшив десен кандидат и групи неорганизирани десни граждани, доведени от лидерите си до истерия. В тези избори не участваха със самостоятелни кандидатури две от трите основни партии в страната - ДПС и особено НДСВ. В тези избори не участва най-рейтинговият политик - Бойко Борисов.

Гласовете за Първанов не са само гласове за статуквото. Вотът бе твърде, твърде комплексен. И колкото бе фалшиво сравнението на Сидеров между резултатите на "Атака" от 2005 г. и неговите от 2006 г., толкова е фалшиво прехвърлянето на подкрепата за Първанов като рамо за тройната коалиция.

При тези резултати очевидно е, че



предстоят безметежни години за властта



Капацитетът и структурата на партиите ясно показват, че местните избори догодина не могат да бъдат индикатор за сериозна промяна на обществените нагласи - в този смисъл по-ярък индикатор може да бъде вотът за евродепутати.

В монолитността на властта няма нищо лошо. Напротив, в години на преход е далеч по-добре да имаш силна власт, ясна воля, а не поредици от демократични политически кризи.

Липсата на дебат обаче е убийствена за демокрацията. Когато десните не могат да намерят нови цели, а предводителите на озлобените и огорчените не могат да намерят нови решения, то цялата отговорност за бъдещето на страната пада върху шепа мъже. Първанов е един от тях. Затова е изключително важно този човек да не се схваща като цар, а като отговорен политик.