Политическата апатия на сърбите на референдума за конституцията стресна Белград, който си мислеше, че народът ще рипне да брани целостта на Сърбия. В неделя премиерът Воислав Кощуница отчаяно призоваваше по радиото и телевизията сънародниците си да проявят патриотичния си дълг и да излязат да гласуват поне на свечеряване. В преамбюла на проектодокумента областта Космет (Косово и Метохия), която на практика бе откъсната от Сърбия след операциите на НАТО през 1999 г. и оттогава е протекторат на ООН, е определена като "неделима част от територията на Сърбия", но с "широка автономия".

Основният закон, който бе изготвен само за месец и половина, лепи парчета от раздробената сръбска мозайка под формалното върховенство на закона. Официално новата конституция стана необходимост, след като Сърбия се оказа самотна в остатъчната Югославия, напусната на 21 май и от Черна гора. Белград просто трябваше да затвори последен вратата на отправилата се към историята федерация и да излезе на чист въздух също като независима държава..

Никой от управляващите не се постара да обясни смислено на електората



защо е необходим този референдум



Направен бе плах опит да бъде представен едва ли не като последната и решителна битка на сърбите за Косово. Този път обаче бойната тръба от Косово поле прозвуча фалшиво.

В отговор последва "наказателен вот", предизвикан от умората на народа. Сърбинът се почеса по врата, като си спомни многото неизпълнени обещания на своите политически лидери. В събота, през първия ден на референдума, излязоха едва 17,81% от избирателите, а в неделя през деня броят им нарасна до 42%. Наложи се намеса и на президента Борис Тадич, който отправи настойчив призив към гражданите в последните часове преди затварянето на изборните бюра да си направят труда и да пуснат бюлетина. Трябваше да се съберат гласовете поне на половината електорат, за да се смята референдумът за валиден.

Едва ли вопълът на държавния глава е размекнал сърцата на сърдитите сърби, но белградските медии вчера повтаряха с облекчение, че новата конституция на Сърбия е одобрена от 52,31% от регистрираните избиратели. Избирателната активност е подскочила до 54,19 на сто. Сякаш народът се вдъхнови от уверенията на медиите, че скоро ще има друга възможност за наказателен вот, защото след този референдум предсрочните парламентарни избори стават неизбежни. Така той си запази правото да вдигне червени картони на всички партии и политици, които не са оправдали доверието му.

Белград разчита да използва резултатите от референдума като



аргумент при пазарлъците със Запада,



който бърза до края на 2006 да украси Косово със статут на независима държава. Ако електоратът бе подкрепил по-активно проекта за конституция, сръбските власти по-твърдо можеха да се позоват на волята на гражданите да защитят демократично териториалната цялостност на страната. Разбира се, те не разчитаха да видят пред урните албанците от Косово и тяхната рода от Южна Сърбия. Но поведението на унгарското малцинство в автономната сръбска област Войводина им се видя коварно. Те си гледат своите интереси и все правят усилия да разхлабят връзката си с Белград, за да се хвърлят в обятията на Будапеща, която ги мами с европейска перспектива. Пламенен вот дадоха единствено сърбите в Косово, които проявиха най-високата избирателна активност, надявайки се отчаяно, че могат да променят нещата.

Вече за всички е ясно, че запазването на Косово в състава на Сърбия е невъзможно. Белград пропусна възможността да преговаря за разделянето на Косово на голяма албанска и малка сръбска част на север. Сега Западът се обявява категорично против разделянето на Косово, но заедно с това търси елегантна формула за отделянето му. За да подслади горчивия хап за Белград, редовно му напомня, че води с него консултации за кандидатстване в ЕС, но заедно с Косово.

Нещо повече - говорителят на мисията на ООН в Косово Нирадж Сингх подчерта, че "мисията не подкрепя провеждането на референдума на територията на областта, но и няма да пречи на процеса на гласуване.



Референдумът няма да окаже никакво влияние



на преговорите за статута на Косово, които се водят с посредничеството на специалния представител на ООН Марти Ахтисаари.

Чрез своя специален представител на преговорите за статута на областта Франк Визнер Вашингтон също обяви, че референдумът не може да повлияе на процеса за определяне на статута на областта, защото суверенитетът на Сърбия над Косово се е променил още при приемането през 1999 г. на резолюция 1244 на ООН.

Избирателите в Сърбия пък показаха, че и с Косово, и без Косово искат да знаят какво ще направят управляващите, за да подобрят живота им, който вече 15 години тече в международна изолация.