|
| Президентът на САЩ Джордж Буш и мозъкът на републиканците в предизборната борба за Конгреса Карл Роув (вдясно) може би водят последната си политическа битка. |
Здравият разум подсказва, че демократите трябва да спечелят мнозинството в Камарата на представителите и че ще получат контрол в Сената. Работата е там, че здравият разум във Вашингтон много често се променя и греши. Както например стана на президентските избори през 2004 г., когато американските медии съобщиха, че почти сигурно демократът Джон Кери ще спечели. Това предизвика масова мобилизация на републиканците, чиито електорат, макар и малоброен, винаги има свойството бързо да се сплотява и да гласува на всяка цена. Това е възможно да стане и във вторник.
Трябва да се отбележат и съобщенията, че стратегът на Белия дом Карл Роув, който е гуру на Буш и специалист на предизборните кампании, в момента се изказва и действа доста самоуверено. По време на дебатите, които имат някакво значение, Роув постоянно заявява, че републиканците имат и парите, и възможността да победят на изборите за Конгреса.
Затова демократите и техните приятели не трябва да възлагат големи надежди на приближаващите избори, за да не бъдат много разочаровани. Ако все пак спечелят, основният въпрос ще е не само какви промени ще донесе една тяхна победа на САЩ като цяло, но и какво ще промени това в световен мащаб.
Една победа на демократите със сигурност
ще промени условията на "търга" в американската политика
Такъв прецедент вече бе създаден през 1994 г., когато при президента демократ Бил Клинтън републиканците успяха да изтласкат от Камарата на представителите демократите, които бяха мнозинство в продължение на 40 години. Това промени изцяло релефа на местността в политически план. След това по него много трудно минаваше политиката на Клинтън, тъй като ландшафтът се формираше от лидера на републиканското мнозинство Нют Гингрич и неговите революционери-консерватори.
Гингрич задаваше тона, а Клинтън само успяваше да отговаря на неговите действия. Ролята на президента бе сведена до протестите на тема, че той все още е "актуален". В резултат той трябваше завинаги да са откаже от своите основни амбиции - от реформата на страшно несправедливата система на здравеопазването в САЩ и от рязкото съкращаване на социалните помощи за безработните.
Ако следващата седмица демократите имат успех, същата съдба очаква и Джордж Буш. Започвайки от 2000 г., републиканците успяваха да диктуват условията при различните политически спорове. Буш можеше да разчита на надеждното мнозинство на своите привърженици в Конгреса. Ако във вторник демократите станат мнозинство, те ще накарат Буш да премине към отбрана. А ако победят и в Сената, всички действия на американския президент ще бъдат парализирани. Той вече се намира на крайния етап от своето управление и един двоен успех на демократите следващата седмица може на практика да сложи край на неговата президентска власт.
Това ще помогне и в
няколко въпроса, които са от международно естество
Първият е глобалните климатични промени. Демократите не са големи ентусиасти по този въпрос, но все пак не са толкова упорити и несговорчиви като републиканците. В крайна сметка те поне ще изслушат доводите на известния британски икономист сър Никълъс Стърн, когато той пресече Атлантика, за да се изкаже в полза на съкращаването на изхвърлянето на въглероден двуокис в атмосферата. Те ще го изслушат, дори ако подобно на републиканците не се престрашат да въведат данък заради тези изхвърляния.
Другият важен въпрос е Ирак. Кратката политическа концепция на демократите с името "Новото направление на Америка" призовава към "отговорно прегрупиране на американските войски", в резултат на което "иракчаните ще трябва да поемат основната отговорност за безопасността на своята страна и нейното управление". По общо признание същата фраза можеше да произнесат Буш и шефът на Пентагона Доналд Ръмсфелд, тъй като и те неведнъж са заявявали, че американските войски ще отстъпят своето място на иракските. Обаче "отговорното прегрупиране" намеква за други действия - че трябва по-бързо да се разкарат оттам.
