И докато десните затъват все повече в последиците от поредния изборен провал, в левицата цари нескрита радост от смазващата победа на Георги Първанов и преизбирането му за президент. Червените лидери самодоволно веят алени знамена от последното стъпало на стълбицата на общественото доверие.

Дали обаче президентските избори носят след себе си пълен комфорт на статуквото? Дали победата на Георги Първанов автоматично означава победа и на управляващата тройна коалиция? Дали голямата мобилизация на електората на БСП дава основание за легитимиране и на действията на червените в изпълнителната власт? И най-накрая - дали победата вчера ще направи още по-монолитна червената партия, или ще се случи точно обратното - партията ще бъде залята от проблемите, които бяха неглижирани преди месеци в името на общата цел - победата на президентските избори?

Безспорният успех на Първанов моментално даде повод на социолози и политолози да прогнозират, че голямата подкрепа за него означава



зелен светофар за реализиране на пълен мандат



на кабинета на БСП, НДСВ и ДПС. Анализите се движат и по логиката - щом президентът е архитект на тройната коалиция и това бе основното обвинение към него по време на кампанията, а сега го преизбират, значи печели и самата коалиция. Или по-кратко казано - гласуването за Първанов е вот на доверие за правителството.

Последното твърдение е доста съмнително. След изборите едва ли някой се пита кога ще падне правителството, но да кажеш, че то се е закрепило заради процентите на Първанов е доста преувеличено. За това говори не само разнородната подкрепа, която получи Първанов, но и фактите - 60% от избирателите изобщо не отидоха да гласуват, а тези, които отидоха до урните, нямаха особено голям избор. Нямаше кой знае каква алтернатива нито на Първанов, нито на партиите, които го подкрепят и затова няма как да се твърди, че хората са ръкопляскали на БСП, ДПС и НДСВ.

Вярно, че ДПС е увеличило подкрепата си в Турция в сравнение с гласовете, които получи движението на последните президентски избори. Вярно е, че червените избиратели, подкрепили президента, са повече от тези, които дадоха гласа си за БСП миналата година. Но е нелепо и заблуждаващо да се слага знак за равенство между бюлетини, пуснати на мажоритарен вот, и такива за партии.

Дори и да приемем, че БСП е увеличила подкрепата си, то това нарастване на доверието ще бъде с краткосрочен ефект. На БСП й се налага да предприема десни политики, което няма как да не се отрази на отношенията й с нейния ляв електорат. Както каза един анализатор: "Електоратът на БСП е всъщност



една "Атака", но без расисткия елемент"



Е, няма как този електорат да се радва на десни мерки.

Покрай мобилизацията около президентския вот и заради постигнатото членство от 1 януари 2007 г. в ЕС този основен проблем на БСП е туширан. Но еуфорията и от изборите, и от членството ще отмине и в партията вероятно ще се появят нови центробежни сили. Да, опозицията в левицата не е силна. Да, тя предимно ще мърмори и едва ли нейното присъствие ще доведе до разпад най-голямата партия у нас. Но опозицията ще клати лодката и ще принуждава ръководството на партията да се съобразява с това.

Има и нещо друго - на БСП й предстои тежък конгрес, на който трябва да промени програмата и устава си. Голяма битка ще падне



заради една-единствена дума - "социалдемокрация"



Голяма част от левите все още скачат като ужилени само като чуят, че "БСП се социалдемократизирала". А намерението е това да бъде записано както в новата програма, така и в новия устав на партията. Само това ще бъде достатъчна причина т.нар. ляво крило в БСП да атакува действията на своите във властта.

Левицата има проблем и с коалиционните си партньори. Например с Политическо движение "Социалдемократи", което вече даде заявка за самостоятелно участие на местните избори, а и на тези за евродепутати. Този коалиционен партньор излъчва и най-много критики към БСП. От тази посока се виждат и тези в защита на действия на столичния кмет Бойко Борисов. Същите тези партньори на БСП са фенове на Георги Първанов и с радост работиха за неговото преизбиране. Но съвсем не изпитват любов към БСП.

При всички случаи негативни процеси ще текат и в лявото пространство, а т.нар. лява коалиция скоро едва ли ще е същата. Затова на БСП ще й се наложи да прибере знамена, които се веят от върха на червената стълба. Защото ще има доста работа, преди да си осигури нови изборни победи.