Петър Раймундов е прокурор във Върховната касационна прокуратура, доктор по право с дисертация по наказателен процес и преподавател в УНСС. Преди това 28 г. е бил съдия, първи председател на Военно апелативния съд. Участва в заседанието на правната комисия на парламента в края на юли т.г., когато се обсъжда промяната на НК за сводничеството и поправката, станала известна като "Ванко 1".
- Г-н Раймундов, вие сте участвали в заседанието на правната комисия по време на обсъждането на промените в прословутия чл. 155 от НК за сводничество, която направи така, че тежките наказания могат да се налагат само ако в престъплението са използвани наркотици. Беше ли нужна тази промяна и с какво ще помогне?
- Преди последните изменения на чл. 155 в практиката наистина имаше известни колебания дали ал. 5, в която са описани всички квалификации - склоняване към проституция на повече от две лица, на малолетни и непълнолетни и т.н., се отнася за всички предходни алинеи, или се има предвид само ал. 4, т.е. - когато за престъплението са използвани наркотици. В прокурорската практика също имаше различия и това наложи въпросът да бъде поставен на вниманието на ВКП. Формира се становище, че ал. 5 има предвид всички други предходни алинеи.
- Откога е това становище?
- То предхожда поправката. Изготвено е през пролетта на 2006 г. и е изпратено до прокуратурите по места, за да го имат предвид. То беше подкрепено и от становището на ВКС и то именно по делото на Иван Главчев. Съдът акцентира на общото положение на законодателната техника - когато няма конкретизиране за коя от алинеите се отнася квалифициращият състав, той се прилага по отношение на всички предходни алинеи. ВКС направи автентично тълкуване на идеята на законодателя и отстрани колебанието.
Запознах се с правителствения законопроект за изменение на НК, който не беше приет от парламента. Там беше предложено ал. 5 да ограничи приложното си поле до ал. 4 - т.е. тежките наказания от 10 до 20 г. да се налагат, когато са използвани и наркотици.
- Както и бе направено.
- Да. Знаете, че проектът на правителството не беше одобрен и след него се появи нов. НК е динамична материя. У нас промените стават много бързо, има престъпления, които вече заглъхват, и такива, които се появяват. Във ВКП обсъдихме последната промяна и становището ни беше внесено като официален документ в Народното събрание. То гласеше, че не трябва да се променя ал. 5, тя трябва да действа за всички алинеи. И депутатите приеха, че не трябва да се приема правителственото предложение за ограничаване на приложното поле на ал. 5. Това се случи по време на заседанието, на което аз участвах. На практика използването на наркотични вещества или техни заместители (ал. 4 - бел. ред.) е много рядко срещана хипотеза. И с промяната всички други форми на развратни действия остават без квалифицирана санкция. Особено в случаите, когато пострадалите са малолетни, непълнолетни, повече от две лица... Ал. 5 има четири точки, които са се опитали да обхванат най-типичното, което става в живота - когато деянието е извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група; по отношение на малолетен, непълнолетен или невменяем; по отношение на повече от две лица; повторно. Без тази ал. 5 фактически ще се налагат много по-ниски санкции. Засилената санкция в ал. 5 - от 10 до 20 г. затвор и глоба от 100 000 до 300 000 лв., ще се прилага много рядко. Това ще я обезсмисли.
- Защо правната комисия не се съобрази с вашето становище?
- На заседанието на 27 юли, на което присъствах, нямаше никакъв спор за това, което се поддържаше от прокуратурата. На заседанието на 10 август, на което аз не присъствах, въпросът е бил преразгледан. Не знам защо. Правната комисия и депутатите могат да вземат и отменят решения, докато не са станали окончателни под формата на закон.
- Редно ли е депутатите да не зачетат становището на ВКП и ВКС?
- Мисля, че поначало парламентът е разбирал проблемите на практиката и доколкото е имал възможност, се е съобразявал с тях при приемането на законите.
Обективните условия сега не налагат извода, че склоняването към проституция не буди тревога и позволява по-леки санкции. Проституцията и сводничеството не само ги има в страната, но се и изнасят навън като български продукт. Затова според мен няма обективни причини за рязко снижаване на санкцията чрез изключването на приложното поле на ал. 5.
- Допускате ли тогава, че е възможно субективни причини да са наложили поправката и тя да цели обслужването на конкретно дело?
- Това не го допускам.
- След скандала депутатите обвиниха прокуратурата, че не ги е предупредила какви ще са последиците от тази корекция...