Наистина демократите имат два основни проблема по този въпрос, които ще се отразят на собствената им репутация. Почти всички навремето гласуваха за използването на военна сила в Ирак. Второ, демократите от Камарата на представителите могат колкото си искат да викат за изтеглянето на войските, но те нямат право да вземат такова решение. Конституцията дава подобни правомощия изключително на главнокомандващия. Ако Буш продължи да настоява за запазването на сегашния курс в Ирак, Камарата няма да може да направи нищо, за да го спре.
Но там, където свършва конституцията, започва политиката
Става дума за това, че двете камари на Конгреса имат много важни пълномощия. Те имат право да провеждат слушания по въпроса за дейността на администрацията на президента. В продължение на шест години Държавният департамент предпазваше Буш от опитите за разследване от страна на Конгреса. Ако всяка крачка на Клинтън беше подробно разследвана от враждебно настроените комитети на републиканците с помощта на телевизиите, свидетели и тайни документи, Буш действа в доста по-спокойна обстановка.
Когато през януари 2007 г. новият състав на Конгреса се закълне, обстановката може вече да се е променила. Демократите ще оглавят най-важните комисии по международни дела. Те могат веднага да инициират провеждането на дълги разследвания за Ирак, подобни на тези, които иска опозицията в британския парламент. В резултат Ръмсфелд и други приближени на президента ще попаднат под кръстосан разпит.
Демократите ще трябва да обърнат внимание дали са били обосновани първоначалните доводи за войната в Ирак. Те ще трябва да заявят, че са били заблудени и че ако са знаели цялата истина, никога не биха гласували за инвазията. Точно такива дебати бяха показани по телевизията във Великобритания по време на разследването на комисия начело с лорд Хътън, която разследваше самоубийството на военния експерт Дейвид Кели. Засега САЩ нямат формалната възможност за такова разследване. Ако резултатите на допитванията са верни, скоро Капитолията ще предостави на демократите такава възможност.
А това, че те ще се възползват от подобен шанс, е сигурно. Последните проучвания сочат, че
войната е ключов въпрос на сегашните избори за Конгрес
Резултатите показват, че избирателите се интересуват на първо място от икономически въпроси и веднага след това от войната в Ирак.
Победата на тези избори, които вече много често биват наричани "референдум по въпросите на външната политика на Буш", ще даде нови сили на демократите и те ще усилят своя натиск. Такава победа ще потвърди, че Ирак е златната мина, която трябва да бъде разработвана заради политически дивиденти. В този случай демократите ще получат и влиятелни съюзници. Редица високопоставени републиканци като Джон Уорнър, който оглавява сенатската комисия по въоръжените сили, се присъединиха към общия хор на противниците на войната в Ирак.
Този процес ще има дългосрочни последствия. Едно настойчиво настъпление може най-накрая да ликвидира преимуществото на републиканците по въпроса за националната сигурност. От времето на Студената война те успяваха да се представят като единствената ефективна сила в международните работи. Заради това през последните 40 години демократите само три пъти се оказваха в Белия дом след президентските избори. Ако новият състав на Конгреса накара републиканците да преминат към глуха отбрана по иракския въпрос и по отношението на Буш към външната политика, това ще донесе големи политически дивиденти на противниците им. Този процес много внимателно се наблюдава от сенатора демократ Хилари Клинтън, която ще се опита да накара републиканците да свалят своята традиционна броня на защитници на националната сигурност през 2008 г., когато ще са следващите президентски избори.
Ако това стане, то ще окаже още по-голямо влияние на по-нататъшните действия на Джордж Буш. Той все още може да започне нова безумна авантюра в чужбина, но политическата реалност ще го накара да действа вече в по-ограничени рамки.
Дано американските избиратели не изпуснат своя шанс следващата седмица да ограничат възможностите на Буш и наистина да му вържат ръцете.