- Ние казахме какво мислим по време на обсъждането. Какво повече можем да направим?! Те са решаващият орган. Но в никакъв случай не допускам, че съображенията им са меркантилни.
- Но отстрани изглежда много подозрително. Най-вече заради натрупването на ред обстоятелства, което не би могло да е случайно.
- Не винаги това, което е логично, е вярно. Това ми подсказва дългогодишната практика като съдия и прокурор. Вярното понякога е абсолютно нелогично, но е вярно. Логическите формули не могат да се използват, когато се правят оценки на институции. Може да има друг конкретен факт, който ние не знаем, но който обяснява нещата.
- Не е ли време изцяло да се преработи този член. Звучи ми нелепо например това, че според НК може да има склоняване към проституция без користна цел.
- Този текст е променен чувствително след 1990 г. и всички съществени поправки са направени тогава. Затова не може да се каже, че е морално остарял. Но може да се мисли за прецизиране, за да няма двусмислие. Всъщност най-добре е да се направи нов НК, защото този има много изменения и противоречиви текстове.
- Ако вие трябваше да напишете чл. 155, какъв бихте го направили?
- Практиката показва, че не максималният размер на санкцията е най-доброто средство за борба с дадено престъпление. Много по-добри резултати се постигат, когато текстът е ясен и разбираем. Най-големият майсторлък е да се създадат ясни и прости правила, разбираеми за всички, включително и за обикновените граждани. Тогава няма да има сериозни проблеми в борбата с престъпността.
- Все пак как би звучал този текст?
- Не мога да ви кажа. Той и сега е добре направен. С изключение на алогизмите, които стават. Да вземем например това, че ал. 6, която даваше специална защита на малолетните, е премахната. Те получават защита по ал. 5, но само когато са използвани наркотични вещества. Извън тези случаи специална защита за малолетни и непълнолетни няма.
Трябва да се възстанови предишната редакция на ал. 5. Може да се прецени и санкцията. Имам предвид годините. Те са като за убийство. Превантивната функция на наказанието не бива да се концентрира само върху размера му.
- Каква е оптималната санкция?
- Ще ги сравняваме с другите състави с тежки последици. Може би максимум от 10 г. съответства на това деяние и би възпитавал. Ако всеки знае, че ако бъде заловен, ще получи до 10 г. затвор, ще се замисли дали да извърши престъплението.
- Сегашната редакция на текста ще затрудни ли прокуратурата?
- Няма да я затрудни, но борбата няма да е така ефективна. Резултатът от дейността на разследването, прокуратурата и съда няма да е така респектиращ.
- Тогава промените в този текст не са ли некомпетентни?
- Не мога това да го кажа. Но забелязвам бързината, с която се променят новите закони. Скоростта на законодателството е за сметка на качеството. Според мен дори не бива да се упрекват народните представители, защото те са много ангажирани с много проблеми. По времето на Наполеон са били необходими няколко години да се изработи НПК, после още няколко години да се обсъди, 2 години да се приеме от парламента. Накрая е оставена година за запознаването с него. Т.е. процесът е продължил около 10 години.
- По делото "Ванко 1" прокуратурата свърши ли си работата, както трябва? След промените делото му става по най-леката аления, дори не се говори, че е действал с користна цел.
- Прокуратурата е работила при старата законодателна уредба и се е съобразила със закона. Всичко, което е направено, е добро. Делото не е върнато от ВКС заради нарушения на закона, а заради занижена санкция. Правосъдието никъде не може да е заместител на универсална справедливост, нито може да е пример за съвършенство. Който иска това, винаги губи. И в случая стана така. Делото бе върнато за прецизиране на наказанието, а се сгромоляса заради законодателни промени.
- А какво мислите за прословутия чл. 78а от НК - освобождаването от наказателна отговорност и налагане на административна глоба. Приложението му беше много разширено с новия НПК? Не е ли и това липса на справедливост.
- 78а отива към една официално декриминализиране на много състави. Оказва се, че близо 2/3 от съставите от специалната част на НК могат да попаднат под обсега му. Масовата, типичната престъпност ще мине по този ред. Предложение на прокуратурата беше с последното изменение на НК да се ограничи малко 78а - да не се прилага, когато е причинена тежка телесна повреда, смърт, деецът е бил в пияно състояние или е извършил множество престъпления. Не може някой да прегази някого в пияно състояние и да мине с една глоба.











